Подаграта - емблематичното заболяване на богатите хора през Средновековието

От 1770г.

Подаграта - емблематичното състоянието на 18-ти век, се увеличава заплашително на Стария континент и във Великобритания в началото на 21 век. За 15 години случаите на патологичното състояние се повишават с 60%. В Грегорианската ера асоциацията между подаграта и луксозния и разточителен начин на живот - придава на болестта статут, подобен на този на медала на честта. Наличието на заболяването е ясен сигнал, че страдащият е достигнал до определено ниво в обществото. Както лекарят д-р Уилям Хебердън коментира: "Това изглежда е любимата болест на миналите епохи в Англия. Тя е желана от онези, които не са заболели от нея, възхвалява се от хората, които само могат да си фантазират, че имат подагра." За разлика от това, днешното проявление на болестта е свързано с хранителните ефекти, които оказва бедността. Определено тя не е белег за богатство.

Като (несъмнено) болезнено състояние, подаграта обикновено започва проявите си с остра болка и подуване в областта на големия пръст на крака, а след това - отокът се разпростира и до другите стави. Състоянието често е придружено от треска и обилно изпотяване. Карикатурите на поразените от болестта джентълмени от осемнадесети век, потопили краката си в кофи или подпрели болезнените и подути крайници на табуретки, може и да изглеждат леко комично, но истината е, че болестта е мъчителна и осакатяваща.

Ричард Гренвил пише в писмо до сестра си Естър Пит (чийто съпруг също страда от болестта): "Подаграта изчезна, но ми е оставила такова подуване (до върха на бедрото ми), че сякаш няма никакви изгледи да то да спадне някога". Три седмици по-късно той пише: "Мога да вървя почти без помощта на бастун, но кракът ми все още е подут – за спомен от подаграта.

Страдащите от болестта преобладаващо са мъже, въпреки че и по-възрастните жени също са податливи. Точно така намираме и Сара Чърчил, която пише за края на живота си: "Не бих искала нищо повече от удоволствието да се разхождам в моята градина и парка, но - уви! Не ми е разрешено, защото обикновено съм увита във фланела и съм возена нагоре-налолу по стаите в инвалидния ми стол. Не мога да бъда изпълнена с особено силно желание за живот при тези условия, особено когато очаквам следващата проява на подаграта."

Независимо от това, в някои случаи подаграта е желана от хората, тъй като в миналото е разпространено вярването, че патологичното състояние е несъвместимо с други заболявания. Счита се, че подаграта буквално премахва някои други упорити заболявания. Хорас Уолпол я нарича "лекарство, а не болест". Бетси Шеридан, сестра на драматурга Ричард Бринсли Шеридан, пише на сестра си Алисия Лефан: "Баща ми най-сетне благодари на Бога за подаграта си. Той получи поздравленията и на д-р Милман по този случай. Факт е, че всички негови колеги искат това заболявания, но изглежда са уплашени, смятат че нямат достатъчно воля, за да се справят с болестите си по този начин."

Подаграта има много отражения. Рой Портър и Г. У. Русо идентифицират над 60 разновидности в трактат от 18-ти век. Други патологични състояния са фалшиво етикетирани като подагра (сред тях се вписват главоболието и стомашните неразположения). Лекарите в миналото искрено вярват, че болестта е резултат от дисбаланс (изразен в недостиг или излишък) на един от четирите хумори, които циркулират в тялото, поразявайки определена уязвима област. Следователно медиците считат, че подаграта се причинява от "заседнал начин на живот, злоупотреба с алкохол и червени вина, богати на тартарати, твърде честа сексуална активност, потискането на нормалното изпотяване и възпрепятстване на изхождането".

Сега медиците са наясно, че подаграта е резултат от прекалено високото ниво пикочна киселина в кръвта, която се натрупва в излишък, а бъбреците не я филтрират ефективно. Състоянието може да се влоши от консумацията на храни, богати на пурини (дивечово месо,  аншоа, зърнени храни), всички от които активно присъстват в диетата на по-богатите хора, живеещи през 18 век. Тогава, както и сега, затлъстяването и високият прием на алкохол са фактори, които допринасят за появата на заболяването.

Трактатът на провокативна тема - "The Gout Alleviated" на Уилям Роули - написан през 1770 г., сравнява "състоятелните джентълмени", който празнуват с "диви птици, местни ястия, богати сосове, пудинги, торти, полети с различни алкохолни напитки". Той "постявя" на показ трапезата на "бедния човек", който след отрудените си делници може и да хапне месо: "ако може да си го набави, малко хляб, бира и сирене за вечеря."

Съвременните лекарства за третиране на подагра включват противовъзпалителния агент колхицин, който е активна съставка в отровния екстракт от есенния минзухар. От същия род (Ирисови) е хермодактила – медикамент, използван за тази цел от древните гърци. Някои рецепти от 17-ти век за лечение на подагра включват хермодактил, но след 1700 г. той е "изхвърлен" от терапевтичния списък като потенциално опасен. След това Никълъс Хюсън, офицер във френската армия, създава "червеникаво лекарство" наречено "Eau Medicinale".  В него колхицинът е една от тайните съставки. Медикаментът е възприет ентусиазирано и от аптеките, и от медицинските заведения, работили около 1820 г. Въпреки това, лечебните средства от 18-ти век се съсредоточават главно върху успокояването на възпалението чрез компреси и прочистване. Рецептата на д-р Кук за третиране на подагра от 1769 г. е съставена от обикновена смес от оцет и сок от лук, нагрята и нанесена върху болезнените места. Много е възможно лечението на  д-р Кларк от Единбург (да се ядат по две или три червени херинги - преди пациентът да си легне, а инструкциите са - да се дъвче сламка, за да се облекчи жестоката жажда) вероятно само ще задълбочи проблема. Като по-приятно би могло да се сметне предложението на Маргарет Бампфийлд. Тя лекува състоянието с чай, направен от великденче, които "ако се направи твърде силен, ще има същия ефект като на опиат". Холандският лекар Херман Бърхауеви предлага да се пие мляко и да се приема хляб или овесена каша за закуска и вечеря, препоръчва се ежемесечно хранене с ечемик, овес, ориз, просо и зеленчуци, а тези препоръки не са по различни от съвременните. Методът на  д-р Бърхауеви със сигурност са по-успешни. Те са известни като "режим за предотвратяване на подаграта". Сър Едуард Филмър пък се ограничава да яде само "това, което е най-доброто за апетита ми", а в неговият случай – това са 4 или 5 чаши силно червено вино".

С течение на времето, през следващите десетилетия методите за лечение на "болестта на богатите" се увеличават правопорционално на познанията за нейния произход и симптоматика.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на подаграта