Хомо сапиенс - единственият оцелял човешки вид

Хомо сапиенс (Homo sapiens) е единственият човешки вид, който не е изчезнал и се е разпространил във всички кътчета на Земята. Той е еволюирал до такава степен, че е развил физически и поведенчески характеристики до ниво, което му е позволило да се пригоди към непрекъснато променяща се околна среда и да взаимодейства с останалите като него.

Благодарение на откритите вкаменелости и на направените ДНК изследвания е известно, че хората са животни, принадлежащи към група от над 200 вида, по-специално към разред Примати. Произлизаме заедно с маймуните от един общ прародител, притежаваме общи характеристики с горилите, шимпанзетата, орангутаните и други примати, но това не означава, че хората са еволюирали от маймуните. В научната общност е възприето, че Хомо сапиенс се е развил от Хомо хайделбергенсис, от когото еволюират и Хомо неандерталенсис, които са смятани за наши най-близки изчезнали роднини.

Къде е началото на Хомо сапиенс

Отличителни вкаменелости, доказващи измененията във вида

Характерните физически особености на Хомо сапиенс

Начин на живот, изкуство и околна среда

Къде е началото на Хомо сапиенс

За разлика от другите видове, всеки от които има свой типов екземпляр, т.е. открита вкаменелост се обявява за официален представител на съответния вид и определя неговото име, при Хомо сапиенс отсъства този конкретен индивид. Името му произхожда от латинските думи "homo" и "sapiens", които значат съответно "човек" и "мъдър, умен".

• Има няколко етапа в развитието на Хомо сапиенс, които показват какви изменения са настъпили в този вид. Първият етап е преди 300 000 години, когато в Африка еволюира архаичният Хомо сапиенс и оттогава датират ранните членове на вида, които учените откриват във Флорисбад (Florisbad), Южна Африка, Омо-Кибиш (Omo-Kibish) и Херто (Herto), Етиопия, и Нгалоба (Ngaloba), Танзания.
• Преди 160 000 години се отчита като датировка появата на т.нар. ранен съвременен Хомо сапиенс, чиито фосилни останки са намерени в пещерите покрай устието на южноафриканската река Класиес (Klasies), в израелските пещери Skhul и Qafzeh.
• Кости, които са по-млади от 40 000 години, се определят като ранен съвременен Хомо сапиенс от по-късния период. Палеоантрополозите ги откриват в Долни Вестовице (Dolni Vestonice), Чехия, в скалния заслон Кроманьон (Cro-Magnon) и в Ориняк (Aurignac), Франция, както и в пресъхналото езеро Мънго в Австралия.
• В научната терминология се срещат различни наименования на нашия вид, чрез които учените се опитват да внесат по-голяма яснота сред многото подразделения и различни датировки на вкаменелостите. Така например терминът "Кроманьонски човек" се прилага в случаите, когато става въпрос за кости на съвременни хора, обитавали Европа в периода преди 40 000-10 000 г. Като архаични Хомо сапиенс се определят фосилни останки, открити в Африка и на възраст между 300 000 и 150 000 години. Палеоантрополозите се затрудняват при тяхното класифициране, тъй като те носят както по-примитивни, така и по-съвременни физически характеристики. Дори някои учени специално за тях използват названието Хомо хелмей (Homo helmei). Друга част от специалистите наричат Homo sapiens sapiens нашия вид, смятайки го за подвид на по-голямата група. Това название се използва и от палеоантрополози, които считат, че съвременните хора и неандерталците принадлежат към един и същ вид. В този случай вторите се назовават от същите учени Хомо сапиенс неандерталенсис (Homo sapiens neanderthalensis). Може да се срещне и името Хомо сапиенс идалту (Homo sapiens idàltu), с което се обозначават вкаменелости на съвременни хора, открити в Херто, Етиопия.

Отличителни вкаменелости, доказващи измененията във вида

Известно е, че Хомо сапиенс се е развил от Хомо хайделбергенсис в Африка. След като напуска континента, той навлиза в Европа, Азия и Близкия изток, където съжителства с неандерталците и може би с Хомо еректус (в Азия). Има вероятност в Индонезия да е живял съвместно и с Хомо флоресиенсис.
Фосилните останки, намерени в Африка, доказват какви еволюционни промени са станали от Хомо хайделбергенсис към архаичния Хомо сапиенс, а впоследствие и към анатомично модерния Хомо сапиенс. Има известни пречки при класифицирането на определени вкаменелости в даден вид, защото те се явяват преходни и показват комбинация от примитивни и производни черти. Такива се откриват най-вече в областта на челото, веждите и като цяло лицето. Група учени предлагат подобни популации, които са на границата между архаичното и модерното, да бъдат определяни като Хомо хелмей, но не е общоприето. Такива късно оцелели популации, представители на Хомо хайделбергенсис и Хомо сапиенс, са се "засекли" с ранните съвременни Хомо сапиенс преди да изчезнат преди около 100 000 г. Учените посочват като важни екземпляри, доказващи настъпилите изменения в нашия вид, следните открити вкаменелости:

Архаични Хомо сапиенс

LH 18 - фосилен череп, намерен през 1976 г. в Нгалоба, Лаетоли, Танзания. Възрастта на вкаменелостта се определя около 120 000 г. Характеризира се с наличието на архаични и по-съвременни черти. Дъгата над веждите е значително намалена и като цяло чертите на лицето са по-дребни и типични за съвременните хора. Този череп се смята са междинен представител между хайделбергенсис и сапиенс. Късната му датировка е свидетелство, че архаичните хора са обитавали дадени райони с по-развитите популации.

Флорисбад - представлява нецялостен череп, датиран на 260 000 г. Намерен е през 1932 г. в Южна Африка. Лицето е масивно и широко, но плоско, челото е почти като на съвременните хора.
Омо 2 - част от череп на 195 000 г., открита през 1967 г. в Омо-Кабиш, Етиопия. Комбинацията от примитивни и съвременни характеристики сочат, че индивидът, на когото е била, е бил член на популация, преминаваща от Хомо хайделбергенсис към ранния Хомо сапиенс. Описанието му включва по-здрава структура, задният край на черепа не е заоблен, а ъгловат, ниско и наклонено чело.

Ранни съвременни Хомо сапиенс

Херто - фрагментиран череп, датиран на 160 000 г., находка от Херто, Етиопия. Принадлежал е на възрастен мъж, открит е заедно с останки на още един възрастен индивид и на дете през 1997 г. Учените ги определят като най-старите фосилни кости на съвременен Хомо сапиенс, намирани досега. Някои палеоантрополози ги отделят като подвид Хомо сапиенс идалту заради смесица от примитивни и ранни модерни черти. Черепът на детето е интересен още с това, че по него има порезни белези, оставени непосредствено след смъртта, което говори за ритуална практика. Също така той изглежда "излъскан", което подсказва, че многократно е държан в ръце преди да бъде погребан.

Омо 1 - части от череп, палеоантрополозите се натъкнали на тях през 1967 г. в Омо-Кибиш, Етиопия. Възрастта им е спорна, но е определена на 195 000 г. Наблюдават се по-заоблен и разширен череп, високо чело. Сравнен с Омо 2 (виж по-горе), Омо 1 има по-разширени функции, макар че двата са датирани с една и съща възраст. Възниква въпроса дали принадлежат към една и съща популация.

Skhul 5 - череп на 90 000 г., намерен в израелската пещера Skhul през 1932 г. Бил е на възрастен мъж, който имал по-високо чело, но с примитивни черти като ръб над веждите и леко издадено лице. Тази вкаменелост и още няколко други се смятат за най-старите доказателства за наличието на съвременни хора в Близкия изток извън Африка. Това означава, че Хомо сапиенс е напуснал споменатия континент преди 100 000 г.

Ранен съвременен Хомо сапиенс от по-късен период

Liujiang - череп, намерен през 1958 г. в Южен Китай. Спори се за датировката му, предполага се, че е на поне 15 000 г. Тази вкаменелост не притежава характерните северноазиатски черти, които личат в днешните популации в тези райони. Изводът е, че типичните черти са се оформили през последните 8000 г.

Aurignac - вкаменелости, открити в Ориняк, Франция, през 1852 г. Работник намира пещера, в която има 17 скелета. По-късно е установено, че останките са на възраст до 10 000 г.

Cro-Magnon 1 - череп, разкрит под скалния заслон Кроманьон във Франция през 1868 г. Датировката му показва, че е на 32 000 години. До момента се смята, че е най-старият череп на съвременен човек от Западна Европа. Скелетите на кроманьонците сочат, че пропорциите на тези Хомо сапиенс са по-близки до пропорциите на съвременните африканци, а не на европейците. Това дава основание да се смята, че те са дошли от по-топъл климат и са имали относително скорошен африкански произход.

Характерните физически особености на Хомо сапиенс

Най-характерното във физиологичен план, което отличава Хомо сапиенс от предишните човешки видове, е черепът. Докато формата на тялото се изменя спрямо наличния широк спектър от среди, които провокират различни адаптации.

• Ранните представители на рода Хомо се отличават с къс, строен торс и дълги крайници. Тези размери на тялото са приспособяване към тропическите условия, където по-голямата площ на тялото спомага за охлаждането му. Обратното - набитото тяло пък е характерно за ранните Хомо сапиенс, които живеят на по-студени места. Така по-малката площ запазва топлината. На височина нашият вид достигал средно до 175 см при мъжете и 160 см при жените.
• За разлика от ранните човешки видове черепът при Хомо сапиенс е с къса основа и широка горна част. Задната му част е заоблена и вече не са необходими силни мускули на врата. Лицето е по-дребно, с издадена кост на носа, ръбът на веждите е ограничен, челото - високо. Гнездата на очите са квадратни, а не кръгли и не се забелязва почти никакво стесняване зад очните кухини заради по-голямата мозъчна кутия. Размерът на мозъка на днешния човек е средно 1350 куб. см., което е 2,2% от телесното му тегло. Първите представители на Хомо сапиенс са разполагали с по-големи мозъци - около 1500 куб.см.
• Заради късите челюсти на вида лицето му е почти вертикално. Също така те са леко издадени и имат костна брадичка, което придава допълнителна здравина. Само нашият вид притежава издадена напред брадичка. Подредбата на зъбите е параболична, което се дължи на по-късите челюсти. Така страничните редове зъби не са успоредни, което е присъщо за ранните ни предшественици, а отиват настрани. Вече не се наблюдава празнина (ретромоларно пространство) между последните кътници и костта на челюстта. Самите зъби са по-дребни, особено кучешките и резците.
• Намаляването на мускулатурата при Хомо сапиенс личи от костите на ръцете и краката, които вече не са толкова плътни и масивни. Ръцете са сравнително по-къси от долните крайници, костите на пръстите им вече не са извити. Тазът също търпи изменения - по-тесен е отстрани и по-дълбок.

Начин на живот, изкуство и околна среда

Преди близо 100 000 години се появяват доказателства за символно поведение при Хомо сапиенс. В обекти в Африка се откриват редки свидетелства, които са много бегъл пример за творчество. Преди 40 000 години може да се каже, че вече са налице сложно и изобретателно културно поведение.

Част от учените са на мнение, че за развитието на културата голяма роля играят размерът и структурата на популацията. Социалното обучение има по-голям принос за създаването на сложна култура, отколкото индивидуалните иновации. Откриват се повече на брой културни атрибути при по-големите групи в сравнение с изолираните.

Инструменти

В началото Хомо сапиенс прави по-прости каменни сечива като скепери, върхове за копия и др., които много се доближават по вид до тези на неандерталците. Предполага се, че технологията на изработка от по-нисък клас е възникнала преди 250 000 г., което е около времето, когато се появява първият Хомо сапиенс. Постепенно ранните ни предци започват да прилагат по-сложни технологии за направата на каменни инструменти, също така започват да включват като материал и кости - от слон, от елен и др. Преди 100 000 г. Хомо сапиенс вече произвежда каменни ножове с дълги остриета и други сечива, по-късно започва да изработва много малки остриета, които ги прилагат в комбинирани инструменти.

Огън

Хомо сапиенс вече контролирано използват огъня, като успешно използват сложни огнища, пещи и ями. Това му дава шанс да оцелее в изключително трудни условия, които са били препятствие и за самите Хомо неандерталенсис. Например в Чехия (Долни Вестонице) учени се натъкват на пещи, издържащи температури над 400 градуса по Целзий, способни да изпичат керамични изделия. Пещите са определени като датировка на 26 000 г.

Облекло

Преки доказателства за използването на животински кожи за облекло има, но тяхната възраст е от последните 30 000 г. Преди това се предполага, че също за влизали в подобна употреба, макар и да не са били ушити, а вероятно връзвани около тялото. Подобни изделия са били използвани в по-студени райони. Намерени игли, украси от мъниста и копчета, пришити към дрехи, кости от арктически вълци и лисици свидетелстват за такава употреба.

Също така има следи от текстил в редица обекти в Европа, но липсват действителни останки. В пещера в Грузия са намерени влакна от ленени растения на възраст 36 000 г., което ги прави най-старите досега предмети от подобен тип. Приложението им е било може би за изработването на дрехи и плетени кошници, част от тях дори са боядисани.

Украшения

Открити са лични украшения, които не са пришити върху облекло. Те представляват мъниста, висулки от черупки, слонова кост, кости, кехлибар и зъби. В Африка са намерени мъниста от черупки от щраусови яйца на 45 000 г., конкретно в Мароко археолозите се натъкват на същия предмет, изработен от пробити черупки, на 80 000 г., а в Израел - на мъниста от морски черупки на 90 000 г. Най-масова и изобретателна става украсата на тялото след 35 000 г. нататък. Най-ранната висулка е намерена във Фогелхерд, Германия, и представлява кон, издълбан върху слонова кост. Тя е датирана на 32 000 г.

Пещерно и друго изкуство

Първите прояви на пещерно изкуство започват преди около 40 000 г. в Европа и Австралия. По-голямата част от тях представляват изобразяването на животни и евентуални духовни същества. Съществуват и непознати рисунъци, които може да са някакъв писмен код. Такива подозрения провокират повтарящи се едни и същи 26 символа, които се появяват в продължение на хиляди години по двойки или по групи. Учените мислят, че ранните Хомо сапиенс са се опитвали да споделят информация между поколенията, да описват идеите си символично, а не реалистично. Най-старият символ се предполага, че е на близо 30 000 г., много от тях са откривани в пещери във Франция и други европейски места.

Първите доказателства за музикални инструменти представляват открити флейти и свирки, изработени от кост. Намерени са в различни части на Франция и датират от около 30 000-10 000 г.

Резбованите статуетки възникват преди 35 000-40 000 г. в Европа, като най-разпространени са тези на Венера (преди 28 000 г.). В Долни Вестонице, Чешка република, е разкрита женска глава от слонова кост на 26 000 г. с детайлно изработени очни кухини, очни ябълки и клепачи. Съществува само още една подобна.

Селища

Най-честите обитания на ранния Хомо сапиенс били пещерите или скални убежища и заслони. От 20 000 г. насам той модифицира естествените "домове" със стени или други прости подобрения. На открито представителите на вида изграждали убежища от дървета, камъни или кости от големи животни като мамути. Предполага се, че са били покрити от кожи, а вътре в тях е имало огнища.

Хомо сапиенс са живеели в много по-големи групи (за сравнение, неандерталците са образували общност от 10-15 души). Вероятно наброявали 25-100 човека.

Погребения

В началото погребенията се срещали много рядко, но след 40 000 г. станали по-сложни, защото включвали полагането на различни предмети като инструменти и украшения. Телата нерядко били посипани с червена охра.

Един от най-ранните умишлени ритуали, свързани със смъртта, е разкрит в Израел, в пещерата Джебел Кафзе (Jebel Qafzeh). Гробът е на 90 000 г., погребана е млада жена, в краката й е положено малко дете. На същото място са намерени още 21 скелета.

Храна и околна среда

Първоначално ранните Хомо сапиенс са били пригодени да живеят в тропиците. Преди 40 000 г. те вече можели да се срещнат в Европа, Африка, Азия и Австралия. От 20 000 г. насам достигнали и до Америка.

В началото хващали храната си чрез лов и събирали диви растения. Преди 11 000 г. започва техният опит в опитомяването на флората и фауната. Видът е всеяден и храната му има широк обхват.

Все още учените продължават да разгадават чрез генетиката, изследванията на вкаменелости, на поведение и биология кои сме били, кои сме сега и дори какви ще бъдем.