Създаване на първата ваксина срещу полиомиелит

От 1947г.

До откриването на първата ваксина срещу полиомиелита и масовото й приложение за имунизиране болестта била истински бич сред населението на много държави. Коварното заболяване не пощадило дори високо развитите САЩ. През кошмарното лято на 1946г. в Ню Йорк от детски паралич загинали хиляди деца и юноши, а близо 7000 души били осакатени до края на живота си. Родителите живеели в паника и ужас и не знаели как да предпазят синовете и дъщерите си.

Страхът на хората бил "погребан" завинаги чак на 12 април 1955-та, когато създадената от американския имунолог Джонас Салк първа полиомиелитна ваксина била официално призната за безопасна и влязла в употреба. Откритието на американеца от руски произход го направило известен само за една нощ, но, както можете да се досетите, зад постижението му стояли години опити, много труд и немалка доза съмнения.

Всъщност, Салк започнал първите си експерименти по разработване на ваксината още през 1947-та, когато той приел предложение за работа в медицинския университет в Питсбърг. Докато работил там и си сътрудничил с Националната фондация по детски паралич, имунологът видял перфектна възможност да открие животоспасяваща субстанция, която да се превърне в ключов фактор в елиминирането на страшното заболяване в световен мащаб. Всъщност, ваксината на Салк представлявала умъртвен полиомиелитен вирус, който, инжектиран в тялото, помагал на организма да си изгради имунитет срещу заболяването, без това да представлява опасност за здравето.

Първоначално, ученият започнал тестове с лабораторни животни, които (за изненада на някои критици) завършили с успех. Окуражен от резултатите, през юли 1952г. Джонас Салк решил да "качи летвата" на своите експерименти на по-високо ниво – 43 малчугани от дома за деца със специални нужди в Питсбърг били имунизирани с новия препарат, а малко по-късно хлапетата от училището за бавноразвиващи се деца "Полк Стейт" също преминали през процедурата. През ноември 1953-та, на конференция в Ню Йорк, Салк съобщил, че жена му и тримата му синове ще участват в ролята си на доброволци в проучванията му и ще бъдат ваксинирани – иначе казано, залогът бил голям и американецът нямал право на грешки. Мащабното тестване на ваксината започнало през 1954-та година, когато близо 1 милион деца били имунизирани. Няма данни за пострадали или жертви.

През целия този период докторът, обезсърчен от преобладаващата негативна нагласа срещу откритието му, често бил на ръба да се откаже от експериментите си. Но съзнавайки огромната си отговорност към човечеството, отново се връщал към своите задачи. Ето какво споделя негов близък в статия, публикувана в сп. "Wisdom" от 1956г.: "Седейки в парка и гледайки играещите навън деца, Салк осъзнал колко значима била неговата мисия. Той си дал сметка, че някъде там има хиляди деца и възрастни, които никога няма да ходят отново и, че телата им ще бъдат парализирани до края на живота им".

Джонас Салк безспорно бил учен с чувство за дълг. Той не просто искал да се прочуе с откритието си (доказателство, за което бил фактът, че се отказал да патентова ваксината), а да "отърве" света от коварното заболяване веднъж завинаги. И макар че се оказала не съвсем ефикасна, измислената от него първа полиомиелитна ваксина успяла да предпази много малчугани и да им позволи да се радват на щастливо и безгрижно детство.

Статията е част от историята на: