Създаването на "железен бял дроб" спасява хиляди хора в началото на 20 в.

От 1928г.

Акценти

Представете си стоманен шкаф, наподобяващ ковчег, и дете в него. Колкото и страховито да изглежда, този апарат, изпълняващ ролята на респиратор и по-популярен под названието "железен бял дроб" е поддържал живота на хиляди деца и възрастни, страдащи от полиомиелит.

Как се появява "железният бял дроб"

До средата на 20 в. полиомиелитът засяга десетки хиляди души. През различни периоди са възниквали епидемии на болестта, като случаите в Европа и Северна Америка постоянно нараствали. Най-много заболели от полиомиелит са регистрирани в САЩ през 1952 г., когато 57 628 души са диагностицирани в рамките на една година.

Специфичното при полиомиелита е настъпването на мускулна парализа, която се превръща в смъртоносна, ако засегне гръдните мускули. Тогава болният е възпрепятстван да диша сам и, ако не му се помогне по механичен начин, настъпва летален край. Повечето пациенти се нуждаят от седмица, две или месец, докато възстановят способността си да вдишват и издишват сами въздуха, но през това време нещо трябва да поддържа дишането им, за да не умрат, докато премине критичната фаза.

Търсенето на начин и на технология от страна на изследователите за облекчаване на състоянието на болните се увенчава с успех през 1927 година. Филип Дринкър и Луис Агасис Шоу от Харвардското училище по обществено здраве изобретяват метална камера, херметически затворена, която обхваща тялото на пациента без главата. Електрически мотор задвижва апарата, има и въздушни помпи от няколко прахосмукачки. "Железният бял дроб" е използван за първи път в Бостънската детска болница през 1928 г. при случай на болно момиченце.

Принципът на действие на респиратора е следният: налице е външна вентилация с отрицателно налягане (ENPV), която първо изсмуква въздуха от апарата, а това кара дробовете на пациента да се разширят, дори когато гръдните му мускули не могат да го направят. Следва изпускане на въздуха обратно в камерата, което провокира белите дробове на пациента да издишат. Така непрекъснатата смяна на издърпване и вкарване на въздуха поддържа дишането на болния. Новата технология веднага е приета повече от радушно от медицинските специалисти, което си проличава от статистическите данни – до 1939 г. близо 1000 "железни бели дробове" спасяват човешки животи в САЩ.

Масово разпространение и промени в дизайна

Респираторът на Дринкър и Шоу е изработен от стомана, което силно затруднява транспортирането на хиляди камери, произведени след това. Отделно влизането и излизането на пациентите е неудобно и тромаво. Затова започват да се появяват нововъведения, които целят отстраняването на подобни проблеми.

През 1931 г. Джон Хейвън Емерсън променя дизайна на респиратора по начин, който позволява леглото, върху което лежи пациентът, да може да се плъзга навън и навътре. Също така той поставя илюминатори отстрани, които да се използват за обслужване на болния, без да се нарушава въздушното налягане вътре в камерата.

Нововъведенията на Емерсън предизвикват недоволството на единия от създателите на камерата и на Харвардския университет, които дори завеждат дело за нарушаване на патентите им. Емерсън печели делото, тъй като адвокатите му успяват да докажат, че приложените от Дринкър технологии не са измислени от него, а вече съществуващи и поради тази причина не могат да бъдат патентовани.

Избухването на сериозна епидемия от полиомиелит в Австралия през 1937 г. провокира появата на нов модел "железен бял дроб". Страната не може да си позволи прекалено високите разходи за закупуване и транспортиране на създадения от Дринкър и Шоу респиратор. Затова Министерството на здравеопазването на Южна Австралия се обръща към биоинженера Едуард Бот да конструира по-евтина версия. Той се справя толкова добре, че двата му апарата се използват един час след създаването си. Бот ги прави от шперплат, което значително улеснява изработването и транспортирането, а и много понижава цената. Удивен и впечатлен от постижението на биоинженера, лорд Нъфийлд нарежда да бъдат направени 1700 апарата в завода му за производство на автомобили в Обединеното кралство. Камерите са дарени на различни болници по целия свят.

В края на 30-те години на 20 век "железните бели дробове" вече са масово разпространени. Те наистина спасяват хиляди човешки животи. И ако при някои пациенти са нужни няколко седмици, за да възстановят дихателната си функция, то при други това състояние се превръща в постоянно заради настъпили трайни увреждания на гръдните мускули и на белите дробове и трябва да са приковани към апарата почти през цялото време.

Пациентите, които в повечето случаи са деца, прекарват тежки мигове в респиратора. Често заради болестта си са в делириум или чувстват силни болки. Когато не са в това състояние, невъзможността да се движат и да извършват каквата и да било дейност е нетърпима. Болногледачите също изпитват големи трудности – през поставените илюминатори те трябва да извършват кръвопреливания, да поставят и сменят катетри, да слагат интравенозни системи, да извършват и други медицински процедури, също да поддържат хигиената на тялото, да сресват коси, да облекчават сърбежи и да издухват носове.

Краят на животоподдържащите респиратори

Употребата на "железните бели дробове" рязко намалява в момента, когато започва да се прилага полиомиелитната ваксина, създадена през 1947 г. Благодарение на нея все по-рядко възникват инфекции и епидемии и затова все по-малко апарати са нужни в лечебните заведения. Също така машините са заменени от по-модерни вентилаторни респиратори. За разлика от старата камера, вентилаторите са компактни и използват системи за вентилация с положително налягане (PPVS). Тези съвременни апарати изтласкват въздух директно в белите дробове през тръби, вкарани във въздушните канали на пациента.

Макар вече да не са налични "железните бели дробове" и да не се употребяват, има оцелели от полиомиелит, които още ги използват и предпочитат. Като американецът Пол Александър, който повече от седем десетилетия живее с помощта на камерата и дори влиза в Световните рекорди на Гинес. През 1952 година, когато е 6-годишен, той заболява от полиемиелит и оттогава до смъртта си през 2024-а поддържа дихателните си функции с "железен бял дроб". Приживе мъжът прекарва голяма част от деня си в машината, въпреки че е научил различни дихателни техники, за да редуцира зависимостта си от нея.