Появата на операционните зали и промените в тях и в хирургията през вековете

Акценти

Днес операционната зала е сърцето на съвременната болница. Хирургичните процедури са сред най-старите медицински практики, но като област от медицината са сравнително млади. Хирургията и хирурзите са извървели дълъг път до днес, както и местата, където се е вършела тази дейност.

Операционни зали не са съществували през 8000 г. пр.н.е., когато египтяните правят първата документирана трепанация. Нито през 1700 г. пр.н.е., когато Законодателният кодекс на Хамурапи гласи, че всеки хирург, неуспял да спаси живота на човек от висшата класа, губи ръката си. Със сигурност хирургичните дейности тогава не са правени в рамките на четири стени, както сега си представяме една нормална операционна зала.

• Къде са оперирали древните хирурзи
• Първата операционна зала и стерилността
• Модернизирането на операционните зали
• Бръснарите "хирурзи"
• По-висока квалификация за хирурзите
• Забранено за жени

Къде са оперирали древните хирурзи

Подобие на програма за хирургично обучение може да се открие в Древна Гърция, където в школата "Асклепия" хирурзите се научавали как да правят някои процедури. По-късно арабската медицина поставя началото на модата на хирургичните средства и методите за карантина, благодарение на които ограничават разпространението на инфекции. Римляните вероятно са първите, които създават специално оформено пространство за извършване на хирургични интервенции. Около 65 г. сл.н.е. те използват т.нар. операционна палатка, която стои в основата на днешните операционни зали.
През Средновековието римската операционна палатка претърпява промени и от външното оформление се преминава с по-сериозен поглед към вътрешното. Тогава интериорът се допълва с дървена маса, използвана за операции.

Въпреки че идеята за болничната палатка се забравя с течение на времето, армейският хирург на Наполеон Доминик Жан Лари отново възвръща концепцията през войни, водени от императора. Той дори въвежда първообраза на линейките - каруци, теглени от коне, превозват ранените войници до палатките.

По време на Гражданската война в Съединените щати американските хирурзи продължават традицията с конските "линейки" и палатките на бойното поле. След това се появяват операционни зали, използвани за хирургични интервенции и обучение.

Първата операционна зала и стерилността

До края на 19 в. хирурзите вече разполагат със специални помещения, където да практикуват професията си - болнични операционни зали. Техният интериор е заимстван от анатомичните театри, които са предназначени за дисекции и преподаване на анатомия в университети и болници. Първият анатомичен театър е отворен в Падуа, Италия, през 1594 г. и представлява специализирана стая с амфитеатрална форма, в чийто център е разположена голяма маса, на която се правят дисекции.

През 16 в. хирурзите демонстрират пред студенти анатомията на човешкото тяло в тези театри, а след това започват да се извършват операции на живи, неупоени пациенти пред публика, в която не всички са лекари и обучаващи се. През 19 в. медицинските лекционни зали са местата, където хирурзите оперират хора пред стотици зрители. Развитието на анестезията през 40-те години на същия век спира ужаса публиката да става свидетел на писъците на пациентите по време на интервенциите и това увеличава желаещите да наблюдават хирурзите. Много учени реагират и предупреждават да не се правят операции по този начин, тъй като повече от половината пациенти умират заради нестерилната среда.

Откакто се извършват хирургични процедури, проблемът със стерилността винаги е бил на първа линия, но след дълги години той намира своето решение в лицето на антисептичната система на Джоузеф Листър, който с помощта на карболова киселина демонстрира, че стерилизирането на хирургичните инструменти и ръцете на лекарите е в полза на контрола на инфекциите и на тяхното намаляване в болниците.

>>> Джоузеф Листър - бащата на съвременната антисептична хирургия

През 1884 г. немският хирург Густав Нойбер проектира и построява първата антисептична операционна зала, в която подовете, стените, рафтовете и другите повърхности могат да се мият, а инструментите са плоски и се стерилизират. Екипът, който участва в операцията, също е задължен да измива ръцете и лицата си с антисептичен живачен хлорид. До края на 19 в. стерилните маски, ръкавици и престилки са добавени към подготовката за извършване на операция в зала.

Модернизирането на операционните зали

Развитието на операционните зали се забързва през 20 в. През 60-те години на миналото столетие тенденцията към продукти за еднократна употреба се налага в отговор на наплива от пациенти, като в същото време нужните материали стават по-достъпни. Игли за еднократна употреба, спринцовки, тръби, ръкавици, маски, покривала за матраци и др. се използват само веднъж и се изхвърлят. Така се намалява и риска от кръстосано заразяване.

Днешните операционни зали са подчинени на високите технологии и все повече се дигитализират. Те са с все повече подобрения в оборудването за изображения с висока разделителна способност. Използват се роботизирани хирургически машини, сензорни дисплеи, екрани с множество изображения и компютри и още новости. А списъкът продължава да се пълни.

Бръснарите "хирурзи"

Съвременният екип в една операционна варира по численост в зависимост от вида на процедурата, но задължително там са хирург, медицинска сестра, анестезиолог и други медицински сестри и хирургични асистенти. Днес хирурзите се обучават години по обща медицина преди да специализират хирургия. В средновековна Европа обаче тези интервенции рядко се извършват от професионални лекари.
В онези времена религията забранява на медиците, учили в свързани с църквата университети, да проливат кръв. Това ги принуждава да работят в повечето случаи извън болниците. Много често хирургът е местният бръснар, който допълнително върши услуги като малки хирургични процедури наред с подстригването и бръсненето. Други пък пътуват из страната, вадят зъби, лекуват циреи във всеки град или село. Единствено по-заможните пациенти могат да разчитат на хирург майстор, чиито умения се доближават до тези на обучения лекар. Друг бонус е, че нужната процедура се извършва в дома на пациента.

Бръснарите през Средновековието са организирани в собствена занаятчийска гилдия и не е необичайно да получават по-високо заплащане от повечето хирурзи. По-богатите бръснари работят в помещения, където заедно с подстригването, бръсненето и фризьорството извършват и немалко хирургични интервенции. Червено-белият стълб, който днес е запазен знак на всеки бръснарски салон, се появява като символ именно по време на Средните векове и олицетворява двете дейности на бръснарите - разкрасителните и хирургичните.

В Англия хирурзи с малък опит започват да се включват към гилдии като Компанията на бръснарите, за да печелят повече за труда си, докато през 1368 г. не създават своя собствена организация. В началото мъже и жени стават хирурзи, след като чиракуват при практикуващ хирург. На представителките на нежния пол им е забранено да се обучават в университети и да стават лекари. От 17 в. жените постепенно са изключени от възможността да станат хирурзи.

Компанията на бръснарите и хирурзите е сформирана през 1540 г., за да контролира последните, които практикуват в Лондонското сити. През същата година е приет закон, който разрешава дисекциите на екзекутирани престъпници четири пъти годишно на публични демонстрации по анатомия. Така преподаването по устройство на човешкото тяло се превръща във важна функция на организацията.

Бръснарите не се захващат с всяка манипулация, те внимават заради болката, която причиняват при липсата на обезболяващи и упойки, и заради непълните си познания за човешкото тяло и неговите функции. Те се съсредоточават главно върху дребни физически интервенции, вадене на зъб, поставяне на вендузи, пробиване на циреи и кисти, кръвопускане и пиявици, клизми. При по-сериозни ситуации са способни да се справят и с ампутации и някоя и друга операция.

По-висока квалификация за хирурзите

Преди векове войната е често срещано явление и колкото и медицината да не е била на високо ниво, по време на военни конфликти лекари и бръснари-хирурзи винаги са били необходими. До 16 в. военните хирурзи си създават репутация заради измислянето на нови хирургични техники, провокирани от последствията след употребата на оръжия с барут. Един от най-популярните тогава е Амброаз Паре, кралски хирург на няколко френски крале. Разработките му на бойното поле и елитната му практика в Париж издигат статуса на хирурзите. Неговото мото е: "Има пет задължения на хирургията: да премахне това, което е излишно; да възстанови това, което е било разместено; да раздели това, което е израснало заедно; да обедини отново това, което е било разделено, и да поправи недостатъците на природата".

През 16 и 17 в. се засилва интереса към анатомията. Лечебните заведения предлагат нови възможности за дисекция на трупове и достъп до хирургически случаи. Лекарите хирурзи започват да утвърждават своята репутация на хора на науката. Джон Хънтър (1728-1793) е един от прочутите медици и от новото поколение хирурзи. Той изучава анатомия, докато помага на брат си Уилям, утвърден лекар и акушер, в неговото училище по анатомия в Лондон. Работи няколко години като военен хирург, откъдето се сдобива с опит в лечението на рани. Понеже не чиракува официално при някой професионален хирург, каквото е изискването, след завръщането си от фронта през 1763 г. е принуден да започне да работи при зъболекаря Джеймс Спенс. През 1764 г. създава собствена практика и училище по анатомия, в което обучава хирурзи.

През 18 в. търсенето на курсове по хирургия с включено изучаване на анатомия се увеличава сред лекарите и студентите и така системата за чиракуване по хирургия лека-полека отпада. През 1800 г. е създаден Кралският колеж на хирурзите в Англия. Той започва да определя квалификациите, нужни за добиването на професия "хирург". Скоро университетите започват да предлагат тези квалификации заедно с изпитите за лекари в техните медицински училища.

Забранено за жени

Новите квалификации за хирурзите, въведени в началото на 19 в., повишават стандартите в хирургията. Но жените продължават да бъдат пренебрегвани и професията става изцяло запазена за мъжете, чак към края на века дамите са допуснати до университетите. Все пак са известни изключения, едно от които е Маргарет Ан Бълкли, която се представя за мъж 56 години, за да се запише да учи медицина в Единбург като Джеймс Бари, да достигне до най-високото звание главен инспектор по болниците в британската армия и да стане първият европейски хирург, извършил цезарово сечение в Южна Африка. Едва след смъртта й през 1865 г. от дизентерия е разкрита тайната й.

Друго изключение е Елизабет Гарет Андерсън (1836-1917), която е първата жена лекар и хирург във Великобритания. Тя се възползва от вратичка в закона, която позволява квалифицирани аптекари да практикуват медицина. Тъй като във всички медицински училища и университети й отказват прием, тя работи като сестра и същевременно взима частни уроци по латински, гръцки, фармакология, физиология и анатомия. Приета е в Обществото на аптекарите, където няма изискване за пол, което й позволява да се яви на изпит за медицинска квалификация. Така успява да получи нужното образование и се сдобива с правото да упражнява професията. След прецедента, който поставя, Обществото на аптекарите забраняват на жени да се явяват на изпити.

Чак през 1875 г. Законът за разрешаване позволява на британските университети да издават медицински лицензи на жени, въпреки че по-голямата част от учебните заведения отказват да го правят до 20 в.

Взаимосвързаността между развитието на хирургията и помещенията, където тези професионалисти вършат работата си, е неизбежна. Макар през вековете растежът им да е бил с цената на жертви и отречени днес практики, той е довел до безспорни ползи за човечеството.