От витриола до акупунктурата – ключови събития, описващи приложението на анестезията в медицинската история

От 1275г.

Контролът над болката, съпровождаща провеждането на множество лечебни манипулации се превърнал в основна задача на медиците и стоматолозите още от дълбока древност, като всяка култура се стараела да прилага надеждни средства, които да притъпяват болковите усещания. Например, китайските и индийските лечители разчитали на седативния ефект на хашиша и марихуаната, а опиумът и алкохолът почти винаги присъствали в близост до операционните маси в различните части на света. Древногръцкият медик Диоскорид за пръв път е въвел в практиката думата „анестезия“ използвайки я като нарицателно за лекарство, синтезирано от растението мандрагора и вино. Впоследствие медиците започнали да провеждат и опити с хипноза, за да облекчат страданието на пациентите си. Въпреки това, ползата от тези упойващи средства и похвати била твърде малка. По тази причина хирурзи и зъболекари трябвало да работят с изключителна бързина (този фактор бил сред най-желаните качества ако на пациента му се налагало да избере лекар или зъболекар). Въпреки това, повечето заболели били готови да понасят болежките си, но не и да се изправят лице в лице с лекар или зъболекар.

Въвеждането на анестезията в медицинската история е дълъг и многостъпален процес, но въпреки това условно могат да се посочат някои събития, които са своеобразни крайъгълни камъни в света на анестезиологията, която впоследствие станала част от медицинската наука. Някои от тези събития са:

1. Въвеждането в практиката на анестетиците сладък витриол и райски газ

През 1275 г., провеждайки опити с някои химични агенти, испанският медик Раймунд Лулий синтезирал вещество с любопитни физични свойства. То се изпаряваща се бързо течност, която поддържала горено изключително лесно. Откривателят й й дал името   „сладък витриол“.

През 16–и век, швейцарският медик Парацелз също бил привлечен от експериментите с витриола. Той накарал опитни пилета да вдишат веществото. Той забелязал, че животните не само заспивали бързо, но и не изпитвали никаква болка. Подобно на неговият предшественик Лулий, и Парацел не изпитал химичния агент върху хора. Една през 1730 г. Фробений, които по образование бил химик нарекъл наименуваната от Лулий течност етер. От гръцки думата буквално се превежда като „небесен“. Това име се е запазило и в съвремието. За съжаление историята на медицината трябвало да „изчака” още 112 години, за да се приложат упойващите етерови свойства върху пациенти. В този период на ”изчакване” (през 1772 г.) в медицинската практика се появил диазотния оксид, синтезиран за пръв път от английския медик Джоузеф Пристли. Този газ бил считан първоначално да токсичен дори в много малки дози. Тук е моментът да се отбележи и самоотвержената и изключително хуманистична постъпка на медика – той изпробвал действието на веществото върху себе си. Той описал, че диазотният оксид го карал неудържима да се смее. По тази причина медикът го нарекъл „райски газ”. Дейви е описал и упойващите качества на газообразното вещество. За съжаление никой след него не се е поинтересувал от задълбочено от потенциала на райския газ.

Като веки човек и д-р Дейви е проявявал някои слабости. Неговата била пристрастяването към райския газ. За съжаление тази потенциално опасна тенденция се превърнала в мода сред някои среди. Например, действието на диазотния оксид се било търсен от актьорите ефект. Междувременно започнала да се популяризира (по същите причини) и употребата на етера. Въпреки това едно любопитно качество на сладкия витриол не останало незабелязано за американския медик Крауфорд У. Лонг. Той констатирал, че при удар хората използвали етер не изпитвали болка. По време на подобен „етеров експеримент” Джеймс Венабъл по случайност участвал във важно откритие. То имал туморно образувание, за чието отстраняване се налагала операция, но той се ужасявал от идеята. Доктор Лонг му предложил да направи хирургическата манипулация под въздействието на етер. И така, на 30.03-1842 година Венаъб претърпял безболезнена операция. Въпреки това американският медик огласил откритието си 7 години по-късно.

2. Въвеждане на упойките в стоматологичната практика

Месец декември 1844 г. е считан за ключов в историята на анестезиологията, защото тогава се е провело събитие от изключителна важност. В този момент американският стоматолог Хорас Уелс е станал свидетел на демонстрация, на която Гарднър Колтън е представил влиянието на диазотния оксид. Уелс е бил запленен от тази демонстрация, забелязвайки факта че веществото премахва усещането за болка. Стоматологът решил на свой ред да изпробва действието на упойващия газ, въвеждайки го в практиката си. Опитният обект, изпитал влиянието му бил самият д-р Уелс.
Зъболекарят взел решението да огласи откритието си, провеждайки демонстрация пред свои приятели. Въпреки притеснението, породено от отговорната задача, д-р Уелс използвал много малко количество от диазотния окисд, за да не навреди на пациента си. Поради тази причина чувството за болка намаляло съвсем малко и демонстрацията по ваденето на зъб се превърнала в мъчително (за всички) изживяване. Малко по-късно започнали и ироничните забележки. Въпреки това, впоследствие „опитният” пациент, изпитал упойващото действие на веществото, признал, че болката била изключително притъпена, въпреки че в определен момент той е извикал (вероятно повече от уплаха, отколкото от болка).

Две години по-късно (на 30 септември 1846 г.) още един американски стоматолог, д-р Уилям Мортън, извършил безболезнена екстракция на зъб на свой пациент, предварително упоен от действието на етерова анестезия (същата седативна смес е ползвана и от д-р Лонг 4 години по-рано). Доктор Мортън синтезирал своята етерова упойваща смес благодарение на химика Чарлс Томас Джаксън. Стоматологът демонстрирал публично етеровите свойства върху пациент на 16 октомври 1846 година в град Бостън. Д-р Мортън упоил доброволеца, а хирургът д–р Уорън премахнал образувание, разположено под челюстта на пациента. Отзвукът от успешната процедура бързо достигнал бързо до САЩ и Европа.

3. Въвеждане на упойващи вещества, синтезирани от 1831 до 1853 година

Окуражени от експериментите с упойващи вещества, провеждани до около 1846 година, медиците започнали да изпробват някои газообразни вещества, за които се считало че притежават седативен ефект. През 1831 година бил синтезиран за пръв път трихлорометанът (станал известен впоследствие и като хлороформ). Безцветната летлива течност със сладък вкус била използвана успешно за пръв път през 1847 г. Упойващото действие на веществото придобило огромна популярност и постепенно започнало да се прилага за облекчаване на родилните мъки. През 1853 година дори самата английска кралица Виктория се убедила в безотказното действие на хлороформа.

Последвали събития, които до известна степен внесли негативни краски в историята на анестезията като част от медицинската наука. Тези събития били породени от невъзможността, прераснала в кофликт, да се определи на кого принадлежи въвеждането на анестезията в практиката. Тази чест била оспорвана от Лонг, Уелс, Мортън и Джаксън, съгласие по въпроса така и не било постигнато, но медицинските историци започнали да приписват пробивът в медицинската наука и на четиримата.
Още едно събитие, определяно като ключово за анестезиологията, е появата на местната упойка. Безспорното предимство при приложението й било, че чрез нея можело да се манипулира локално, а пациентът бил в пълно съзнание. Още едно предимство - болните изпитвали по-малко от страничните ефекти на упойващите вещества. Местните упойки постепенно започнали да намират приложение в стоматологията, както и при по-леки хирургически манипулации.

С течение на времето анестезиологията се обособила като специалност в медицината. Специалистите по анестезиология подготвяли пациентите си преди хирургичните манипулации, като за целта използвали разнообразни апарати и уреди за прием на анестетици.

4. Въвеждане на акупунктурата като метод за обезболяване

Любопитна техника за обезболяване е заимствана от традиционната китайска медицина, тъй като станало ясно, че чрез нея усещането за болка може да бъде редуцирано до минимум. Техниката „изисквала” от специалистите да поставят игли по тялото на пациентите, като стратегическите места (според китайките лечители) „отговаряли” на различните органи и системи. След поставянето иглите можели да се завъртат или да се свързват към слабо електрическо напрежение. Английската енциклопедия „Британика” твърди, че техниката се е използвала активно в китайската традиционна медицина, за да се постигне седативен ефект при операция.

Според информация от енциклопедия „Американа” акупунктурата трябвало да се прилага изключително внимателно от обучени добре специалисти, тъй като има реални рискове от възникване на инфекция или злополуки, тъй като някои от иглите са д дължина до 12 см.

От казаното до този момент може да се направи извод, че въвеждането на анестезията в историята медицинската наука история е дълъг процес, който постепенно подобрил качеството на хирургичните процедури като по този начин на били спасени животите на много пациенти.

Статията е част от историята на:

• История на упойките в медицинската наука