Представа за заболяването хистерия и методи за лечението му от 19-ти век

От 1875г.

Не знаем дали ви е известно, но бързаме да ви кажем, че схващанията за хистерията като типично женско заболяване датират още от Древна Гърция /старогръцкият термин "hustera" означава в буквален превод "утроба"/. Смятана по-късно за психично разстройство, болестта се проявявала преди всичко с изразена сексуалност, чести депресивни настроения, с нервни пристъпи и редица други "обществено неприемливи", симптоми. Дали е било ментално нарушение или не, факт е, че в един немалък период от време то било установявано в много от представителките на нежния пол – дори само заради изпитвана от тях страстна емоция. Любопитното е, че дамите, неспособни да изпитват силни чувства, както и тези, които се проваляли в ролите си на майки и съпруги, също били категоризирани като "хистерици". С други думи, нито една дама не била предпазена от това да се "разболее".

Иначе, ако се върнем в началото на 19-ти век, идеалът за женственост определено се свързвал с представата за "жената-домакиня ", която изпълнявала съвестно къщните си задължения; която била обект на сексуално желание; но самата тя - лишена от такова. Обратното, приемало се, че онези дами, които не успявали да контролират сексуалните си импулси, имали психичен проблем и, че същите трябвало да бъдат лекувани по подходящ начин. В запазен доклад от лондонския санаториум "Холоуей" от 1875 година, например, млада жена била окачествена като "мръсно чудовище" заради навика си да се самозадоволява редовно по "най-открития и отвратителен начин", практика, за която става ясно, че е довела до здравословни проблеми с половата система на пациентката. Интересното е, че в разглеждания период и дори – по-късно, писането на писма с еротично съдържание било достатъчно доказателство за наличие на патология, какъвто бил случаят с друга млада жена, приета в лондонската болница "Свети Лукас".

По-нататък във времето, в края на 19-ти век, американският невролог Сайлъс Митчъл създал специална терапия за такива "своенравни" жени, която специалистът нарекъл лечение чрез почивка. То се състояло в продължителен престой на пациентките в легнало положение, при липсата на каквато и да е била интелектуална стимулация. С подобна крайна статика се целели отклоняване на притока на кръв от мозъка и възстановяване на функциите на репродуктивната система на потърпевшите. Изглежда обаче, че Сайлъс не срещнал много привърженици на теорията си. Една от пациентките му – Шарлот Пъркинс Гилман, дори описала вредните ефекти на въпросната процедура в новелата си "The Yellow Wallpaper", шегувайки се, че тази терапевтична "почивка" я довела до пълна лудост. Небезизвестната Вирджиния Улф получила предписание от медик да лекува депресията си именно по този начин. Но в прочутата си творба "Mrs Dalloway" не се поколебала да критикува терапията, заявявайки, че единственото нещо, което може да се постигне с нея, е напълняване.

В по-късен период, редица феминистки, между които и американският литературен критик Илейн Шоуолтър, открито заявяват, че лечението с почивка и поставянето на самата диагноза хистерия са, чисто и просто, опит за злоупотреба с власт, имаща за цел да постави нежния пол в подчинена позиция. В интерес на историческата достоверност, в приютите за психично болни рядко са приемани мъже… "хистерици". Причините за техните ментални затруднения са били доста по-ясни и със сигурност – не и вродени, а между тях най-често срещаните били: загубата на дете, фалит и други.