Писмени източници, разказващи за старобългарското народно лечителство след покръстването

След покръстването (864 година) старобългарското народно лечителство навлизат и религиозни елементи. Появяват се и духовници-книжовници, които оставят и писмени паметници. Голям книжовник , учител и философ е Климент Охридски (около 860-916 година), ученик на Кирил и Методий и техен съратник. Той полага големи грижи за просветата и обучава около 3500 ученици, които се разпръскват из цялата страна и разпространяват знанието.

Един от най-талантливите средновековни български писатели е Йоан Екзарх (роден около 857 година). Той превежда третата част от съчинението на Йоан Дамаскин „Извор на знанието” под название „Богословие” или „Небеса” и съставя оригинален предговор към него. „Небеса” е космогноично съчинение, което отрича намесата на планетите и звездите в човешките дела, а им признава само значение за дъжда студа и други природни явления. Дават се и някои анатомични данни и указания за болести, като се изхожда от схващанията на Хипократ и Гален. Въз основа на византийски творби и други съчинения Йоан Екзарх  съставя научно-философското съчинение „Шестоднев” – първата славянска природонаучна книга. Тя съдържа оригинален увод и редица отделни части в шестте си слова (глави), посветени на създаването на света. В „Шестоднев” между другото се дават и някои анатомични сведения  за човешкото тяло с неизбежните за тази епоха погрешни представи: сърцето има три стомахчета, белите дробове са свързани със сърцето чрез своеобразни „проходчета”, които поемат въздуха от трахеята и го препращат към сърцето и т.н. В съчиненията си Йоан Екзарх се проявява като талантлив писател и преводач и е един от първите строители на литературния старобългарски език.