Петрус Гонсалвус - първият описан случай на хипертрихоза

От 1537г. до 1618г.

Петрус Гонсалвус е роден през 1537 година на остров Тенерифе, който по това време е част от Испания. Родителите му са най-обикновени селяни и нямат нищо общо с кралския двор. Съдбата обаче е определила много по-интересно бъдеще за момчето, тъй като хората са запленени от необичайния вид на младежа. Той страда от хипертрихоза, наричана още синдром на върколака. Тялото на Гонсалвус е покрито с гъста, мека козина, която му придава вид на звяр с човешка форма.

От странно изглеждащо момче до благородник

Момчето е забелязано от местния лорд, който го подарява като добитък на френския крал Анри II. Вместо да затвори новия си слуга в клетка в менажерията си, монархът решава да тества интелигентността на необичайното дете и заповядва на придворните си да го образоват. Скоро младият Гонсалвус не само може да чете и пише, но и говори няколко езика, умее да пише философски разсъждения и да изготвя военни стратегии.

Тъй като косматият мъж от Тенерифе се оказва доста интелигентен, Анри II и неговите васали възприемат необичайния момък по-скоро като част от свитата на монарха, а не като експонат от цирк. Гонсалвус не само придобива маниерите на аристократ, но и успява да създаде семейство с младата дама Катрин, която също е част от кралския двор. Двойката живее в хармония и разбирателство, отглежда много деца, четири от които също са покрити с козина.

През 1589 година Гонсалвус остава без попечител поради изострилата се политическа обстановка в страната. Мъжът се страхува за сигурността на семейството си и започва да търси нов покровител из знатните домове в Европа. На повика за помощ откликва дукът на Парма, който прибира необичайното семейство в едно от именията си в провинцията.

Там Гонсалвус се запознава с дукеса Маргарет, съпругата на новия му попечител. Тя също е впечатлена от странния вид на госта си и му разрешава да живее в къщата заедно със семейството си. Добрите отношения между странния мъж и благородницата се запазват дори след смъртта на дука на Парма.

Образ, запазен за историята

През целия си живот Гонсалвус е изучаван от множество медици, както и предизвиква интереса на художници и дърворезбари. Неговият лик се разпространява из всички краища на Европа, като изображенията пораждат различни емоции сред населението. Самият мъж, страдащ от хипертрихоза, няма нищо против светското внимание, стига хората да се държат с него като с човешко същество. Децата му, които имат генетичната мутация, също стават обект на интерес за някои художници.

През 1594 година видният учен Улисе Алдрованди среща в Италия дъщерята на Петрус Гонсалвус - Антоанета, която също страда от синдрома на върколака. Той остава силно впечатлен от външния вид на девойката и й посвещава цяла глава в научния си труд "Човешките деформации". Разбира се Антоанета не е представена като грешка на природата, а като любопитен медицински случай, заслужаващ подробно описание.

>>> Алтернативни средства за борба с хипетрихоза

Смята се, че именно един от портретите на Петрус Гонсалвус е първообраз на омагьосания принц от "Красавицата и звяра". Историята е по-близка до древния епос за Психе и Ерос, но външният вид на необичайния мъж от 16 век е това, което вдъхновява въображението на народа. Според някои антрополози ликът на френския аристократ, увековечен на платно, е много близък до описанието на прокълнатия персонаж. Като се сравни и характера на Гонсалвус с този на приказния герой, приликата между двамата става още по-очевидна.

Гонсалвус умира от старост в имението на дукесата на Парма през 1618 г., като последната му публична изява е на кръщенето на един от внуците му. До последния си дъх хората се отнасят към него като към нормален човек, а не като експонат от нечия менажерия.