Принос на д-р Миртъл Кенъван към развитието на патологията в САЩ, 2 част

От 1879г.

През 1914 г. доктор Миртъл Мей Кенъван е назначена за патолог към комисията „Massachusetts Commission on Mental Disease”. Доктор Кенъван оглавява болничната лаборатория, която по-късно щяла да се превърне в „Massachusetts Mental Health Center”. Тя е поканена за гостуващ преподавател по невропатология в университета във Върмонт. През 1924 година д-р Кенъван става доцент по невропатология в Бостънския университет и започва да се занимава кураторска дейност в музея по анатомия, който е част от структурата на „Harvard Medical School” (тази позиция толкава й допада, че тя работи на нея цели двадесет и една години).

Д-р Кенъван е заинтересована от патологичните прояви на болестите на зрителния нерв, далака, главния и гръбначния мозък, множествената склероза, както и някои видове микркръвоизливи. Тя опитва да открие и дефинира патологичната основа на различните заболявания, телесните и мозъчните дефекти. Именно последните се оказват от най-огромен интерес за нея. Нейното най-емблематично постижение става факт през 1931 година, когато тя публикува доклад, написан съвместно с неин колега, с когото описват състояние, станало известно като "болест на Кенъван". Научната статия обсъжда случая на малко дете, което е починало на шестнадесетмесечна възраст. Детето имало характерни патологични промени в мозъка. Доктор Кенъван е първият лекар, който диагностицира характерният патологичен модел на това неизвестно дотогава дегенеративно заболяване на централната нервна система.

В музея на Уорън, д-р Кенъван придобива повече от 1500 нови проби за изучаване и изследване. Въпреки това, официалната й титла остава "асистент куратор", защото деканът на „Harvard Medical School” възразява срещу това жена да бъде директор на музея. Въпреки многократните усилия на преподавателите да отличат работата й с титла, това никога не се превръща в реалност. Лекарката продължава преподавателската си дейност, научните изследвания и кураторството, докато се пенсионира през 1945 г. В края на дългата си кариера, д-р Миртъл Кенъван губи битката с болестта на Паркинсон през 1953 година.

По текста работи: Виктория Милова