Представа за детските инфекциозни заболявания от края на 19-ти век в Америка

от 04 ное 2016г.

От 1880г.

Припомняме ви, че преди 1880-ма в САЩ не съществувала официално организирана общност от детски лекари и, съвсем естествено, до този период не можем да говорим за отделяне на педиатричните направления в медицината на Страната на неограничените възможности.

Именно през 1880-ма, на среща в Ричмънд, членовете на Американската медицинска асоциация решили дружно да създадат специален отдел, ангажиран в проучването и в борбата с болестите при най-малките. За президент на новосформираната институция бил избран Ейбрахам Джейкъби, а за секретар – Томас Морган Роч. Професор Джейкъби (1830–1919), който често заслужено е наричан "бащата на американската педиатрия", оставил след себе си огромно писмено научно наследство. Измежду разработките му сериозно място заемат публикациите, описващи заразните състояния при малчуганите. Докторът горещо препоръчвал, например, млякото да се вари, когато се консумира от бебета.Така приемана, според него, напитката била по-хранителна и най-вече – осъществявало се по този начин превенция срещу гастроентерити.

Малко по-късно, през 1888-ма, било поставено началото на Американската педиатрична общност, най-голяма заслуга за съществуването на която се приписва на лекарите Джоб Смит (1827–1897) и Уилям Букър (1844–1921). По същото време, в академичните среди предстояло да бъдат представени няколко важни научни текстове, включително и медицинският документ "Лечение на коклюш с антипирин" ("Treatment of Whooping Cough by Antipyrin") на Емет Холт. Холт, разказвали сме ви и преди, се смята за един от най-влиятелните педиатри от разглеждания период. Докато практикувал в различни болнични заведения в Ню Йорк, специалистът забелязал, че при 50% от хоспитализираните малчугани здравословните нарушения завършват с фатален край, както и, че изключително разпространен проблем сред мъниците били нозокомиалните инфекции. Емет препоръчвал през лятото децата да прекарват достатъчно време извън големия град, на чист въздух, сред природата.

Въпреки че, в сравнение с колониалния период, здравните грижи за най-малките към момента на основаване на Американската педиатрична общност били на значително по-високо ниво, през 1888г. американските наследници продължавали да съществуват в условия на риск. С настъпването на индустриалната революция отвъд Океана, детската смъртност се увеличила съществено, особено в пренаселените градове и региони. Заразните болести като диарията, дифтерията, скарлатината и туберкулозата се смятали за основните доминиращи причини за заболеваемостта и покосяването на живота на американските деца и тези болести тепърва щели да предизвикват интереса на учените.

За съжаление, микробиологията, получила тласък в развитието си в резултат на забележителните открития на Луи Пастьор в Париж, Робърт Кох в Берлин и редица други експерти в началото на 80-те, все още нямала "досег" с детското здравеопазване. Биохимичният анализ не бил достъпен за новородени и деца, а рентгенът все още не бил открит. Недобрата канализация, редовното замърсяване на питейната вода и опасните доставки на мляко допринасяли за разпространението на инфекциите сред най-малките и най-вече – сред тези в големите градове.

Трябвало да бъде направено много още в борбата срещу детските инфекциозни заболявания, а големите постижения в тази област предстояли.

Статията е част от историята на: