Приносът на Маргарет Питман в развитието на бактериологията и историята на ваксините.

от 22 март 2016г.

От 1909г.

Маргарет Питман е личност, която безспорно има голям принос в развитието на бактериологията, както и в историята на ваксините. Американката е родена в началото на 20-ти век в семейство на уважавани лекари. През 1909г. заедно с родителите си тя се премества да живее в малко градче в Синсинати. Там тя и сестра й често помагали на баща си в медицинската му практика (най-вече – при имунизирането на пациенти). Изглежда, че още от малка девойката била избрала призванието си в живота.

Когато баща й умира, майка им ги отвежда заедно със сестра им в Конуей (Арканзас), където през 1919г. двете момичета постъпват в местния колеж "Хендрикс". Маргарет била прилежна ученичка и завършила с пълно отличие. През 1923-та тя станала бакалавър по математика и биология. През 1926-та младата жена записала магистратура по бактериология в Чикагския университет, където се дипломирала през 1929-та година. Още докато учила обаче, през 1928-ма тя напуснала Чикаго и постъпила на работа като учен в Рокфелерския институт за медицински проучвания в Ню Йорк.

По това време бактериологията все още била сравнително нова наука. Разбира се, немалък прогрес бил направен с откриването на причинителите на някои много тежки инфекциозни заболявания, но, уви, в ранните години на 20-ти век превенцията срещу редица коварни заболявания, между които коремния тиф, дифтерията, пневмонията, коклюша, скарлатината и др., била трудна (а понякога – невъзможна) мисия.

Затова Маргарет не губила време, а започнала своите изследвания веднага. Едни от първите й проучвания били свързани с все още малко изучената бактерия Haemophilus influenza. Както знаете, същата причинява голям брой инфекции при хората, включително бронхит и синузит. Наблюдавайки болестотворния микроб под микроскоп дълго време, бактериоложката достигнала до извода, че някои негови щамове са "екипирани" със специално покритие (наподобяващо капсула), която им позволявала лесно да навлизат в кръвообращението и да преодоляват естествените съпротивителни сили на организма. В крайна сметка, Питман идентифицирала шест капсуловани щама и доказала, че един от тях със сигурност е "виновен" за менингита при децата. Наблюденията на интелигентната дама върху Haemophilus influenza по-късно щели да се окажат много важни в процеса по създаването на ефикасна ваксина срещу инфекциите, причинявани от този вид бактерии. Заради своите проучвания, както и заради няколко други важни публикации (направени съвместно с нейни колеги), американката си спечелила международна слава още преди навършване на 30-те си години.

През 1936-та тя се присъединила към Националния здравен институт, където през по-голямата част от кариерата си била ангажирана в научния процес по създаване, тестване и стандартизиране на голям брой ваксини срещу тиф, холера, коклюш и други заболявания. Още тогава Питман споделила в публичното пространство концепцията си, че, поне според нея, ефективността на която и да е ваксина е пряко свързана с нейната сила. Тази сила пък можела да се докаже чрез поредица от няколко прости лабораторни тестове, разработени от самата Питман.

През Втората Световна война, Маргарет се заела с още една много важна задача: да разработи стандарти за използването на кръвната плазма като продукт, употребяван в кръвопреливането. (До този момент кръвопреливането често причинявало висока температура и втрисане). Заедно с колегата си Томас Пробей бактериоложката разработила система от правила, които в крайна сметка довели до безопасното използване на кръвната плазма.

През 1943-та Питман разработила техника за тестване на безопасността и ефикасността на ваксините. Въпросната техника се превърнала в международно изискване за проверка на силата на действие на животоспасяващите препарати. Само пет години след въвеждане на това изискване, броят на смъртните случаи бил понижен драстично. Маргарет твърдяла, че, въпреки срещнатите трудности, смята работата по ваксината срещу коклюш за едно от най-големите си постижения.

От 1957г. до 1971г. Питман била избрана за началник на "Laboratory of Bacterial Products, Division of Biologics Standards" и на практика била първата дама, оглавила главна лаборатория на Националния здравен институт (NIH). От 1960г. до 1970г. Маргарет била ангажирана в мащабно проучване за холерата в Пакистан, а в периода от 1965г. до 1970г. била ръководител на изследване на NIH, касаещо холерата. Едновременно с това, между 1959г. и 1983г. Питман няколко пъти била избрана за консултант на Световната здравна организация. След като се пенсионирала през 1971г., тя продължила да работи по покана на NIH като гостуващ учен. От време на време отново се изявявала и в ролята на консултант на СЗО, като и като консултант или гост-учен в различни държави, включително в Испания, Шотландия, Египет и Иран.

През 1976-та дамата фокусирала усилията си върху още един много важен проблем, а именно – да установи причината, поради която ваксината срещу коклюш предизвиквала голям брой странични ефекти. След няколко експеримента, Маргарет осъзнала, че токсинът, произвеждан от бактерията на пертитуса, по своята същност представлява екзотоксин (както е при дифтерията и холерата) и точно той е "отговорен" за нежеланите реакции след ваксиниране. Тази концепция била допълнително доказана и впоследствие помогнала много в разработването на по-безопасна ваксина.

До края на живота си Маргарет Питман продължила научната си дейност и заслужено била награждавана многократно за различни свои постижения.

Статията е част от историята на: