Предпоставки, довели до създаването "Abiomed"

От 1981г.

Историята на медицината е съхранила множество свидетелства, разказващи за благородната мечта на хората да заменят болните и увредените органи в човешкото тяло със здрави и добре функциониращи. Този стремеж към здраве, дълъг живот и съвършенство (от медицинска гледна точка) не подминал и един от най-важните органи в човешкия организъм – сърцето.

Първите опити да се заменят увредените сърца с изкуствени били направени през далечната 1950 година от д-р Пол Уинчъл разработил имплантируемо изкуствено сърце, което малко по-късно медикът дарил на учените, работещи в университета на Юта. Именно в медицинската институция група от изследователи (ръководена от д-р Вилем Колф) разработили функциониращ механичен модел на сърдечния мускул. Доктор Колф пожелал да развие проекта си и стартирал тестове с животни през 1957 година. В тази историческа епоха медицинските технологии били достатъчно усъвършенствани за подобно начинание. Така, през 1964 г. американският институт по здравеопазване "National Institutes of Health" обособила своето представителство, което щяло да се занимава с разработката на изкуствени сърца (проектът се казвал "Artificial Heart Program").

Три години по-късно д-р Крисчън Бърнард направил първата трансплантация с човешко сърце на свой пациент в Кейп Таун Южна Африка. В крайна сметка, методът на хирурга се оказал успешен. Въпреки това, необходимостта от изкуствени сърца останала налице, тъй като броят на хората, взели решението да станат донори (ако с тях се случат непредвидени обстоятелства), били много по-малко от пациентите, нуждаещи се от сърце.

През 1969 г. д-р Дентън Кули от Тексаския институт имплантирал първото изкуствено сърце на пациент, което трябвало да послужи като "спасителен пояс" за 64-те часа, през които пациентът на 47 години трябвало да издържи, преди да се подложи на кордиотрансплантация с донорско сърце.

Подобно на успеха на учените през 1960 година, изпратили човек на Луната, мнозина приемали, че разработката, напредъкът и усъвършенстването на изкуствените сърца е равносилна по тежест на проекта „Apollo” в областта на медицината. За съжаление, напредъкът в това медицинско начинание щял да се окаже болезнено бавен.

След този момент било разработено изкуственото сърце "Jarvik-7", носещо името на своя създател - Робърт Ярвик, който разработил инструмента в Университета в Юта. През 1982 г. хирургът Уилям Деврие имплантирал "Jarvik-7" на пенсиониран зъболекар, на име Барни Кларк, за когото трансплантацията не била медицинска опция. Пациентът починал след 112 дни вследствие на органна недостатъчност, която не била свързана с работата на новоприсадения „орган”. Няколко други пациенти също получили апарата, създаден от д-р Ярвик, като един от тях (името му е Уилям Шрьодер) живял 620 дни.

Въпреки това, вълнението, предизвикано от разработването на изкуствените сърца щяло да бъде заменено от отвращение сред обществото. Устройството, макар и полезно било много подобно на пневматична помпа, свързана към външен компресор (с размера на пералня) и към гръдния кош на пациента чрез шест въздушни маркуча. Въпреки че пациентите били поддържани живи, качеството им на живот не било особено високо. По време на четирите месеца от живота си с "Ярвик-7", Кларк е прекарал няколко инсулта и бактериални инфекции. Пациентът се депресирал дотолкова, че помолил лекарите си да му позволят да умре спокойно и без излишна болка.

Уилям Шрьодер е живял много по-дълго от Барни Кларк (той е първият пациент, живял известно време с изкуствено сърце), но за това време Шрьодер претърпял немалко страдания: през 70 процента от времето след операцията, мъжът се оплаквал от висока температура, а през 366 дни (от 620-те дни живот с механичното сърце) той трябвало да се храни през тръба и да преживее четири инсулта, причинени от образуването на кръвни тромби.

Апаратът "Jarvik-7" просто бил твърде инвазивен: тръбите, свързващи гръдния кош на пациента и устройството, предоставяли благоприятна среда за развитието на бактериални инфекции, освен това, те често се превръщали в причина за инсулти, предизвикани от лесно образуващите се съсиреци. След смелото изявление на създателя на изкуствения "орган", че издръжливостта на "сърцето" следва да подлежи на "поправка", Ярвик бързо бил принуден да изостави надеждата, че хуманната му идея някога би могла да се реализира напълно. Въпреки това, той подобрил своето устройство. Така се появил неговия по-малък "наследник", който бързо намерил медицинско приложение, тъй като служил като своеобразен "мост" поддържащ пациента жив достатъчно дълго време, за да може да болният да дочака трансплантация с човешко сърце.

Раждането на "Abiomed"

Редица компании споделили ранния ентусиазъм на доктор Ярвик, тъй като те виждали реалния потенциал в разработката на неговия апарат. Сред тях били и изследователите на компанията, отговорна за създаването първото изцяло изкуствено сърце, която по-късно щяла да носи името "Abiomed". Допреди това, бъдещите "Abiomed" били част от структурата на "Applied Biomedical Corp.". "Абиомед" била формирана и създадена официално през 1981 г. Учените, основали компанията (ръководена от д-р Дейвид М. Ледерман), допреди важното събитие работили за медицинския отдел по изследванията на компания "Avco Corp.". Поради редица обстоятелства те взели решение да създадат своя собствена компания. Те съумели да привлекат правителствено финансиране. След това Ледерман поел отговорността да стане президент и главен изпълнителен директор на "Abiomed". Освен това, малко след събитието, ученият защитил своята докторска степен пред учените от "Aerospace Engineering" в университета Корнел. Това се случило през 1972 година (преди институцията да се присъедини към структурата на "Avco"). След това, Ледерман поел председателския пост в "Medical Research Group". Именно там ученият разработил дизайна на кръвоносните помпи и вентилите на изкуственото сърце, а преди това "Applied Biomedical" буквално експлоатирали усилията на своя служител, които той вложил в разработването на изкуственото сърце.

До средата на 1980-те години съществували повече от дузина други компании, преследващи подобни цели. Освен това, много от тях поддържали добри отношения с големите корпорации. В ранен етап от развитието си "Applied Biomedical" получили финансиране от фармацевтичния гигант "Eli Lilly & Co.", но компанията се стремяла да не се обвързва твърде много с "Ели Лили" и да бъде заплашена от бъдещи непосилни дългове.

"Applied Biomedical", разчитали най-вече на изследователски стипендии и частни инвестиционни групи, за да могат да продават продуктите си. Те се нуждаели от време, за което техните технологии да имат възможност да напреднат достатъчно, за да могат устройствата им да се импланитират на хора. След оптимизма и доброто приемане, предизвикани от появата на изкуственото сърце на д-р Ярвик сред обществото започнало да се наблюдава все по-осезаемо разочарование. Така в средата на 1980 г., ръководството на компанията решило да бъде по-търпеливо. Те разработили системата „Bi-Ventricular Support System 5000” (the BVS5000), която започнала да се предлага успешно в Европа през 1987 г. Постепенно апаратът не само се превърнал в източник на доходи, но и осигурил нов начин за тестването на технологии, които можели да се използват за разработката на изкуствени сърца.

Статията е част от историята на:

• История на "Абиомед" – ("Abiomed, Inc.")