Очилата и техният път от стъклено кълбо до съвременните модели

От 1268г.

Акценти

> Първи намек за очила

> Версии за създателите на очилата

> Бурно развитие в технологията и производството

> Появата на слънчевите очила

Често не се замисляме как са изобретени и кое е накарало хората да изобретят предмети, които сега ние възприемаме за даденост и за нещо, което неизменно присъства в живота ни. Очилата например, които днес са се превърнали в нещо повече от необходимост и разполагаме с десетки различни видове, имат богата история. Не е ясно кога за първи път се е появило първото тяхно подобие. Те преминават през много трансформации, заради скъпата и специфична изработка първоначално можели да си ги позволят само заможните хора, докато постепенно не се превръщат в неизменна част от нашето ежедневие.

Първи намек за очила

Не е възможно конкретизирането на първото използване на пособия, подобряващи зрението, но има сведения, че римляните са тези, които се научават как да подобрят четенето си и да увеличат малкия шрифт на изписаните букви. Философът Сенека, живял след Христа, използвал стъклено кълбо, пълно с вода, което му служело като лупа за уголемяване на древните текстове.

Има доказателства, че до подобни приспособления редовно прибягвали и монаси (особено през Средновековието). Историята е запазила името на Абас ибн Фирнас, който е смятан за изобретател на коригиращите лещи. Той намира начин как да преобрази пясъка в стъкло, което дотогава е тайна на египтяните. Неговите "очила" били оформени и полирани в кръгли камъни, по-популярни като "камъни за четене", и през тях се виждал написания текст. През 9 в., когато Испания е под ислямско владение, тези камъни се произвеждат и продават повече от два века.

Версиите за създателите на очилата

Първите наподобяващи формата на очила приспособления се появяват между 1268 г. и 1300 г. в Италия. Стъклодухачите във Венеция създават специални стъкла с рамки около тях. Рамките са изработени от кожа, метал или кост. Благодарение на изобразителното изкуство е налице визуално доказателство за използването на очила в този период. Художникът Томазо да Модена прави портрет на кардинал Хю дьо Прованс през 1352 г., който чете с очила.

Вероятно никога няма да бъде установено кой точно изобретява технологията. Претендентите да са измайсторили първия чифт на това, което най-много се доближава до нашата представа, са няколко. През 1676 г. професорът по медицина в университета в Пиза Франческо Реди пише, че има ръкопис от 1289 г., в който неизвестен автор споделя, че не би могъл да чете и да пише, ако очилата не били изобретени наскоро. Също така професорът разполага и с проповед, изнесена през 1305 г., в която доминиканският монах Фра Джордано да Ривалто споменава, че очилата са създадени преди по-малко от 20 години и че той се е виждал с техния изобретател. На базата на това доказателство Реди смята, че този, който всъщност измисля приспособлението, не е известен и се пази в тайна името му, но "повторният" им изобретател се казва Алесандро дел Спина. Именно в неговия некролог е вписано твърдението за първоначалния неизвестен създател.

Друга версия гласи, че през 1738 г. флорентинският историк Доменико Мани обявява, че надгробен камък във Флоренция приписва на Салвино д'Армати (починал 1312 г.) изобретяването на очилата. Трети твърдят, че английският монах Роджър Бейкън е техен създател, но в публикувани негови трудове са споменава лупата, но не и очила.

През 14 в. Флоренция става своеобразен център за производство на приспособлението. Когато Гутенберг създава печатарската преса през 1452 г., четенето на книги впоследствие се разпространява повече, а оттам и нуждата от очила. Така се стига и до по-масовото им производство. Любопитен факт е, че в началото очилата са носени предимно от монаси и учени, а най-старият чифт, който досега е намиран, е открит под подовите дъски на абатство Виенхаузен в Германия. Те представляват две стъкла с нитове, които се закрепват към лицето чрез захващане на носа, нямат дръжки или други "държачи". Предполага се, че са изработени около 1400 г.

В крайна сметка появилите се през 13-14 в. приспособления, поставяни пред очите, можели да увеличават размера на думите, точно както ги използвали римляните и средновековните монаси. По-късно са измислени коригиращите лещи, като един от първите, които откриват действието на вдлъбнатите лещи при късогледство, се смята, че е Николай от Куза. Чак през 1604 г. Йоханес Кеплер излага в своя трактат по оптика и астрономия точното обяснение защо изпъкналите и вдлъбнатите лещи могат да коригират съответно далекогледството (хиперметропия, пресбиопия - старческо далекогледство) и късогледството (миопия). През 17 в. коригиращите лещи се доусъвършенстват и вече повече се доближават до очилата, които познаваме днес.

>>> Употреба на очилата за корекция на здравето през 19 век

В началото очилата са предимно привилегия на заможните хора, но впоследствие започват да стават по-популярни и да се разпространяват из цяла Европа. Особено през Ренесанса, носещите ги добиват статут на хора, които са част от интелигенцията и богатите кръгове.

Бурно развитие в технологията и производството

От 18 в. нататък очилата търпят бурно развитие. За това допринася и американският президент Бенджамин Франклин, който изобретява бифокалните очила през 1784 г. За да се избегне постоянното сменяне на два чифта, той разделя стъклото наполовина - горната част на лещата е предназначена за гледане на разстояние, а долната - за наблизо.

В края на 18 в. отваря врати първият оптичен магазин в САЩ. Той е дело на Джон Макалистър и е позициониран във Филаделфия. Проблеми с вноса от Великобритания го принуждават да изработва собствени рамки от сребро и злато, а по-късно започва да предлага и първите цилиндрични лещи за астигматизъм, които са създадени към 1827 г. от английския астроном Джордж Ейри.

Започват да се появяват различни модели очила. Все още не се изработват конкретно за даден човек - хората отиват при бижутер, магазинер или се обръщат към пътуващ търговец и пробват различни очила, докато попаднат на тези, които им вършат работа. В края на 18 и началото на 19 в. стават модерни т. нар. очила ножици, както и лорнетите. Първите не е необходимо да се носят постоянно, те са подходящи за хора, които страдат от предразсъдъци на суетата - сгъват се като ножица и могат да се носят в джоба, а при необходимост да се извадят и да послужат. По същото време се предпочитат и пенснетата - закрепващи се само на носа очила, известни още от 15 в., но придобили сега по-съвременен вид.

С настъпването на 20 в. се забелязва порив за модернизиране на очилата и желание те да изглеждат по-стилно. Има стремеж към разнообразие - обръща се внимание дали приспособлението допълва формата на лицето, цвета на очите или облеклото, предлагат се рамки от различни материали, с избор по отношение на цвета и размера.

Появата на слънчевите очила

Историята на слънчевите очила не започва с предназначението им, което ние сме свикнали да търсим и очакваме от тях. Едно от първите сведения за използване на такъв тип приспособление идва от Плиний Стари, който записва как римският император Нерон гледал гладиаторските игри през изумруди. Функцията им може би е била да се демонстрира богатство и престиж, а не толкова да блокират слънцето и да намалят отблясъците.

По-близката форма до слънчеви очила започва да се използва от инуитите и китайците. Първите приспособяват кост от морж, на която правели малки процепи, през които да гледат и така да редуцират силното отражение на слънцето върху снега и леда. Китайците изработват "слънчеви" очила през 12 в. със стъкла от опушен кварц, но предназначението им било да се прикрие изражението на лицето. Тази им функция се търсела от съдии и при други ситуации, касаещи важни правителствени решения.
Слънчевите очила, близки до съвременните, могат да бъдат проследени до 18 в., когато Джеймс Ейскоу, дизайнер и изобретател, създава очила със затъмнени и оцветени стъкла, които предлага като приспособления за подобряване на зрението. Те били със сини или зелени нюанси и предназначени за по-широката общественост.

През 19 в. в Европа има епидемия от сифилис и за първи път се предлагат очила със сини и кафяви стъкла на болните, за да се намали един от симптомите, които изпитват - силна зрителна чувствителност към светлина.

С навлизането на 20 в. започва по-интензивно да се развива технологията на слънчевите очила. През 1929 г. стартира масовото им производство, като при направата им се търси точно ефекта на намаляване на отблясъците и защита от слънцето. За тяхната популярност голяма роля изиграва носенето им от филмови звезди, музиканти и политици.

Днес очилата продължават да се развиват и да се търсят решения, чрез които те да отговарят на условията, в които живеем. Те са изминали много път от първите чифтове. Също така хората с течение на времето узнават повече и за това как работи окото и какви проблеми могат да възникнат със зрението, което допълнително ги кара да усъвършенстват и приспособленията, които използват в тази област.