Предпоставки, довели до създаването Abiomed , 2 част

от 06 март 2017г.

От 1981г.

Уилям Шрьодер е живял много по-дълго от Барни Кларк (той е първият пациент, живял известно време с изкуствено сърце), но за това време Шрьодер претърпял немалко страдания: през 70 процента от времето след операцията, мъжът се оплаквал от висока температура, а през 366 дни (от 620-те дни живот с механичното сърце) той трябвало да се храни през тръба и да преживее четири инсулта, причинени от образуването на кръвни тромби.

Апаратът "Jarvik-7" просто бил твърде инвазивен: тръбите, свързващи гръдния кош на пациента и устройството, предоставяли благоприятна среда за развитието на бактериални инфекции, освен това, те често се превръщали в причина за инсулти, предизвикани от лесно образуващите се съсиреци. След смелото изявление на създателя на изкуствения "орган", че издръжливостта на "сърцето" следва да подлежи на "поправка", Ярвик бързо бил принуден да изостави надеждата, че хуманната му идея някога би могла да се реализира напълно. Въпреки това, той подобрил своето устройство. Така се появил неговия по-малък "наследник", който бързо намерил медицинско приложение, тъй като служил като своеобразен "мост" поддържащ пациента жив достатъчно дълго време, за да може да болният да дочака трансплантация с човешко сърце.

Раждането на "Abiomed"

Редица компании споделили ранния ентусиазъм на доктор Ярвик, тъй като те виждали реалния потенциал в разработката на неговия апарат. Сред тях били и изследователите на компанията, отговорна за създаването първото изцяло изкуствено сърце, която по-късно щяла да носи името "Abiomed". Допреди това, бъдещите "Abiomed" били част от структурата на "Applied Biomedical Corp.". "Абиомед" била формирана и създадена официално през 1981 г. Учените, основали компанията (ръководена от д-р Дейвид М. Ледерман), допреди важното събитие работили за медицинския отдел по изследванията на компания "Avco Corp.". Поради редица обстоятелства те взели решение да създадат своя собствена компания. Те съумели да привлекат правителствено финансиране. След това Ледерман поел отговорността да стане президент и главен изпълнителен директор на "Abiomed". Освен това, малко след събитието, ученият защитил своята докторска степен пред учените от "Aerospace Engineering" в университета Корнел. Това се случило през 1972 година (преди институцията да се присъедини към структурата на "Avco"). След това, Ледерман поел председателския пост в "Medical Research Group". Именно там ученият разработил дизайна на кръвоносните помпи и вентилите на изкуственото сърце, а преди това "Applied Biomedical" буквално експлоатирали усилията на своя служител, които той вложил в разработването на изкуственото сърце.

До средата на 1980-те години съществували повече от дузина други компании, преследващи подобни цели. Освен това, много от тях поддържали добри отношения с големите корпорации. В ранен етап от развитието си "Applied Biomedical" получили финансиране от фармацевтичния гигант "Eli Lilly & Co.", но компанията се стремяла да не се обвързва твърде много с "Ели Лили" и да бъде заплашена от бъдещи непосилни дългове.

"Applied Biomedical", разчитали най-вече на изследователски стипендии и частни инвестиционни групи, за да могат да продават продуктите си. Те се нуждаели от време, за което техните технологии да имат възможност да напреднат достатъчно, за да могат устройствата им да се импланитират на хора. След оптимизма и доброто приемане, предизвикани от появата на изкуственото сърце на д-р Ярвик сред обществото започнало да се наблюдава все по-осезаемо разочарование. Така в средата на 1980 г., ръководството на компанията решило да бъде по-търпеливо. Те разработили системата „Bi-Ventricular Support System 5000” (the BVS5000), която започнала да се предлага успешно в Европа през 1987 г. Постепенно апаратът не само се превърнал в източник на доходи, но и осигурил нов начин за тестването на технологии, които можели да се използват за разработката на изкуствени сърца.

Към първа част >>> тук

Статията е част от историята на: