Епидемията от смях в Танзания и мистериозният й причинител

От 1962г. до 1963г.

Акценти

През 1962 г. в едно малко африканско село се случва нещо необичайно. Три момичета от местен интернат започват да се смеят неудържимо и се получава верижна реакция - заразителният им смях увлича и другите. В началото изглежда, че става въпрос за нещо безобидно, което бързо ще отмине. Но скоро става ясно, че нещата излизат извън контрол и имат сериозни последици.

В какво се изразява болестта

На 30 януари 1962 г. в село Кашаша, област Букоба, тогавашна Танганайка, а днес Танзания, три момичета избухват в неспирен смях. Те се намират в местно училище, в което се обучават момичета от 12- до 18-годишна възраст. Към него има и общежитие, в което ученичките са в постоянен контакт. Никой не смята, че веселото настроение на трите деца е нещо сериозно, но постепенно към техния смях започват да се присъединяват все повече и повече, докато се достигне до ситуацията училището да бъде затворено.

От 31 януари до 18 март от 159 души неконтролируемият смях засяга 95. В интерната работят двама европейци и трима африканци като учители, но никой от тях не търпи последствия от странната болест. Смехът се появява внезапно, при някои от младите хора продължава часове, последвано от спиране, след това отново започва. При други състоянието трае дни наред. Редуват се смях и плач, децата изпитват безпокойство, среща се и агресия.

Физическият преглед на учениците не показва някакви необичайни симптоми. Не е констатирана треска, макар че някои от децата споменават за такава. Единствените открити аномалии са в централната нервна система - зениците са по-разширени, има сухота в устатата, рефлексите на краката са по-изострени, не се наблюдават гърчове, загуба на съзнание или припадъци.

Макар да става въпрос за буен, заразителен смях, потърпевшите изобщо не се забавляват, а изпитват истинско страдание. Някои от пациентите са в това състояние цели 16 дни, което може да доведе до респираторни проблеми. По време на болестта те не са способни да изпълняват задълженията си и трудно се контролират. Повечето от тийнейджърите имат повече от един пристъп на смях, прекъснат от период на нормалност. По време на епидемията не е констатиран смъртен случай.

Поради невъзможност да се провеждат учебните занятия училището в Кашаша е затворено и учениците са разпратени по домовете си. Появяват се първи случаи и в село Ншамба, след като деца от интерната се връщат в това населено място. През април и май 1962 г. 217 души са заразяват от неизвестната болест, като мнозинството са млади хора и от двата пола.

Прави впечатление, че където ученици от учебното заведение в Кашаша се завръщат по родните си места, навсякъде се появява болестта. Постепенно са обхванати няколко села и хората започват да изпитват страх, бройката на засегнатите достига 10 000 души. Интересното е, че сред потърпевшите няма пациенти с по-високо образование като учители, полицаи или такива на ръководни позиции.

Разследванията защо възниква неконтролируемият смях

Правят се множество изследвания, за да се разбере причината защо възниква неконтролируемия смях. Първо се проследява дали има токсична, инфекциозна или психологическа причина. Извършена е лумбална пункция на 17 души и биохимичното, бактериологично и микроскопско проучване показва, че няма аномалия. В институт в Ентебе са проведени изследвания за вируси, но не са открити такива, дори не са установени вирусни антитела в хора, които са се възстановили или не са били заразени.

След като това не дава резултат, специалистите се обръщат към проверка на храната и водата. Търси се токсично вещество, което е в състояние да провокира такава клинична картина. Хората се снабдяват с вода по 3 начина - от дъждовете, от запечатани резервоари, какъвто има в училището в Кашаша, и от кладенци или потоци. Консумираната храна в интерната е матоке банани, боб и месо от близки села, където не са регистрирани случаи на болестта. Царевичното брашно и смлените ядки, използвани в училището първоизточник и в още едно, се произвеждат в района южно от езерото Виктория, на няколко мили от Кашаша. Но местната болница и други учебни заведения също се снабдяват от там и нямат констатирани случаи на неконтролируем смях. В крайна сметка не са открити доказателства за замърсяване на водата или храната.

Не съществуват данни подобна епидемия да е възниквала друг път, дори в местния език няма дума за нея. Хората я наричат болестта на смеха или я определят като лудост. Започват са се носят различни слухове каква може да е причината за състоянието. Много от потърпевшите споменават, че изпитват страх, но не уточняват от какво. Имат чувството, че някой ги гони.

Голяма част от Танганайка е обхваната от епидемията, която продължава от 6 до 18 месеца. Постепенно пристъпите стават все по-редки и кратки и спират. Никой не може да установи какво ги е предизвикало. След като не са открити доказателства за инфекциозна или токсична причина за болестта, специалистите се насочват към психологическа. В човешката история са известни няколко случая на епидемии от масова истерия. В Италия и Германия настъпват след Черната смърт - смъртоносната бубонна чума. Предполага се, че тези състояния са продиктувани от нарушаването на нормалния живот. Друг регистриран случай е от 1787 г. в памучен цех в Ланкашир, където работничка решава да се пошегува със своя колежка и й слага мишка на врата. Тя изпитва панически страх от гризачи и усещайки животното, започва да се тресе неудържимо цели 24 часа. На следващия ден, може би от емпатия или имитация, още три жени получават пристъпи, а на четвъртия ден броят на засегнатите вече е не по-малко от 24. Състоянието се разпространява в съседни фабрики заради страха, че болестта е причинена от отровен памук.

>>> Танцувалната чума: масова психоза, отравяне или паранормално явление

Д-р Крисчън Хемпелман от университета Texas A&M University е на мнение, че подобен феномен като в някогашна Танганайка се дължи на масово психогенно заболяване. При него психологическият дистрес се проявява във физически симптоми. Предположенията на специалиста са, че такива епидемични огнища възникват в условия на споделени безсилие и стрес. Неконтролируемият смях в случая напомня колко са взаимосвързани психологическото благополучие и социалната среда.