Писмени творби на елинистически автори, разказващи да тракийската лечебна флора

От 79г.

Елинистическият автор Тефраст Ерзийски (починал около 288 г. пр. Хр.) е оставил на съвременните историци едни от най-ранните писмени сведения, касаещи лечебната флора в древна Тракия. Макар че Теофраст не бил медик, той е описал изключително целебните растения, лекували траките. Някои от по-ценните от тях са:

„... но от вида на полухрастията има някои, и то на брой немалко, които обичат студените места, като кентавър (Eritrea centaureum), пелин, пък и растенията, чийто корен и сок е лечебен, като чемерика (вератрум), дива краставица (екбалиум елатериум), поветица (коиволвулус скамониум). Корените на всички тези растения се събират ("История на растенията", IV, 5, 1—2).

„Между сладките билки има и смъртоносни като тези, които растат около рудниците в Тракия. Те са ефирни и доста приятни на вкус и причиняват лека смърт, подобна на сън” (също „История на растенията” IX, 13, 4).

„Разказват, че в Тракия има една, мощна билка бузалък (Andropogon ishaemum), която спира кръвоизлиянието, според едни, когато е прободена вената, а според други и когато тя е разрязана дори по-дълбоко” (също „История на растенията” IX, 15, 3).

„Само коренът на противоглистната папрат, който има кисел вкус с някаква сладка жилка, съдейства да се изхвърли плоската тения. Той няма нито семе, нито сок и, както казват, най-благоприятното време да се бере е есента. Тенията е присъща на някои народи. Имат я изобщо египтяните, арабите, арменците матадидите, сирийците, киликийците. Нито траките, нито фригийците имат тения. От гърците имат тении тиванците, които спортуват, и изобщо беотийците, у атиняните обаче не се среща” (също „История на растенията", IX, 20, 5).

Освен описаните по-горе преводи от Теофрастовите съчинения, книга IX на трактата "За устройството на растенията" може да се прочете бележка, касаеща растението пелин:

„. . . Понеже и видът им е явно здрав. Защото някои казват, че тамошните овце не пасат пелина, а тези около Понт (Черно море) го пасат и стават по-тлъсти и по-здрави и някои според това казват, че нямат жлъчка. Но тези неща друг би казал, че са от гледането”.

Авторитетът на Теофраст Ерезийски сред древните гърци е бил голям, неговите трудове са ползвани както в Античността, така и през Средновековието от други автори, изследвали проблеми, свързани с естествените науки. Повечето от описаните по-горе лечебни растения и в съвремието се радват на голяма популярност в народната медицина. Немалка част от тях са ценени и в официалната медицина, тъй като от тях се правят лекарства по съвременна технология.

Интерес за съвременните изследователи представлява описанието на Теофраст, посветено на противоглистното влияние върху организма на корените от мъжката папрат. Макар и да не е медик, древногръцкият автор е описал точно географското разпространение на заболяването от тениидоза, което е обхващало огромни територии от познатия тогавашен свят. За съжаление той не отбелязва нищо относно начина на приложение на противоглистната папрат от траките.

Пелинът, който според Теофраст допринасял за угояването на овцете, пасещи край бреговете на Черно море, освен тоничното му въздействие върху стомаха има и противоглистно действие, което вероятно също стои в основата за доброто охранване на овцете.

Трудовете на Атеней от Навкратис (II в. пр. н. е.) са представили още едно сведение на Теофраст, касаещо флората на Тракия:

„Теофраст разказва, че дивата мащерка (Thymus serpyllum) - растение, посветено на музите, което служи за правене на венци, я вземат от планините и я посаждат в Сикион (град в Пелопонес), а в Атина я донасят от Химет (планина в Атика). Другаде, както и в Тракия, има цели планини, пълни с това цвете.

Македонецът Америй (глосограф, чието време трудно може да се установи) в своето съчинение „Лечебни корени” казва, че мащерката е пораснала на мястото, където Афродита се окъпала след общуването си с Хефест” (Дипнософистериум, XV, 681).

Мащерката и днес е широко разпространена по българските земи. Народната медицина в страната ни познава нейното отхрачващо действие.

Към сведенията на елинистическите автори относно лечебната флора в тракийските земи могат да се причислят и пасажи от „Естествена история” на древноримския писател Плиний Стари. Този автор е живял и работил от 23 до 79 г. Той е използвал като източник на информация за твоите трудове произведенията на елинистическите автори. Плиний предлага любопитни данни относно медицината, за която е писал в 13 от 37-те отделни книги на своята „Естествена история”.

„Единият трибулус расте в храсти, другият само в реките. Сокът от тях се събира за очни лекарства. Има изстудяващо свойство и поради това е полезен спрямо възпалението и събирането (вероятно на секрети). Лекува язви, явили се от само себе си и най-вече в устата, също и сливиците. Сокът строшава камъни (вероятно се има предвид бъбречни). Траките, които живеят покрай р. Стримон, с листата на трибулуса угояват коне. Самите те преживяват от ядката му, като правят сладък хляб, който свива стомаха. Коренът, чист и прибран, разпръсва гуша. Лапа от семето успокоява болки от варици и, трето, разбъркан във вода, убива бълхи (Книга XXII, 12).

„В Тракия е открит бузалъкът, който преустановява да тече кръвта не само на отворена вена, но също и при прерязана. Вие се по земята подобно на просо, с грапави и мъхести листа.Този, който расте в Италия, също преустановява кръвта, като лапа (книга XXV, 46).

При описанието на растението трибулус Плиний вероятно е смесил информацията за  растенията Tribuius terrestris и Тrара natans. Второто се размножава във вода, а в семената му има скорбяла. Това негово свойство е използвано от траките край р. Стрнмон (Струма) за омесването на т. нар. «нот брот» (хляб на нуждата).

В "Естествена история" Плиний Стари е направил описания и на други забележителности на тракийската природа. Сред тях, например, са изворите край гр. Кихрос (Книга XXXI, 19), както и извор около град Аполония Понтийска, който се пълнел с вода по време на съзвездието „Сириус” (Книга XXXI, 28), за минерални извори около град Филипополис.