Създаване на първата ваксина срещу полиомиелит (детски паралич)

От 1947г.

До откриването на първата ваксина срещу полиомиелита и масовото й приложение за имунизиране, болестта е истински бич сред населението на много държави. Коварното заболяване не подминава дори високоразвитите Съединени американски щати. През кошмарното лято на 1946 г. в Ню Йорк от детски паралич загиват хиляди деца и юноши, а близо 7000 души са осакатени до края на живота си. Родителите живеят в паника и ужас и не знаят как да предпазят синовете и дъщерите си.

Страхът на хората е "погребан" завинаги на 12 април 1955-та, когато създадената от американския имунолог Джонас Солк първа полиомиелитна ваксина е официално призната за безопасна и влиза в употреба. Откритието на американеца от руски произход бързо му носи слава, но зад постижението му стоят години опити, много труд и немалка доза съмнения.

Разработване на първата ваксина срещу полиомиелит

Всъщност Солк започва първите си експерименти по разработване на ваксината срещу полиомиелит още през 1947 година, когато приема предложение за работа в медицинския университет в Питсбърг. Докато работи там и си сътрудничи с Националната фондация по детски паралич, имунологът вижда перфектна възможност да открие животоспасяваща субстанция, която да се превърне в ключов фактор в елиминирането на страшното заболяване в световен мащаб. По своята същност ваксината на Солк представлява умъртвен полиомиелитен вирус, който, инжектиран в тялото, помага на организма да си изгради имунитет срещу заболяването, без това да представлява опасност за здравето.

Първоначално ученият започва тестове с лабораторни животни, като опитите (за изненада на някои критици) завършват с успех. Окуражен от резултатите, през юли 1952 г. Джонас Солк решава да премине на по-високо ниво в своите експерименти – 43 малчугани от дома за деца със специални нужди в Питсбърг са имунизирани с новия препарат, а малко по-късно хлапетата от училището за бавноразвиващи се деца "Полк Стейт" също преминават през процедурата. На конференция в Ню Йорк през ноември 1953-а Солк съобщава, че жена му и тримата му синове ще участват в ролята на доброволци в проучванията му и ще бъдат ваксинирани – иначе казано, залогът е голям и американецът няма право на грешки. Мащабното тестване на ваксината започва през 1954 година, когато близо 1 милион деца са имунизирани. Няма данни за пострадали или жертви.

През целия този период докторът, обезсърчен от преобладаващата негативна нагласа срещу откритието му, често е на ръба да се откаже от експериментите си. Но съзнавайки огромната си отговорност към човечеството, отново се връща към своите задачи. Ето какво споделя негов близък в статия, публикувана в сп. "Wisdom" от 1956 година: "Седейки в парка и гледайки играещите навън деца, Солк осъзнал колко значима е неговата мисия. Той си дал сметка, че някъде там има хиляди деца и възрастни, които никога няма да ходят отново и телата им ще бъдат парализирани до края на живота им".

Д-р Джонас Солк безспорно е учен с чувство за дълг. Неговото желание е да "отърве" света от коварното заболяване веднъж завинаги. Отказва се да патентова създадената от него първа полиомиелитна ваксина. И макар че се оказва не съвсем ефикасна, тя успява да предпази много малчугани и да им позволи да се радват на щастливо и безгрижно детство.

Статията е част от историята на:

• История на ваксините