Причините за Епидемията от смях в Танзания
От 1962г. до 1963г.
Една от най-универсалните поговорки, която може да се срещне във фолклора на почти всички народи, е „Смехът е здраве“ или „Смехът е най-доброто лекарство“. И наистина, психолозите отдавна знаят, че хуморът е естественият начин на ума да се освободи от стреса и напрежението. Всъщност много често част от лечението на някои видове депресия е “повече смях“ от страна на пациента.
Понякога обаче смехът може да е породен не от забава, а от психически проблем, особено ако е неконтролируем или без видима причина. Подобно поведение е симптом за невроза - заболяване, предизвикано от прекален стрес. И макар това явление да се среща сравнително рядко, историята помни случай, в който цяла географска област става жертва на масова истерия, придружена от неудържим смях.
„Епидемията от смях“ започва в танзанийското село Кашаша, разположено край езерото Виктория. През 1962-ра година в девическото училище две ученички започват да се смеят неудържимо по време на час. В ситуацията на пръв поглед няма нищо необичайно, тъй като става въпрос за девойки от предюношеска възраст. Не е толкова странно и че се смеят без видима причина. Скоро обаче целият клас започва да се смее неудържимо, а до края на деня повечето деца са увлечени в забавата, която няма видима причина.
Учителите категорично подчертават, че не става въпрос за циркулираща между учениците шега или някакъв номер, а за неудържимо кискане, което продължава с часове и докарва децата до гърчове и дори припадъци. Ситуацията излиза извън контрол, когато родителите на момичетата прихващата „заразата“ и съвсем скоро хора от цялото село започват да страдат от дълги изблици на смях.
Феноменът за няколко дни обхваща 14 училища в цялата област, както и над 1000 души. Интересното е, че персоналът в заведенията изглежда незасегнат от разпространяващата се истерия. Въпреки това управата решава да затвори образователните центрове за неопределен период от време, тъй като преподаването в тях става невъзможно.
В зависимост от различните източници, описващи феномена, „епидемията“ продължава между 6 месеца и година и половина. За съжаление през 60-те години на 20-ти век Танзания е в самото си начало на развитие като суверенна държава и не разполага с добра мрежа от медици. Всъщност през 1962-ра година Кашаша е част от независимата област Танганайка, която впоследствие формира съюз със Занзибар, който от своя страна поставя основите за формирането на Танзания.
Именно поради посочените по-горе причини коренът на „епидемията от смях“ остава неясен в продължение на десетилетия. В края на 20-ти век феноменът привлича вниманието на психолозите. Д-р Крисчън Хемпелман от университета Texas A&M University изследва явлението в продължение на месеци. Той открива, че разпространението на пристъпите на смях става единствено при физическа среща между двама души, а „болестта“ е придружена от кожни обриви, спазми, припадъци и дихателни проблеми.
Според Хемпелман става въпрос не за физическа зараза, а за форма на масова истерия, предизвикана от стресовото ежедневие на хората от региона. Според него масовите истерии са характерни за хора от по-ниските социални класи, които живеят в потисничество или друг вид репресия. Предвид политическата обстановка в региона съвсем спокойно може да се каже, че жителите на Кашаша спадат в тази категория. Според него емоционалния срив на двете момичета от девическото училище води до отключване на цяла вълна от емоционална нестабилност. Докторантът е на мнение, че физическите симптоми са резултат от психическото натоварване, тъй като са много сходни с тези на страдащите от тревожност.
Днес официалната версия за случилото се в танзанийското село и околностите е масова истерия. Причините за това са тежките времена след обявяването на Танганика за независима страна и борбата за политическа централизация, както и дългогодишните репресии на британците спрямо местното население. Двете момичета просто стават катализатор за истерията.
Подобни явления, макар и в по-малки мащаби, се наблюдават в засегнатите от бедствия, войни или диктатури региони по целия свят. Така например по време на Първата световна война стотици жители на португалско село заявяват, че са наблюдавали как слънцето многократно променя цвета си, докато засегнатите от истерията съселяни не забелязват нищо необичайно.
Редактор: Георги Динев
Библиография
Източници: www.thevintagenews.com / www.atlasobscura.com
Снимки: clioscurrent.com / artsandafrica.com
СТАТИЯТА е свързана към
- Емоционалните промени при менопауза
- Ипекакуана
- Епазоте, Хеноподий, Мексикански чай
- Страдам ли от истерия
- Шанкапушпи
- Танцувалната чума: масова психоза, отравяне или паранормално явление
- В миналото оргазмите са ползвани като лек за истерия
- В миналото вибраторът лекувал истерия
- Периодичното викане и крещене на жените е здравословно за тях
Коментари към Причините за Епидемията от смях в Танзания