Пионерът в пластичната хирургия Арчибалд МакИндо и клубът на морските свинчета

От 1900г. до 1960г.

По време на втората световна война Арчибалд МакИндо се проучва по целия свят като пионер в пластичната хирургия. Той се опитва да възстанови лицата и ръцете на ранените пилоти по време на Битката за Британия (юли-ноември 1940 г.). Уменията, които развиват МакИндо и неговия екип върху пилотите – т. нар. клуб на морските свинчета – полагат основите и стандартите при третирането на жертви на изгаряния през остатъка от войната и годините след края й.

Арчибалд МакИндо е роден на 4 май 1900 г. в Дънедин, Нова Зеландия. Той е второто от общо четири деца, в семейството на печатар. МакИндо учи в гимназията Отаго, а по-късно следва медицина в университета в Отаго. След като се дипломира, той става хирург в болницата Уейхато. Получава стипендия да учи патоанатомия в САЩ и заминава. Докато е в Америка МакИндо публикува няколко статии, разглеждащи хроничните заболявания на черния дроб. Заради разработките си получава стипендията Джон Уилям за чуждестранни изследвания.

През 1930 г. МакИндо пристига в Лондон, но не успява да си намери работа и приема предложението на Харолд Гилис да стане клиничен асистент в катедрата по пластична хирургия в болницата на Св. Вартоломей. През 1932 г. МакИндо преминава необходимите изпити за получаване на квалификация и става хирург и преподавател в Болницата за тропически заболявания. През 1934 г. МакИндо става член на Американския колеж на хирурзите. Той остава на този пост до 1939 г., когато получава назначение като хирург консултант. Предходната година е назначен като консултант по пластична хирургия към Кралските военновъздушни сили.

Част от "морските свинчета", които д-р МакИндо лекува

В началото на втората световна война МакИндо започва работа в широко известния днес Изследователски център Блонд-МакИндо, основан в болницата Кралица Виктория в Ийст Гринстед, Уест Съсекс. Името му става изключително известно заради пионерската му работа в областта на пластичната хирургия – помага за възстановяването на пилотите, получили тежки изгаряния по време на Битката за Британия. МакИндо не носи военна униформа в болницата и никога не е бил длъжен да спазва военния устав, въпреки че работи за Кралските военновъздушни сили.

Самолетите Hurricane и Spitfire са задвижвани от мощни двигатели, които им позволяват да развиват нужната скорост по време на битка. Тези двигатели горят авиационно гориво (керосин) и двата вида самолети пренасят значителни количества от тази силно запалима течност. Ако един от изтребителите се подпали – което се случвало често в битка с врага – пламъците се разпространявали изключително бързо в цялата машина, причинявайки ужасяващи изгаряния на пилота. Оцелелите оставали обезобразени за цял живот. Именно работата по възстановяването на лицата и ръцете на тези пилоти правят МакИндо и екипът му толкова известни. Тъй като новозеландският лекар е пионер в тази област и методите, които прилага върху своите пациенти не са изпробвани дотогава, пилотите под неговите грижи са наречени "морски свинчета" и съответно "членуват" в "Клуба на морските свинчета".

МакИндо работи с дълбоки изгаряния. Той знае, че ранните кожни присадки за жизненоважни за пациента, за да не изгуби функциите на крайниците и пръстите си и, за да се намали обезобразяването. Той също така знае, че много от пациентите (или "неговите момчета") ще прекарат значително време в болницата. Някои от момчетата му преминали през повече от 30 операции. Най-големият "враг" на МакИндо било отхвърлянето на присадките от тялото на пациента. Той се учи с времето и опита – лош и добър – поради което и "неговите момчета" са "морски свинчета". Хората, които работят с МакИндо, го наричат "Шефа" или "Маестрото".

Д-р МакИндо в по-напреднала възраст

МакИндо също така е тясно обвързан с местното общество в Ийст Гринстед. Заради обезобразяването, нараняванията и многобройните операции, възстановяващите се пилоти не можели да се смесят с обикновените хора. Въпреки проявения героизъм, във въздуха витаело общото усещане, че обществото няма да приеме външния им вид в нормалното ежедневие. Двама добри приятели на МакИндо – Невил и Илейн Блонд – му помогнали да получи повече помощ от гражданите и подкрепа за пилотите, за да не се чувстват момчетата отхвърлени от хората, които се опитвали да защитят като военни пилоти. Семейство Блонд убедило някои други семейства в Ийст Гринстед да приемат в домовете си като гости възстановяващите се пилоти. Постепенно все повече и повече семейства се съгласили да помогнат и все повече и повече пилоти били приобщени в градска среда.

МакИндо не ограничавал работата си само с лекарските си задължения. Той осъзнал, че ранените пилоти се нуждаят от психологическа рехабилитация и направил всичко възможно, за да им я осигури. След войната МакИндо получава множество награди за изключителната си работа. По време на войната той е награден с Ордена на Британската империя, а през 1947 г. – с рицарско звание. През 1949 г. Арчибалд МакИндо става член на Съвета на Кралския колеж на хирурзите. През 1958 г. става вицепрезидент на същото дружество. МакИндо също така основава Британската асоциация на пластичните хирурзи.

Много малко лекари по света могат та твърдят, че са измислили някаква нова медицинска техника или метод, но МакИндо заедно с неговия екип определено са си заслужили славата и благодарността на своите пациенти. МакИндо умира през 1960 г. През 1961 г. ново изследователско отделение по изгарянията е открито в болницата Кралица Виктория и е кръстено Блонд-МакИндо в негова чест.

по статията работи: Величка Мартинова