Поява на първия туберкулинов тест

От 1908г.

Двадесет и четвърти март 1882 година се оказала ключова дата за историята, разказваща за появата и лечението на туберкулозата по света. На този ден медиците Херман Хайнрих и Робърт Кох публикували и представили пред Берлинското общество по физиология своя писмен труд, носещ заглавието: "Die Aetiologie der Tuberculose". В своята презентация д-р Кох не само демонстрирал как изглежда туберкулозният бацил, идентифициран от него, но и представил неговите известни постулати, които днес се считат за образец за това как трябва да се извършват демонстрациите, касаещи инфекциозната етиология на заболяванията.

Впоследствие, през 1907 година Робърт Кох заслужено бил отличен с Нобелова награда за медицина за изясняването на етиологията на Жълтата гостенка. Цели 17 години по-късно Koх обявил пред участниците на Десетата международна медицинска конференция в Берлин, че е изолирал вещество от туберкулиновите бацили, което успешно можело да "обезвреди без последствие патогенните бактерии, инфектирали живия организъм". Той нарекъл това вещество туберкулин, а инжекциите с този нов медикамент бързо се превърнали в иновация при лечението на туберкулозата.

За съжаление, почти толкова бързо новото лекарство било дискредитирано като неефективно. Кох се инжектирал с  25cm3 концентриран туберкулин и отбелязал, че малко по-късно е развил: "необичайно тежък пристъп на треска, съчетан с покачване на телесната температура до 39,6 ° C". Медикът заключил, че туберкулинът му би имал голяма диагностична полза, но лекарството определено се нуждаело от допълнителни тестове.

Тези събития, представени пред обществото от Кох, се оказали от огромно значение за работата на медика Клеменс Фрайер фон Пирке. През 1907 г. 33-годишният лекар бил един от водещите педиатри във Виена. Той е първият медик, описал симптомите на т.нар. серумна болест, освен това, той е въвел в употреба термините алергия и алерген. Пирке за първи път е наблюдавал и описал анамнестични (подсилени) имунни отговори в проби на пациенти.

Откритието на Пирке

През 1907 г., след като проучил какво е естеството на реакцията, проявена и описана от Робърт Кох, Клеменс фон Пирке използвал ваксинационен ланцет, за да си инжектира подкожно малко количество разреден туберкулин. Две години по-късно той публикувал по-задълбочен доклад, който описвал реакцията, при която инжектираният участък с дължина 5 mm потвърждавал наличието на положителна туберкулинова реакция, характерна за т.нар. от него латентна туберкулоза. При допълнително тестване върху деца станало ясно, че всички третирани от Пирке малчугани не показалии признаци на заразяване с туберкулоза, при все положителните резултати.

Изображението показва какъв е методът за подкожно инжектиране на туберкулин. Веществото е поставено правилно в първата част от схемата.

Така се появил тестът

Година по-късно Чарлз Манту въвел в употреба специална канюлна игла, която се поставяла на спринцовка за подкожно инжектиране на туберкулин през 1908 г. Това пък, от своя страна, довело до появата на първия по рода си тест, отчитащ дали пациентите са носители на туберкулозния причинител. Тестът бил разработен и описан от немския лекар Феликс Мендел през 1908 г. Той е кръстил откритието си на името на Чарлз Манту, който бил вдъхновен от работата на своите колеги Робърт Кох и Клеменс фон Пирке.

Въпреки това, неговият тест се оказал ненадежден, тъй като в туберкулина, който използвал Мендел, имало много нежелани примеси, които можели лесно да манипулират резултатите. За да разрешат този проблем, учените Есмър Лонг и Флоурънс Сайбърт изолирали активния туберкулинов агент.

Оказало се, че той е с протеинова структура. След това откритие, Флоурънс Сайбърт прекарала няколко години в усъвършенстване на методите за разделяне и пречистване на протеина в клетките на Mycobacterium tuberculosis. Усилията й се увенчали с успех. Американската биохимичка получила пречистен протеинов дериват (ППД). Достижението на Сайбърт довело до разработването на надежден тест за наличието на туберкулоза. Нейният първи писмен труд, посветен на пречистването на туберкулина, бил публикуван през 1934 година.

След 1940 година ППД-тестът на Сайбърт се превърнал в стандарт, що се касаело за туберкулиновите тестове. Една година по-рано рускинята М. Линикова в СССР е създала модифицирана версия на ППД. През 1954 г. Съветският съюз започнал масовото производство на "PPD-L", наречен на нейното име.

Статията е част от историята на:

• История на туберкулозата