Писмени сведения за лечебната роля на копривата през Средновековието

от 04 май 2016г., обновено на 03 апр 2017г.

От 425г.

Сигурно няма да ви учудим, ако ви кажем, че през средните векове копривата, в ролята си на мултифункционален лечител, рядко оставала без "работа". Изглежда, че и през този период полезното растение често било използвано от средновековните лечители за третиране на наистина огромен брой от здравословни нарушения. За това свидетелстват писмени документи и книги за билки, съхранени до наши дни.

В обемния труд "Olde English Herbarium", обхващащ периода от около 5-ти век до Ренесанса и съдържащ англосаксонски лечебни рецепти, се посочва, че семена от коприва в комбинация с канабис могат да се поставят върху изгорено място, за да го охладят и да изиграят болкоуспокояващ ефект върху раната. В книгата се съобщава, че накиснатата в мазнина коприва може успешно да облекчи симптомите на настинка. За болки във врата пък се препоръчвали натривки с мехлем от коприва и животинска мас. Плевелът, известен и с латинското наименование Urtica, бил отлично средство срещу контузии, оттоци и овладяване на обилна менструация, свидетелства още старинният английски сборник.

Друг писмен източник "Macer's Herbal" също от Острова (датиран между 9-ти и 12-ти век) общо взето прави своеобразен "преговор" на лечебните употреби на копривата, известни от по-ранен етап, но добавя към тях и много други (като лек срещу подагра, срещу ухапвания от куче и за третиране на ставни проблеми, както и рани и язви).

Авторите на полезното четиво препоръчват на своите читатели още през месец август да се сдобият със семена от коприва, за да може до края на годината същите да бъдат налични и използвани в случай на нужда. В книгата за пръв път се споменава, че сокът от билката може да повлияе благоприятно и лечението на жълтеница.

В средновековния ръкопис "Physicians of the Myddfai", който съдържа обширна информация за различни болести и лечението им, на копривата също е отделено немалко внимание. Там може да се открият интересни рецепти за спиране на кръвотечение с коприва и оцет, за изваждане на тръни и куршуми с корен от коприва, гъша мас и мед, а също и копривена процедура за третиране на белодробна туберкулоза и синузит. Разбира се, това... не е всичко.

Семена от Urtica, забъркани с мед, се използвали за лекуване на дълбоки рани. Превърнати в състояние на прах и добавени в определено количество вино, въпросните "вълшебни" семена се употребявали за справяне с колики, хронична кашлица и при проблеми с уринирането. В "Physicians of the Myddfai" копривата се препоръчва и за третиране на проказа и хемороиди.

В заключение можем да кажем, че през Средновековието копривата категорично затвърдила репутацията си на мултифункционален лек.

Статията е част от историята на: