Поява на "Листерин" на "Джонсън и Джонсън"

От 2006г.

Известно е, че "Листерин" ("Listerine") е популярна марка на антисептична вода за уста. Тя се рекламирала с лозунга: "убива микробите, които причиняват лош дъх". Продуктът носи името на Джоузеф Листър, който е "баща" на антисептичната хирургия. Листеринът е разработен през 1879 г. от химика Джоузеф Лорънс, живял и работил в Сейнт Луис, Мисури.

Първоначално произвеждан от фармацевтичната компания "Lambert Pharmacal Company" (по-късно преименувана в "Warner-Lambert"), "Листеринът" започнал да се произвежда и разпространява от "Johnson & Johnson", тъй като фармацевтичната компания придобила подразделението на друга, също небезизвестна компания, произвеждаща медикаменти – "Pfizer consumer healthcare division". Това се случило в края на декември 2006 година. Любопитен факт е, че търговското име "Listerine" се използвало и за други продукти (пастата за зъби, "Listerine Tooth Defense", "Listerine Smart Rinse", "Pocket Paks" и "Pocket Mist"). През септември 2007 г. с марката "Listerine" на "Johnson & Johnson" започнали да се разпространяват разтворими лентички за свеж дъх и избелване на зъби.

Това бил "жизненият път" на водата за уста "Листерин" такъв, какъвто сме свикнали да го виждаме в аптеката. Но, за да получим цялостна представа за този емблематичен продукт, то трябва да проследим историята му от времето, когато той е бил продаван като хирургически дезинфектант.

И така, вдъхновен от идеите на Луи Пастьор, касаещи естеството на микробните инфекции, английският лекар Джоузеф Листър демонстрирал през 1865 г. как карболовата киселина, прибавена към хирургическите превръзки, значително намалявала честотата на следоперативните инфекции.
Работата на Листър на свой ред вдъхновила химика Джоузеф Лоурънс. Той създал формулата на своя хирургически антисептик, който включвал евкалиптол, ментол, метил салицилат, и тимол (точният състав е търговска тайна). Химикът наименувал продукта си "Listerine"( в чест на Джоузеф Листър).

Лорънс се надявал да насърчи използването "Listerine" като антисептик и хирургически дезинфектант. Той лицензирал формулата му при местен фармацевт на име Джордан Уийт Ламбърт през 1881 година. Впоследствие фармакологът създал "Lambert Pharmacal Company", която разпространявала "Listerine". По-късно през 1985 г. продуктът бил лансиран като антибактериална течност, разпространявана от зъболекарите за поддържане на доброто здраве на устната кухина. Така "Листеринът" се превърнал в първата вода за уста, разпространявана в САЩ през 1914 г. Продуктът станал още по-популярен, когато синът на Джордан Ламбърт – Джерард се присъединил към бащината си компания.

През 1955 г. "Lambert Pharmacal" сляла с Ню Йоркската компания "Warner-Hudnut". Новосъздаденото дружество получило името "Warner-Lambert Pharmaceutical Company". През 2000 г. "Pfizer" придобили "Warner-Lambert".

"Листеринът" се съхранявал в стъклени бутилки, които се слагали в отделни картонени опаковки. През 1992 г. е въведен "Cool Mint Listerine", който бил допълнение към първоначалния "Listerine Antiseptic formula", а през 1994 г. двата продукта започнали да се разпространяват в пластмасови бутилки за първи път. През 1995 г. към листериновата гама е добавен "Fresh Burst",  а през 2003 г. се появил "Natural Citrus".

Нека обобщим историческия път, довел до обособяването на продукта, станал собственост на "Джонсън и Джонсън" през 2006 година.

Статията е част от историята на:

• История на "Джонсън и Джонсън" ("Johnson & Johnson")