Приносът на Авицена към развитието на кардиологията

От 1010г.

Персийският лекар, философ и учен, който допринася за развитието на медицинската наука в ислямския свят - Авицена - е роден през 980 г. В следващите редове ще разгледаме неговите виждания за анатомията на сърдечносъдовата система, ще припомним каква е работата му в областта на кардиологията и ще разкажем какво открива той за заболяванията й.

Лекарят заявява, че сърцето е отговорно за поддържането на топлината в цялото тяло. Макар че описва цялостната човешка анатомия в своята известна медицинска енциклопедия "Канон по медицина" (написана около 1010 г.), той се стреми да следва утвърдените стъпки и понятия, въведени от Гален, Аристотел (който например смята, че човешкото сърце е трикамерно) и други изявени в тази област лекари. Именно тук се крие причината "Канон по медицина" да съдържа някои погрешни схващания за сърцето и анатомията на съдовете.

От друга страна, Авицена прави и собствени наблюдения в областта на сърдечносъдовата анатомия, които ще бъдат оценени като новаторски от съвременните изследователи. Персиецът създава едно от най-ранните описания на капилярното кръвообращение в медицинската история. Вниманието му не пропуска и връзката между артериите и вените, сърдечните и артериалните контракции.

Нека си припомним какво е постигнатото от него в областта на кардиологията

Изследователите откриват, че Авицена написва 450 книги и трактати по астрономия, логика, философия и медицина. Безспорно, сред най-ценните му медицински творби е енциклопедията "Канон по медицина". Написана е подробно - в цели 5 тома. За сърдечносъдовите заболявания е намерено място в трети том от творбата.

Разбира се, приносът на персиеца в областта на кардиологията не се ограничава само в емблематичната му енциклопедия. Авиценовият опит да изследва и създава лекарства за сърдечно-съдови заболявания е разгледан в "Kitab al Adviyat al Qalbiye". Tрактатът му за пулса "Resaleye Ragshenasi" (смята се, че Авицена е пионер в това изследване) също е посветен на кардиологията.

В полезните му творби изследват и изброяват някои прости и комбинирани сърдечносъдови медикаменти. Медикът ги систематизира по категории - има диуретици, лаксативи, стимуланти и еметици. Интересен факт е, че в "Kitab al Adviyat al Qalbiye" Авицена цитира нечии неизвестни (до този момент) трудове, разказващи за употребата на специфични сублингвални (подезични) или назални медикаменти, третиращи коварните сърдечни заболявания.

Персиецът не е закостенял във вижданията си - той разглежда влиянието на фактори като стрес, депресия и безпокойство. Преценя правилно, че сърдечната функция на хората се повлиява от тях.

Трактатът на медика, посветен на пулса - "Resaleye-Ragshenasi" - също написан с изчерпателен и систематичен маниер, превърнал се е в запазена марка за Авицена. Трудът му се състои от 9 глави - разглеждат най-известните му медицински схващания и понятия. Хуморалната теория за появата на заболяванията е сред тях. През нейната призма, персиецът изследва физиологията и анатомията на сърдечносъдовата система, диагностиката и параметрите на пулса, причините за отклоненията в тях. В творбата, лекарят обсъжда и свързва различни състояния (и усложненията им). Съпоставя ги с типовете пулс на пациентите и ги систематизира по определени параметри. В миналото "Resaleye-Ragshenasi" се радва на голяма популярност, защото направлява и подпомага работата на лекарите, практикували след Авицена.

Авицена и констатациите му за сърдечносъдовите и съпътстващите заболявания

Трети том на "Канон по медицина" описва 6 различни сърдечносъдови заболявания и състояния. Както вече споменахме, според концепциите на Авицена, органът генериращ топлина в човешкото тяло, е сърцето. Той заявява, че факторите, влияещи върху топлообмена, могат да доведат до сърдечна слабост и заболявания.

При диагностичните подходи трябва да се има предвид, че пулсът, дихателната честота, размерите на сърцето на пациента, както и психологичните състояния са важни при снемането на анамнеза и изследването на състоянието на сърцето. В съответствие с популярната тогава хуморална теория за появата на заболяванията, Авицена разглежда многократно всички видове сърдечни проблеми. Твърди, че те са следствие от дисбаланс в "хуморите", циркулиращи в човешкото тяло. Той също така очертава факторите, предизвикващи сърдечния дисбаланс и слабост.

Според медика емоционалният стрес, сексуалността и безсънието са сред най-важните от споменатите фактори. Освен медицинската грижа за пациентите със сърдечносъдови заболявания, Авицена дава определени препоръки за спазване на хранителен режим и профилактика на сърдечните заболявания.

Сърдечна тампонада

Сърдечната тампонада е състояние, предизвикано от различни етиологични фактори. То е споменато накратко (в 11 подраздел) от трети том на "Канон по медицина". В творбата се посочва, че наличието на течност между сърцето и перикарда може да влоши работата на сърцето. Откритото от медика коварно състояние може да се счита за едно от най-ранните медицински описания на сърдечната тампонада.

Инсулт

Авицена описва подробно семиологията, етиологията и лечението на заболяването инсулт. Той категоризира болестта на три фази - остра, субакутна и хронична. Препоръчва три стъпки за лечение – венесекция (кръвопускане), употреба на еметици (лекарства, предизвикващи повръщане), както и различни билки, които се приемат локално или инхалаторно (чрез вдишване на изпаренията).

Сърцебиене

Състоянието е добре описано от Авицена. Той споменава, че проблемът обикновено се проявява, когато контракциите на сърцето не са нормални – т.е, когато работата на сърдечния мускул е накърнена от дисбаланс в хуморите. Той също така отбелязва, че пациентът може да припадне, ако интензивното сърцебиене не се овладее на време.

Инфаркт

В частта от "Канона по медицина", посветена на кардиологията, Авицена описва и инфаркт на миокарда. Той твърди, че повишаването на вискозитета на кръвта и появата на съсиреци би могла да доведе до артериална обструкция и да причини инфаркт.

В съгласие с основите на традиционната персийска медицина, Авицена твърди, че жълтата жлъчка е необходима за подобряване на оросяването на капилярите и артериите. В случаите, когато течността намалее, както подчертава той, вискозитетът на кръвта може да доведе до артериална обструкция и инфаркт.

Атеросклероза и съдова тромбоза

Терминът "атеросклероза" е споменат в "Канон по медицина", макар и косвено. Авицена подчертава, че ненормалното натрупване на хуморите в кръвоносните съдове може да доведе до свиването на лумена им. Според описанието на творбата, това патологично натрупване може да доведе до пълното запушване на жизненоважни съдове. Той отбелязва и ролята на далака като орган, защитаващ артериите от развитие на склероза.

Тромбозата, която е свързана с описаното по-горе състояние, е разгледана в първия том на "Канона по медицина". Въз основа на хуморалната теория, Авицена подчертава ролята на хуморите в овладяването на кръвния застой и съсирването. И в двата случая той отбелязва, че излишъкът на черна жлъчка е предразполагащ фактор за появата на болестта.

Въпреки всичко, в други части на "Канон по медицина" пише, че натрупването на всеки от четирите хумори (кръв, храчки, жълта и черна жлъчка) допринасят за появата на тромбоза. Регулацията в баланса на течностите може да предотврати появата на заболявания.

Според съвременните медицински познания съдовата квалификация се счита за една от базисните характеристики на атеросклерозата. Основните механизми за появата на състоянието все още не са изяснени. Освен приложението на някои билкови лекарства, Авицена отбеляза препоръки за рационално хранене. Препоръката му цели да се овладеят храносмилателните разстройства, защото според него доброто храносмилане е важно за нормализирането на функцията на сърдечносъдовата система.

Хипертония

Авицена никога не е използвал термина хипертония в писмените си творби. Въпреки това той детайлно описва признаците и симптомите на това състояние в две глави от "Канон по медицина". Според неговите разсъждения пациентите, страдащи от излишък на хумори в кръвоносните съдове, се оплакват от главоболие или тежест, често прозяване и сънливост, забавени движения, зачервяване, често изпотяване, разширени вени, загуба на апетит, нарушено зрение, ниска концентрация, концентрирана тъмна урина.

Авицена отбеляза също, че напредналите стадии на болестта могат да доведат до прекомерно раздуване на съдовете, да причинят разкъсване, кръвоизлив и дори внезапна смърт. Клиничните признаци и усложнения, описани от персийския медик съответстват напълно на симптомите на хипертония.

Авицена прави и едно от първите описания на състоянието вазовагиалнен синкоп. В петата глава на трети том от Канон по медицината Авицена представя пациент със симптомите на състояние, известно на съвременната медицина като свръхчувствителност на каротидния синус (това е разширението между вътрешната и външната сънната артерия).

Според лекаря пациентът се оплаква от умора, напрежение на мускулите, непрекъснато прозяване. Авицена нарича разстройството с термина "al-Lawa" и предлага на пациента да пие студена вода. Персийският лекар препоръчва да се приема смес от кориандър и захар на прах.

Други кардиологични въпроси

Авицена твърди, че някои патологични нарушения и състояния може да имат отношение към работата на сърдечносъдовата система. Освен това някои фактори могат директно да засегнат сърдечносъдовите функции. Авицена подчертава, че проблемите с ерекцията и еякулацията могат да са следствие на сърдечносъдово заболяване.

От написаното дотук можем да обобщим, че работата на Авицена има голям принос към развитието на кардиологията. Много от настоящите добре познати понятия са разгледани и пречупени през неговия опит, практика и медицинска гледна точка. Кардиологията на Авицена се изучава до ранната средновековна епоха. Приносът му има явен и влиятелен ефект върху развитието на кардиологичните науки.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на Авицена