Прав ли е бил Дарвин в теориите си, свързани с произхода на човека?

от 25 сеп 2014г., обновено на 25 апр 2018г.

От 1859г.

В известния си труд, "Произход на видовете ...", Чарлз Дарвин е споменал човека само с думите "Ще бъде хвърлена светлина върху произхода на човека и неговата история". Тази негова фраза е довела до бурни реакции от страна на църковници и идеалисти.

Един от най-големите противници на Дарвиновите теории бил философът Т. Карлайл, който отричал дарвиновата книга. Тогава, Дарвин не избързвал да се изкаже по-подробно за човешкия произход. Той дал възможност на големия кръг от учени да свикнат с представата за естествения отбор.

Към 1859 година мнозина са останали с впечатление за приложимостта на дарвиновата теория относно произхода на човека. Анализите от дарвиновите ръкописи и бележници, неоспоримо свидетелствало, че Дарвин е издигал идеята за произхода на човека от общ с маймуната родоначалник още преди 1840 г. - повече от 20 години преди издаването на "Произход на видовете ...".

Изчаквайки търпеливо няколко години и наблюдавайки изследванията и теориите на редица учени, през 1871 година Дарвин издал труда "Произходът на човека и половият отбор". Той бил съвкупност от известни за времето си и ценни знания за мястото на човека в природата.

В края на XIX и началото на XX в. всички основни положения, изложени от Дарвин, били оспорвани. Запазила се само основната идея за произхода на човека и маймуната от общ прародител. Предположения на Дарвин:

1. Началото на оформянето на човека като вид се отнасяло към третичния период;
2. Прародителите на човека са били маймуноподобни същества, които живеели по дърветата;
3. Мястото на появяването на човека бил африканският континент. Именно там до наши дни са доживели шимпанзето и горилата най-близките до човека маймуни.

В своите твърдения, Дарвин подчертал, че африканските човекоподобни маймуни не са наши прадеди, а са ни нещо като братовчеди, които са запазили повече черти от общия родоначалник. Дълго време различните изследователи отнасяли възникването на човека към плейстоцена и халоцена (към четвъртичния период).

Останките на питекантропа, най-примитивното от известните тогава човекоподобни същества, намерени от Евгени Дюбоа на Ява, първоначално били датирани на около един милион години. По-точната съвременна оценка обаче била, че те били на не повече от 400 хиляди години.

Преди 300 хиляди години е съществувал синантропът - младият съвременник на питекантропа. През периода отпреди 60 хиляди до 38 хиляди години широко били разпространени неандерталците, които заменили първия стадий - маймуночовеците, архантропите.

Неандерталците - палеоантропите, са сменени от съвременния човек преди по-малко от 40 хиляди години. От тези твърдения се направили изводи, че за човешката еволюция са се определили много по - малки срокове, за разлика от всички други бозайници, които еволюирали много по-бавно.

Макар, че черепът на архантропите бил много по-малък от човешкия (900 кубически сантиметра при питекантропа и около 100 кубически сантиметра - при синантропа), в слоевете на останките на явайския маймуночовек са намерени каменни оръдия. А синантропът вече можел да изработва определени типове оръдия и да използва огъня. Затова се е смятало, че между маймуните и архантропите трябва да е съществувал още един стадий.

Като прародители на архантропите били определени своеобразните маймуни австралопитеките (от латино-гръцки - южни маймуни), намерени в Южна Африка. През 1924 година, английският антрополог Р. Дарт описал първата находка на останки от австралопитек. През следващите 15 години били описани много кости от австралопитеки, групирани в няколко рода. Тези дребни маймуни имали мозък с обем 500 - 600 кубически сантиметра и можели да се придвижват на два крака.

Датирането обаче показва, че австралопитеките са не по-древни от един милион години, а късните им представители са били вече съвременници на африканския маймуночовек - телантропа. Ето защо значителна част от антрополозите са смятали, че те трябва да се разглеждат само като модел, показващ по какъв път би могъл да се движи процесът на очовечаване на маймуната.

Така се зародило схващането за т.нар. "стадийна теория". Базирайки се на нея, прародителите на човека са били разделени на 3 стадия: австралопитеки, архантропи и палеоантропи. В продължение на над 500 хиляди години единият стадий преминава в друг, като темповете на развитие все повече се ускорявали.

След направени забележителни находки на питекантропа и синантропа в Азия, много антрополози започнали да се колебаят в дарвиновата теза, че родина на човечеството е Африка. Появили се теории за централноазиатския произход на човека, които били доста добре разработени.

Имало съмнения и за горския начин на живот на предполагаемите ни прадеди. Студените и сухи плата на Централна Азия излеждали много по-подходящи за развитие на изправеното ходене, за разлика от тропическите гори, откъдето Дарвин е извел човека.

Статията е част от историята на: