Още писмени сведения, свързани с лечебната сила на куркумата от средата на 20-ти век

От 1961г.

От средата на 20-ти век западните медици и билкари започнали все по-усърдно да си водят записки относно лечебните характеристики на куркумата (Curcuma longa). Със сигурност може да се каже обаче, че германските специалисти били най-активни в изучаването на здравословния профил на "златната подправка".

Немският лекар Рудолф Фриц Вайс (1895-1991), който често заслужено е наричан "бащата на модерната фитотерапия" в Германия, също отделил немалко място на Curcuma longa в книгата си "Herbal Medicine". Първото издание на четивото било публикувано през 1961г. , през която година, всъщност, Вайс категорично се посветил на сериозни проучвания върху терапевтичните свойства на лечебните растения.

В своя писмен труд експертът коментирал най-вече благоприятното влияние, което може да окаже приемът на куркумата върху функционирането на храносмилателната система и в частност – на жлъчката.

Ето какво пише Вайс: "Холеретичните и холекинетичните й свойства безспорно са силни. Местното население на индонезийския остров Ява нарича това растение "temoe lavak" – Яванска куркума. В Индия, както и в други азиатски държави, то открай време се използва като популярен лек срещу жълтеница и различни нарушения на черния дроб. Няма никакво съмнение, че билката може да е много ефективна, в случаите когато жлъчката се нуждае от допълнителна стимулация, за да работи добре." Все пак, германският доктор също се въздържал да вдига твърде много шум покрай  куркумата и откровено признал, че се съмнява в това тя "да постига повече от съвременните лекарства, с които разполагаме". ("Herbal Medicine", 1961г.)

Рудолф Фриц Вайс дори намеква, че жълтият пигмент на Curcuma longa може съвсем успешно да раздразни стомашната лигавица – най-вече в случаите, при които се наблюдава повишена киселинност на стомашния сок или при редовни оплаквания от чувствителен стомах.

Въпреки това, наред с констатациите на германеца, през 80-те години на 20-ти век няколко други експерти по билките започнали да препоръчват употребата на куркумата за лечебни цели, ала все още – само като средство за подобряване работата на черния дроб и за регулиране на нередовна менструация.

Но само десетилетие по-късно западните специалисти най-накрая окончателно щели да захвърлят "резервираното отношение" към билката и щели да започнат масово да я "рекламират" като лек срещу всякакви проблеми. Не е случайно, че в едно свое изказване американският здравен журналист Майкъл Касълмън шеговито щял да се обърне към своите колеги със слогана: "Западни билкари, събудете се. Куркумата е лечител."

Всъщност, 90-те години на 20-ти век щели да ознаменуват началото на многобройни клинични изследвания, свързани с куркумата и нейните здравословни ползи.

Статията е част от историята на:

• История на куркумата в медицинската наука