Предпоставки, довели до създаването "Abiomed", 1 част

От 1981г.

Историята на медицината е съхранила множество свидетелства, разказващи за благородната мечта на хората да заменят болните и увредените органи в човешкото тяло със здрави и добре функциониращи. Този стремеж към здраве, дълъг живот и съвършенство (от медицинска гледна точка) не подминал и един от най-важните органи в човешкия организъм – сърцето.

Първите опити да се заменят увредените сърца с изкуствени били направени през далечната 1950 година от д-р Пол Уинчъл разработил имплантируемо изкуствено сърце, което малко по-късно медикът дарил на учените, работещи в университета на Юта. Именно в медицинската институция група от изследователи (ръководена от д-р Вилем Колф) разработили функциониращ механичен модел на сърдечния мускул. Доктор Колф пожелал да развие проекта си и стартирал тестове с животни през 1957 година. В тази историческа епоха медицинските технологии били достатъчно усъвършенствани за подобно начинание. Така, през 1964 г. американският институт по здравеопазване "National Institutes of Health" обособила своето представителство, което щяло да се занимава с разработката на изкуствени сърца (проектът се казвал "Artificial Heart Program").

Три години по-късно д-р Крисчън Бърнард направил първата трансплантация с човешко сърце на свой пациент в Кейп Таун Южна Африка. В крайна сметка, методът на хирурга се оказал успешен. Въпреки това, необходимостта от изкуствени сърца останала налице, тъй като броят на хората, взели решението да станат донори (ако с тях се случат непредвидени обстоятелства), били много по-малко от пациентите, нуждаещи се от сърце.

През 1969 г. д-р Дентън Кули от Тексаския институт имплантирал първото изкуствено сърце на пациент, което трябвало да послужи като "спасителен пояс" за 64-те часа, през които пациентът на 47 години трябвало да издържи, преди да се подложи на кордиотрансплантация с донорско сърце.

Подобно на успеха на учените през 1960 година, изпратили човек на Луната, мнозина приемали, че разработката, напредъкът и усъвършенстването на изкуствените сърца е равносилна по тежест на проекта „Apollo” в областта на медицината. За съжаление, напредъкът в това медицинско начинание щял да се окаже болезнено бавен.

След този момент било разработено изкуственото сърце "Jarvik-7", носещо името на своя създател - Робърт Ярвик, който разработил инструмента в Университета в Юта. През 1982 г. хирургът Уилям Деврие имплантирал "Jarvik-7" на пенсиониран зъболекар, на име Барни Кларк, за когото трансплантацията не била медицинска опция. Пациентът починал след 112 дни вследствие на органна недостатъчност, която не била свързана с работата на новоприсадения „орган”. Няколко други пациенти също получили апарата, създаден от д-р Ярвик, като един от тях (името му е Уилям Шрьодер) живял 620 дни.

Въпреки това, вълнението, предизвикано от разработването на изкуствените сърца щяло да бъде заменено от отвращение сред обществото. Устройството, макар и полезно било много подобно на пневматична помпа, свързана към външен компресор (с размера на пералня) и към гръдния кош на пациента чрез шест въздушни маркуча. Въпреки че пациентите били поддържани живи, качеството им на живот не било особено високо. По време на четирите месеца от живота си с "Ярвик-7", Кларк е прекарал няколко инсулта и бактериални инфекции. Пациентът се депресирал дотолкова, че помолил лекарите си да му позволят да умре спокойно и без излишна болка.

Към втора част >>> тук

Статията е част от историята на:

• История на "Абиомед" – ("Abiomed, Inc.")