Начало История на медицината Хемофилус инфлуенце – от откритието на бактерията до ваксината и въвеждането в имунизационни програми на СЗО

Хемофилус инфлуенце – от откритието на бактерията до ваксината и въвеждането в имунизационни програми на СЗО

От 1992г.

Хемофилус инфлуенце – от откритието на бактерията до ваксината и въвеждането  в имунизационни програми на СЗО - изображение

Хемофилус инфлуенце (Haemophilus Influenzae) серотип b, известен и като "Hib", е опасна болестотворна бактерия. Тя може да причини тежки инфекции, особено при малки деца, чиито имунитет не е достатъчно силен, за да се бори с агресивната инвазия.

Името на микроорганизма – хемофилус инфлуенце – противно на логиката, не е свързано с грипния вирус. Бактерията е открита за пръв път от Р. Пфайфър при група пациенти по време на епидемичен взрив на грип през 1892 г. Това обстоятелство съвпада с факта, че по това време учените откриват, че причинителят на грипа (наричан често и инфлуенца) е вирусен. Ето тук възниква погрешната представа за природата на заразата – учените смятат, че хемофилус инфлуенце е вид грипен вирус. Въпреки неправилното заключение, микроорганизмът все пак запазва името си, макар че връзката с грипа е развенчана.  

Нека се поровим в болестотворната "автобиография" на хемофилус инфлуенце

Бактериите от типа Hib могат да се похвалят с богата гама от "дела". Причинители на инвазивните заболявания - включително менингит, пневмония, целулит (тежка кожна инфекция), септичен артрит (инфекция на ставите) и епиглотит (инфекция на епиглотиса, причиняваща запушване на трахеята).

Въпреки че често се твърди, че ваксината за хемофилус инфлуенце тип b се ползва като "защита срещу Hib", тази формулировка не е технически коректна. Ваксината предпазва от комбинация от заразни заболявания, причинени от бактерията. А комбинацията от болести, причинени от бактерията, се нарича "Hib-инфекция".

Преди въвеждането в употреба на ваксината срещу инфекциите на хемохфилус инфлуенце серотип b, менингитът е най-честата болест, която инвазивно действащата бактерия, предизвиква. Възпалението на мозъчните обвивки (менингите) включва повишена температура, схванат врат и нарушения в съзнанието. Менингитът води до трайни увреждания на слуха или други неврологични поражения. Засегнати са от 15 до 30% от пациентите, които преживяват тежкото заболяване.

Бактерията на хемофирус инфлуенце тип b не може да оцелее дълго в околната среда. Единственият известен гостоприемник на бактерията са хората. Можем свободно да пренасяме нашите "наематели", без те да ни разболеят. Именно когато по една или друга причина се разболеем, ние ставаме заразоносители, които разпространяват бактерията по въздушно-капков път. За щастие, способността на бактерията да се разпространява, се счита за ограничена в повечето случаи, въпреки че близкият контакт с болни може да доведе до появата на инфекциозни огнища.

Да разгледаме и опитът на учените да лекуват и предпазват населението от болестите, предизвиквани от хемофилус инфлуенце

През годните борба с опасната бактерия, лекарите откриват, че антибиотиците са адекватната терапия  срещу комплекса от инфекции, които причинява. Радостта им обаче не е пълна, а причината се крие в една биологична способност, характерна за бактериите. Те са способни да развият антибиотична резистентност (устойчивост). Този фактор създава проблеми на хиляди медици по света. Пациентите, които бактерията е разболяла, следва да се лекуват активно в болница. Тъй като спектърът със заболявания, причиняващи се от Hib, варират от менингит до пневмония, логично, видовете усложнения - зависят от вида на Hib-инфекцията. Много от тях предизвикват неврологични увреждания, слепота, глухота и умствена изостаналост.

Преди въвеждането на ваксината, около 20 000 деца под пет години развиват тежки заболявания, причинени от хеемофилус инфлуенце в Съединените щати. Всяка година около 1000 от тях загиват. Данните на изследователите сочат, че до 2006 г. броят на случаите на заразени с Hib спада до едва 29 за годината.

Нека разберем повече и за ваксинационните кампании, въведени в САЩ. Три години след откритието на хемофилус инфлуенце учените създават ваксина срещу инфекциите, причинявани от бактерията. В САЩ следват двугодишни тестове за безопасност.

Да се поровим и в историята на превантивния препарат

Първата ваксина е полизохаридна (HbPV). Използвана е до 1988 г. Тя е дело на медиците Портър Андерсън и Дейвид Смит (1932-1999 ). Двамата започват да я разработват през 1968 г. Те съумяват да извлекат и пречистят полизахаридите от клетъчните бактериални мембрани.

Проучването от 1975 г. на ваксината от Финландия показва, че малките деца, но не и бебетата, създават имунен отговор на действието бактериалните остатъци. Този напредък не успява да развълнува особено фармацевтичните компании, които евентуално, могат да създадат ваксината. Смит е убеден в успеха на своето дело. Той влага спестяванеята си, за да създаде компания, която да произвежда ваксините. Смит подобрява препарата и започва да я продава на фармацевтичния пазар в САЩ през 1985 г.

Ваксината продължава да се усъвършенства и след 1985 г. С тази работа се заемат американските учени Джон Робинс и д-р Рейчъл Шнарсън. Изследователското дуо създава първата конюгирана ваксина срещу болестите на Haemophilus influenzae (Hib), лицензирана в САЩ.

Конюгираните ваксини демонстрират по-висока способност да индуцират имунен отговор, отколкото полизахаридните ваксини, инжектирани на кърмачета и малки деца (това е и най-уязвимата възрастова група). По-късно те заменят полизахаридните препарати. За оптимална защита децата се нуждаят от 3-4 дози, които започват да се приемат след навършването на 2-месечна възраст.

Към днешна дата налице са няколко вида Hib-ваксини. Те могат да бъдат както едновалетни (единствено срещу хемофилус инфлуенце), така и комбинирани (наричат се и поливалентни – например срещу хепатит В и Hib). Всички препарати за превенция срещу Hib-свързаните инфекции са инактивирани (съдържат само части от опасната бактерия). В Съединените щати се продават три конюгирани Hib-ваксини. Ваксинирането срещу болестта на Hib по-късно е включено в програмата за детска имунизация в САЩ.

Препоръчват се три или четири дози, в зависимост от това коя Hib-ваксина се използва. При всички препарати, първата доза се взема на 2-месечна възраст и обикновено не се препоръчва прием след петгодишна възраст.

В световен мащаб, считано от 2013 г., 98% от държавите-членки на Световната здравна организация приобщават Hib-ваксините към своите имунизационни програми. Покритието сред бебета и децата по света през 2013 е 52%. До края на 2016 г. препаратът се въвежда и във ваксинационния календар на 191 държави по света. Глобалното покритие (с 3 дози ваксина) се повишава до 70%. За съжаление има големи различия между регионите по света. В Северна и Южна Америка, покритието е 90%, докато в областите на запад от Тихия океан, СЗО отчита само 28%. Югоизточна Азия повишава обхвата си от 56% през 2015 г. до 80% през 2016 г.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

Източник:

https://www.historyofvaccines.org/content/articles/haemophilus-influenzae-type-b-hib

http://www.who.int/mediacentre/factsheets/fs378/en/

Снимки:

https://www.pinterest.com/pin/125889752061721531/?lp=true

https://www.sciencenews.org/article/me-and-my-microbiome

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ИсторияНовиниПсихологияЛюбопитноСнимкиВидеоЛеченияСоциални грижиАлт. медицинаЗдравни съветиАнкетиЛайфстайлТестове