Полемика около генното инженерство

От 1976г.

Големият медиен дебат върху генните мутации във Франция започва след конференцията в Асиломар и достига своя апогей през годините 1976 и 1977.

Впрочем има не един, а множество дебати, протичащи доста объркано. Възможностите, разкрити от новите експерименти по генно рекомбиниране ин витро, както и свързаните с новия подход потенциални рискове, би трябвало да еволюират поне в дискусиите на водещите специалисти.

Колкото до рисковете, става ясно, че първото опасение, изразено в научните среди още от 1971, е възможността в бактерия Е. коли да бъдат вкарани онкогенни вируси. От тази гледна точка експеримента на Пърл Бърг действа като катализатор за опасенията, тъй като е осъществен с ДНК, получена точно от онкогенен вирус. Това опасение е подсилено от факта , че през годините от 1970 до 1975 моделите, предполагащи вирусен произход на рака, преобладават сред молекулните биолози.

С първите опити по генно инженерство възниква нова група от работещи учени, които се занимават с онкогенни вируси, но не са достатъчно подготвени в манипулирането с ДНК и използването на рестрикционни ензими, нямат изградена биологична техника.
Страхът, че генните мутации могат да доведат до поява на нови бактериални или животински видове играе малка роля в първоначалните спорове около генното инженерство.

По същия начин и опасението, че манипулирането на човешки гени би могло да породи евгенистична политика, целяща контрол и видоизменяне на човешката генетика, получава само второстепенен израз.

Нещата рязко се изменят след Асиломар. Ябълката на раздора е построяването на нови лаборатории, предназначени за най-опасните генни манипулации. Когато Харвардският университет построява такива лаборатории през 1976 кметът на град Кеймбридж се противопоставя с аргумента, че "изследванията трябва да се осъществяват за общото благо, а не за получаване на Нобелова награда". В крайна сметка такова съгласие е дадено, но по-късно спорът се превръща в обществен въпрос.

Съображенията срещу опитите по генно манипулиране се разрастват. Противниците се обединяват в общо течение, критикуващо както самата наука, така и нейните връзки с капитала, а също и обвиняващи я и в създаването на "научно-военно-промишлен комплекс". В крайна сметка такова съгласие е дадено, но по-късно спорът се превръща в обществен въпрос. Съображенията срещу опитите по генно манипулиране се разрастват. Противниците се обединяват в общо течение, критикуващо както самата наука, така и нейните връзки с капитала, а също и обвиняващи я и в създаването на "научно-военно-промишлен комплекс".

Тези критики, както и опасенията, чиито израз са те, изглеждат оправдани от проявения интерес на големите химически производители и на фармацевтичните фирми към новата технология. За противниците на генното инженерство този интерес е факт, разобличаващ съществуващите връзки на науката с деловия свят. Той е и предвестник на засилването на тези връзки, което поставя научните изследвания пред заплахата да им бъде отнета и оставащата част от свободата и творчеството.

Аргументите на научните застъпници в полза на генното манипулиране са потвърди през същите години. Те винаги свързват целите на фундаменталните изследвания с потенциалните полезни приложения. От фундаментална гледна точка очакваният принос на тази технология е да позволи най-после да бъдат изолирани и описани гените на висши организми, както и да бъдат изучени организацията и регулацията им. Новите методи позволяват да се узнае дали характерните за висшите организми механизми за клетъчна диференциация и на междуклетъчна комуникация налагат нови начини на организиране и регулиране на генома, или изискват само прости изменения на механизмите, съществуващи в бактериите.

Потенциалните приложения на новата техника на генното инженерство, предлагани от нейните привърженици, се ограничават с няколко примера, повтаряни по един и същ начин през всички години на спорове. Генното инженерство ще позволи така да се препрограмират бактериалните клетки, че да се синтезират продукти от човешки произход - полезни и лечебни, каквито са инсулинът или интерферонът; ще позволи на други да се коригират генетичните дефекти и на хората.

Към тези научени аргументи трябва да се добави изискването на растящ брой членове на научната общност за свобода на изследванията и отхвърлянето на всякакви регламентации, които заедно с ограничаването на реалните възможности за изследване биха накърнили бъдещите приложения. По такъв начин през 1976 година цялата американска научна общност, начело с президента на Академията на науките, се противопоставя на проекта за регламентиране на изследванията, предложен от сенатора Едуард Кенеди.