Принос на д-р Уилям Коули в лечението на онкологичните заболявания, 2 част

От 1936г.

След разработването на пречистената бактериална култура (известна и като токсин на Коули), с която нейният откривател - доктор Уилям Коули третира сарком при негови пациенти (доброволно участващи в проучването му), някои други терапии за лечението на онкологични заболявания също започват своето обещаващо развитие.

В собствената болница на д-р Коули (към днешна дата е известна с името „Memorial Sloan Kettering Cancer Center”) лъчетерапията постепенно започва да се радва на все по-голяма популярност. В същото време, клиничните изпитания на токсина на Коули започват да „удрят на камък”. Освен това, на лице са и други пречки, правещи употребата на веществото все по-непопулярна – започват да се "прокрадват" някои несъответствия в производството му. Още повече, че учените не съумяват да открият доказателства за евентуалния микробен произход на онкологичните заболявания. Всички тези фактори правят обяснението за действието на токсина несъстоятелно.

Въпреки това, до смъртта си (през 1936 година), д-р Коули оказва помощ (посредством бактериалната си култура) на над 1000 пациенти, пострадали от сарком. При 500 от тях се наблюдава почти пълна ремисия. Все пак, подходът на хирурга е заклеймен като ненадежден.

На фона на това и лъчетерапията, и химиотерапията могат да се прилагат по-лесно и по стандартизиран начин. Представянето на токсина на Коули пред „American Cancer Society” и демонстрацията на „недоказаните му методи за терапия на рака” нанасят фаталния удар в труда на американския хирург.

Въпреки това, през 70-те години на XX век откритието на фактора за туморната некроза предлага на вниманието на изследователите ново обяснение за успеха на токсина на Уилям Коули: вместо чрез директна атака над туморните клетки, учените откриват, че някои инфекции имат „способността” да предизвикат задействането на индивидуалния антитуморен отговор в организма на пациента.

Към днешна дата бързо развиващата се област на имунотерапията има за цел активно да използва този отговор, за да засили способността на имунната ни система да идентифицира и унищожава ефективно раковите клетки.

През 1909 година Уилям Коули пише, че:  "никой не можеше да стане свидетел на резултатите, които аз видях, за това хората загубиха вяра в метода ми". Тези негови думи донякъде отразяват разочарованието на медика от отношението към труда му (на който д-р Коули посвещава живота си.) Той не успява да докаже правотата си и да се радва на заслуженото си научно признание. Най-вероятно историята на неговата кариера не е прецедент. Нещо повече, хората които се стремят да охулят нечий труд, винаги ще са повече от учените, които ще се стремят да променят статуквото и да правят живота на обществото по-добър.  

По статията работи: Виктория Милова