Отношение на Индия към извършването на медицински аборт преди 1971

От 1860г.

Правенето на аборт в Индия се считало за законно, само когато бременността не е напреднала повече от двадесета гестационна седмица, а медицинската процедура можело да се извършва при специфични условия и ситуации, сред които са:

- ако износването на бременността е свързано с риск за живота на бременната жена или може да предизвика увреждането на детето;
-ако съществува значителен риск,  детето да се роди и да страда от физически или психически отклонения.

За да може определена жена да се подложи на изкуствено прекъсване на бременността, от нея се изисквало единствено да даде съгласието си. Не е било нужно, както в други страни да се изиска съгласието и на съпруга й.

Друг проблем бил свързан с факта, че в много части на Индия, дъщерите не били "предпочитаните" рожби. Този факт обяснява съществуването на полово-селективните аборти. Това е много негативна тенденция, тъй като по този  начин изкуствено се създава неестествено съотношение между половете. Индийският Наказателен кодекс, приет през 1860 г. е написан в съответствие с британското законодателство (към момента на създаването му). Административният акт заклеймявал абортите като незаконни, също като в Англия. Изкуствено предизвиканият аборт се дефинирал в текста на закона като "причинен аборт". Хората, които извършвали тази процедура можело да бъдат наказани за деянието си с лишаване от свобода за срок от три години, с глоба, или и с двете.  Жените, направили криминален аборт подлежали на лишаване от свобода за срок до седем години, а също и да бъде наложена допълнителна глоба. Единственото изключение било, когато абортът се предизвика, за да се спаси живота на жената. Въпреки факта, че пасажът от наказателния кодекс, споменат по-горе, е променен във Великобритания през 1967 г., Индия не е предприела промяна на текста до 1971 г.

Изключително много индийски жени са загинали вследствие на криминални аборти. На тази рискова процедура жените били принудени да се подложат поради рестрикциите, заложени в наказателния кодекс. Причината за съществуването на криминалните аборти в Индия е следствие от комбинация от различни обстоятелства, най-същественото от които е нарастващото население в държавата. Именно този фактор кара Индия да преразгледа първоначалното си становище по отношение на абортите. През 1964 година Съветът по семейно планиране на Индия организира среща, на която е формирана комисия, разгледала казуса за абортите от медицинска, правна, социална, морална гледна точка. Комитетът по изучаването на абортите, управляван от тогавашния Министър на здравеопазването на областта Махаращра - Шантилал Шах, прекарал следващите две години в детайлно проучване на проблема. През декември 1966 година той е представил доклад, съдържащ неговите предложения. Този доклад оценил, че наказателният кодекс е твърде ограничаващ, а Министърът препоръчал съдържанието му да бъде облекчено. Много от предложенията и препоръките на Шах били включени в съдържанието на закона за медицинското прекъсване на бременността, чието съдържание било съставено през 1966-1967 година.

Статията е част от историята на:

• История на изкуственото прекъсване на бременността (аборт) в медицината