Тампоните след 70-те на 20 в. - под заплахата синдром на токсичния шок и борбата за стандартизация в САЩ

От 1970г.

След 1970 г. тампоните търпят главоломно развитие, като производителите се надпреварват в усилията си да предложат по-модерни и сполучливи продукти за лична хигиена по време на менструация. В желанието си да предложат най-абсорбиращия, удобния и предпочитан тампон те преминават граници, които впоследствие се отразяват на здравето на жените.

• Тампоните и синтетиката
• Тампоните и синдрома на токсичния шок
• Създаване на стандарти за производство и етикетиране

Тампоните и синтетиката

През 1975 г. компанията Procter & Gamble пуска тестово на пазара първия си тампон, обявен като отличителен и футуристичен. Наименуван е Rely и нововъведенията при него са няколко. Формата му позволява да увеличава размера си и на ширина, и на дължина след поемането на менструалната кръв. Също така изделието е направено изцяло от синтетични материали. Една от съставките е карбоксиметилцелулоза (СМС), тя масово се прилагала в производството на промишлени храни. Вложена в тампоните, тя им придавала хиперпопиващи свойства. Дори се носели слухове, че някои жени можели да го ползват през целия период на менструацията.

През 1976 г. Конгресът в САЩ издава разпоредба за промяна на категоризацията на тампоните. Досега те били в раздел "Козметика" и преминават към "Медицински изделия". Година по-късно след въвеждането на това изискване Агенцията за контрол на храните и лекарствата (FDA) и новото законодателство задължават производителите на козметика да посочват какво съдържат продуктите, докато за медицинските изделия това условие не важи. По този начин индустрията, произвеждаща тампони, избягва нововъведението и потребителите нямат представа какви съставки има в тях.

Първоначалната сигнална лампичка, която алармира, че вероятно има проблем, е забраната на японските регулаторни органи за внос и продажба на тампони Rely. Причината е химичният състав на продукта. През 1978 г. Колективът за женско здраве на Бъркли отправя обвинения към производителите, че не оповестяват от какви материали са изработени тампоните, дори след многобройни запитвания за съставките. След като продуктът Rely залива пазара, много от жените споделят своето доволство от функциите, които изпълнява, но други се оплакват от неудобството и болката при неговото изваждане, тъй като той абсорбира много и особено за нераждали жени залепването за вагиналните стени и големият обем създават сериозен дискомфорт.

Статистиката показва, че до средата на 1980 г. всички производители използват в изделията си за женска хигиена по време на менструация синтетични материали, някакъв вид модифицирана целулоза. Близо една четвърт от потребителките на тампони са предпочели именно Rely.

Тампоните и синдрома на токсичния шок

Между октомври 1979 г. и май 1980 г. Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ (CDC) са засипани със сигнали за заболяване, характеризиращо се с диария, повръщане, силна треска и обриви. Потърпевши са 55 души, 7 са починали. Две години преди това в Денвър възниква малка епидемия със същите симптоми, тогава болестта е обявена за синдром на токсичния шок (TSS) с причинител бактерия от рода на стафилококите. Специалистите забелязват, че пациентите са млади жени в месечен цикъл и приликите с денвърската епидемия са големи. Така започва да се прави връзка между тампоните и синдрома на токсичния шок.

През юли 1980 г. контролният орган CDC официално свързва употребата на това медицинско изделие с TSS. Появяват се нови случаи в Уисконсин, Минесота и Айова. Тяхното проучване показва, че свойството за попиване и ползването на тампона Rely са факторите, които значително увеличават относителния риск от синдрома на токсичния шок. Доказано е, че три четвърти от жените, които предпочитат тази марка тампони, съобщават за TSS. Компанията е принудена от контролните органи да премахне продукта си от търговската мрежа.

През цялата 1980 г. са регистрирани общо 812 случая, от които 38 са с фатален край. Производителите и най-вече Procter & Gamble са изправени пред множество съдебни дела. До юни 1983 г. CDC получава информация за над 2200 случая на синдром на токсичния шок, като повече от 80 на сто са дами в менструация и ползващи тампони.

Връзката между тампоните и синдрома на токсичния шок

В продължение на години учените изучават как тампоните водят до синдром на токсичния шок. През 1989 г. Филип Тиерно, микробиолог от Нюйоркския университет, и Брус Хана представят изследване, което отговаря донякъде на въпроса. Те откриват връзка между използваните в тампоните синтетични материали, по-специално с влаганите в изделието карбоксиметилцелулоза, полиакрилатна коприна, полиестер и вискозна коприна, и TSS. Тези изкуствени влакна предоставят отлична среда за размножаването на бактерията Staphylococcus aureus, която е причинител на заболяването.

Сами по себе си тампоните се явяват като катализатор и допълнителен фактор за появата на синдрома на токсичния шок. Има случаи, в които мъже, деца и жени без менструация са изпадали в подобно състояние. Но конкретно при случаите, в които дами в цикъл развиват синдрома, обяснението е, че много малък процент от жените нямат антителата, които да неутрализират TSST-1 - токсинът на бактерията, който предизвиква заболяването. Проучване, направено от Journal of Clinical Microbiology през 2005 г. сред северноамериканки между 13-и 40-годишна възраст, показва, че 1% от тях не могат да противостоят на токсина именно заради липсата на антитела. До 25% от жените са носители на Staphylococcus aureus, без това да води до здравословни проблеми. По-податливи на синдрома са млади жени, ползващи тампони, които имат бактерията и имунната им система не е толкова развита. В крайна сметка се приема, че за развитието на TSS има значение способността на изделието за женска хигиена да попива менструалната кръв. Затова американските контролни органи препоръчват дамите да ползват най-слабо абсорбиращите продукти.

Удар върху конкретните медицински изделия нанася и факта, че при производството на тампоните коприната се избелва с хлорен газ, съдържащ диоксин, определян за потенциален канцероген. В края на 90-те години на миналия век големите компании преустановяват тези практики и избелват материалите с не толкова опасни вещества. Липсва категоричност по отношение на остатъците диоксин в тампоните - FDA не считат следите от веществото в продуктите за опасни, за разлика от биолози, които са на мнение, че дори минималните излагания на токсини водят до натрупвания с течение на времето заради голямата пропускливост на вагиналната лигавица.

Разкритията водят след себе си няколко промени. Първо, потреблението на продукта драстично намалява, второ, производителите започват да търсят и проектират нов вид тампон, и не на последно място създаването на стандарти при производството и поставянето на етикети върху опаковките.

Създаване на стандарти за производство и етикетиране

През 1982 г. Агенцията за контрол на храните и лекарствата настоява да се свика работна група, която да начертае насоките за стандартизация при производството на тампони в САЩ. В нея са включени представители на големите компании производители, на потребителите и на контролните органи.

Срещите в работната група вървят трудно и напрегнато, съпротивата е от много фронтове. От една страна, администрацията на президента Роналд Рейгън не е съгласна с новите федерални наредби. От друга страна, компаниите се противят на измененията в опаковката и дизайна на тампоните заради опасения, че печалбата им може да спадне. Потребителските групи от своя страна нямат доверие на корпоративните изследвания и данни и търсят свои източници. Те са особено негативно настроени срещу лабораторния апарат - синтетична вагина (syngyna), която индустрията използва за измерване на попивателната способност на тампоните. Феминистките активисти са на мнение, че устройството не отчита в пълна степен процесите, които протичат по време на един менструален цикъл, тъй като изпитванията се правят с физиологичен разтвор, и поради тази причина не може да даде обективна и точна информация. Всички тези пречки довеждат до разпускането на работната група през 1985 г.

Периодично последват срещи на същата тема, на които се обсъждат най-вече абсорбционните качества на тампоните, създаването на стандартизирана номенклатура за определянето на диапазона на попиваемост и на самите диапазони. Но вследствие постоянното протакане и нерешаване на въпроса потребителски и феминистки организации решават да поставят ребром нещата. Boston Women's Health Book Collective започва да атакува FDA с писма, а Public Citizen Health Research Group завежда дело срещу Агенцията през 1988 г. В резултат на натиска контролният орган въвежда федерални изисквания за етикетиране на тампоните и през 1990 г. изисква върху опаковките да бъде посочено всеки един вид от изделието до колко грама течност абсорбира. Диапазоните на попиваемост са определени на малък (до 6 г), нормален (от 6 до 9 г), супер (от 9 до 12 г), супер плюс (от 12 до 15 г), ултра (от 15 до 18 г) и над 18 г. Освен тези данни на етикетите трябва да присъства информация за синдрома на токсичния шок, за начина, по който трябва да се тества абсорбционната способност на изделието, как да реагира потребителят при появата на определени симптоми и др. Относно съставките, използвани при направата на тампоните, тяхното посочване върху етиката не е задължително, а доброволно.

>>> Възходът на тампоните - от колебливото начало до масовата употреба

Сякаш научили уроците си от миналото, големите производители на тампони започват да обръщат по-обстойно внимание на продукта, който предлагат на жените. Въвеждат нови форми, съобразени с анатомията на дамите, подобряват качествата и свойствата на изделието по отношение на защита и комфорт при отстраняване. Един преглед на идеите и патентите, регистрирани в американското Патентно ведомство, навяват на мисълта, че бъдещето на тампоните е осигурено, макар и малко странно. Хрумвания като биоразградими тампони, с мултилобални влакна, с вграден вибратор, с блутуут (Bluetooth) показват в каква посока може да се тръгне.

Статията е част от историята на:

• История на тампоните в медицинската наука