Поява на монитора Rascal II през 1986 година

от 23 юли 2015г., обновено на 26 яну 2016г.

От 1986г.

Индийския физик сър Чандрасекара V Раман (1888-1970) е сред учените, посветили живота си на оптиката. През 1930 г. му е Нобелова награда за физика. Неговото откритие за откритие е велико за медицинската история. Ученият показва на света, че разсеяната светлина може да разкрие молекулното съдържание на газовете и другите вещества. За разлика от масспектроскопията (метод за анализ на веществото чрез определяне на отношението на масата към заряда и количеството заредени частици, образуващи се при въздействието върху веществото с цел йонизация, "Рамановото разсейване" можело да идентифицира и измери всички упойки и анестетични газове.

През 1986 година за първи път в историята на анестезиологията е пуснат в употреба мониторът Rascal I. Апаратът започнал да се произвежда от компанията „Albion Instruments”.
Снимката по-долу показва следващото поколение апарати „The Rascal II”. Те се произвеждали от компания „Ohmeda” от 1993 г. до 1998 г. И двете използват лазерни с висок интензитет, за да произведат разсеяна светлина. И двата вида монитори работели с инфрачервена светлина за тази цел.

През 1990-те години най-често използваните инхалационни анестетици са били: халотан, енфлуран, изофлуран, севофлуран и десфлуран. „The Rascal II” можел да анализира три от тях, по избор на купувачите. Апаратите били в състояние непрекъснато да вземат проби от въздуха и газовете, както и от издишания от пациента въздух, за да идентифицира отделните газове и тяхната концентрация. Тази информация се показвала на екрана, във вид на числени стойности, графики и вълни. Тя можело и да се разпечатва на хартиена лента. Анестезиолозите използвали тази информация, за да следят състоянието на пациента, както и да коригират съотношенията на упойката и кислорода, когато е необходимо.