Всички хора със сини очи имат един общ прародител

От 2008г. до 2014г.

През 2008-ма година академиците от университета в Копенхаген се заемат с нелеката задача да открият и проследят гена, отговорен за сините очи. На пръв поглед тази задача не изглежда толкова трудна, все пак хората със сини очи се познават лесно. Експериментът има за цел да докаже, че всички носители на мутацията имат общ корен.

За целта е изследван генотипа на стотици хора от няколко страни, между които Дания, Турция и Сирия. Резултатите показват, че всички синеоки мъже и жени имат един-единствен общ прародител от мъжки пол, който е живял преди повече от 7 000 години.

Професор Ханс Ейберг от Факултета по Клетъчна и Молекулярна Медицина твърди, че това откритие е уникално, тъй като подобен общ ген е нещо абсолютно уникално. Хората с кафяви или зелени очи не притежават такъв събирателен ДНК маркер. Според него появата на сини очи е случайно появила се мутация, която в продължение на хилядите години на миграции се е разпространила на всички континенти на Земята.

Генът на сините очи представлява безвредно изменение в ДНК кода, което драстично намалява натрупването на меланин около зеницата. Пигментът дава цвят и на нашите косми и кожа. Откритият ген, наречен OCA2 спира оцветяването на окото, но не засяга по никакъв начин пигментацията на останалите части на тялото. Липсата на меланин се причинява от съвсем различно състояние, известно като албинизъм.

Друг интересен факт за сините очи е, че първият синеок човек на планетата е бил чернокож. Макар най-вероятно да е роден в Европа, предшественикът на по-светлооката част от човечеството все още имал наситена с меланин кожа, характерна днес за жителите на централните части на планетата. Предполага се, че белия цвят на кожата се появява малко по-късно и е резултат от адаптацията на хората към по-ниските количества на слънчева светлина в северните части на Евразия. Първият синеок човек също така е бил алергичен към млечни продукти, защото е роден преди опитомяването на животните, пригодени за доене.

Мъжът е роден в свят, в който всички представители на рода Homo sapiens имат кафяви очи. Това е оригиналният цвят на ириса и има функцията да отразява обратно част от светлината далеч от зеницата, което подобрява зрението на човек в ярките части на деня. До момента не е сигурно дали появилата се мутация не е следствие от адаптация към новите климатични и географски условия, в които населението се заселва след края на Ледниковата епоха. Сегашното официалното становище на учените в Университета в Копенхаген е, че генът OCA2 е случайна неутрална мутация, която нито допринася, нито попречва на оцеляването на индивида. Подобни изменения във външния вид са различните нюанси на косата, плешивостта, луничките и т.н.

Най-старият фосил на човек, чиито гени доказват, че приживе мъжът е бил синеок, са на 7000 години и са намерени в пещера в Испания. Скелетът принадлежи на мъж, чиято кожа е била тъмнокафява, косата му - тъмнокестенява. Генотипът му е най-близък до този на днешните скандинавци и части от населението на планината Урал в Русия. Древният ловец не се е занимавал със земеделие, както и не е отглеждал домашни животни. Бил е алергичен към млечни продукти и не е можел да обработва каквито и да е метали.

Не е ясна причината защо генът на сините очи се е разпространил толкова бързо из целия свят. Според някои от изследователите хората със сини очи са по-приспособими в по-слабо осветените части на света. Това ги прави по-добри ловци и са желани съпрузи и съпруги. Други учени са на мнение, че синеоките хора са разпръснали гените си по целия свят, защото човечеството е сметнало мутацията за красива и екзотична.

Редактор: Георги Динев