Писмени сведения за лечебната роля на копривата през Средновековието

От 425г.

Сигурно няма да ви учудим, ако ви кажем, че през средните векове копривата, в ролята си на мултифункционален лечител, рядко оставала без "работа". Изглежда, че и през този период полезното растение често било използвано от средновековните лечители за третиране на наистина огромен брой от здравословни нарушения. За това свидетелстват писмени документи и книги за билки, съхранени до наши дни.

В обемния труд "Olde English Herbarium", обхващащ периода от около 5-ти век до Ренесанса и съдържащ англосаксонски лечебни рецепти, се посочва, че семена от коприва в комбинация с канабис могат да се поставят върху изгорено място, за да го охладят и да изиграят болкоуспокояващ ефект върху раната. В книгата се съобщава, че накиснатата в мазнина коприва може успешно да облекчи симптомите на настинка. За болки във врата пък се препоръчвали натривки с мехлем от коприва и животинска мас. Плевелът, известен и с латинското наименование Urtica, бил отлично средство срещу контузии, оттоци и овладяване на обилна менструация, свидетелства още старинният английски сборник.

Друг писмен източник "Macer's Herbal" също от Острова (датиран между 9-ти и 12-ти век) общо взето прави своеобразен "преговор" на лечебните употреби на копривата, известни от по-ранен етап, но добавя към тях и много други (като лек срещу подагра, срещу ухапвания от куче и за третиране на ставни проблеми, както и рани и язви).

Авторите на полезното четиво препоръчват на своите читатели още през месец август да се сдобият със семена от коприва, за да може до края на годината същите да бъдат налични и използвани в случай на нужда. В книгата за пръв път се споменава, че сокът от билката може да повлияе благоприятно и лечението на жълтеница.

В средновековния ръкопис "Physicians of the Myddfai", който съдържа обширна информация за различни болести и лечението им, на копривата също е отделено немалко внимание. Там може да се открият интересни рецепти за спиране на кръвотечение с коприва и оцет, за изваждане на тръни и куршуми с корен от коприва, гъша мас и мед, а също и копривена процедура за третиране на белодробна туберкулоза и синузит. Разбира се, това... не е всичко.

Семена от Urtica, забъркани с мед, се използвали за лекуване на дълбоки рани. Превърнати в състояние на прах и добавени в определено количество вино, въпросните "вълшебни" семена се употребявали за справяне с колики, хронична кашлица и при проблеми с уринирането. В "Physicians of the Myddfai" копривата се препоръчва и за третиране на проказа и хемороиди.  

В заключение можем да кажем, че през Средновековието копривата категорично затвърдила репутацията си на мултифункционален лек.

Статията е част от историята на:

• История на копривата в медицинската наука