Произход на името и разпространение на чесъна в книгите на различните народи

от 29 апр 2016г.

От 1551г.

Вероятно ще е доста трудно да се сетим за друго, по-известно и обичано почти навсякъде по света лечебно растение от негово величество – чесъна. Дори да сте леко скептичени по отношение на тази билка, не се заблуждавайте, ароматният зеленчук е съумял да съхрани добрата си репутация на незаменима подправка и лекарство през вековете. Може би най-показателния пример за това е сентенцията на Хипократ, изказана преди около 2300 години, която ни призовава: "Нека вашата храна бъде вашето лекарство".

Тези думи на Бащата на медицината ни апелират да се придържаме към един от най-съществените фактори, важни за поддържането на добро здраве, а именно – превенцията. За да се борим адекватно със симптомите на настинката и грипа и да се адаптираме към бързо променящите се условия на околната среда, с разпространението на потенциално токсични вещества в нашите въздух, храна и вода, именно тези супер храни, които можем да наречем и лекарства на бъдещето, ни помагат да се приспособим към неспецифичния стрес в организма. Неслучайно тези специални храни са били определени от известния руски лекар и изследовател Брекман и неговия учител Лазаров, като "адаптогени". Чесънът е отличен пример за това определение.

Чесън - наистина любопитно име, нали? Имаме привилегията да живеем в свят с отлични информационни технологии и знаем, че лечебното растение, част от семейството на лука и праза, „дължи” лечебните си свойства на ароматни серни съединения, допринасящи за характерния му мирис и вкус. Въпреки това, информацията за произхода на името, разпространението и "кръстника" на лечебния зеленчук можем да открием в старите книги.

Именно в такава книга, изследователят Линей през 1753 година е писал за негово величество – чесъна, описвайки го с латинското наименование Allium sativum. Тя се казва "Species Plantarum", а Линей е публикувал първото й издание, именно през далечната 1753 година. Изследователят е заимствал името на лечебното растение чрез друг свои колега, на име Баухи. В неговия труд "Theatri botanici", написан през 1623 година, чесънът за пръв е наименуван с латинското си име. Въпреки това, ароматният зеленчук е споменат и по-назад във времето в труда на Додоенс – "Herbal", който е преведен през 1578 година от Лайт, който е автор на първото английско издание на труда "Herbal". Името на чесъна е споменато и от Търнър, съставил второто издание на "English herbal" през 1551 година. В него известният учен нарекъл чесъна Allium sylvestre.

Въпреки това, лечебното растение вероятно има и доста по-древни наименования. Гърците го наричали scorodon или skorothon, а римляните - allioum или Allium.

Декандоле в своя труд "Оrigin of Cultivated Plants" ("Произход на културните растения") заключва, че чесънът е характерно растение за Европа и Западна Азия, а хората го "отглеждат като форма от земите на Татария до Испания, давайки му имена, различаващи се повече или по-малко".

Това твърдение вероятно отговаря на действителността,тъй като чеснови хербарии могат да се открият в Сицилия, Италия, Гърция, Франция, Испания, Алжир, Египет, Китай и Япония.

Изследвайки филологическия произход на чесъна се забелязва, че имената на отделните народи варират и често производната връзка не може да се проследи от един регион в друг. Едно изключение прави английското име на чесъна - garlick, което произхожда от уелската "garlleg".
Според друго обяснение името на лечебното растение произлиза от думите "gar-leek", което едновременно ни показва сходството с неговия роднина – праза, но от друга страна, името на чесъна може да се свърже с англосаксонската дума "gar-leac", което означава "копиевидно растение"- препратка към формата на листата на зеленчука.

Според Декандоле, единствената земя, където чесънът може да бъде видян като диворастящо растение, е в пустинята на Киргистан и в Манджурия. Пикъринг, чиито монументален труд "Chronological History of Plants" ("Хронологична история на растенията") е съумяла да документира връзката в разпространението на чесъна през вековете, съгласявайки се с Декандоле, че растението може да се открие в Татария."

Едно е сигурно, чесънът има много вариации на името си в различните древни култури, следователно може да се твърди, че растението се е използвало в продължение на дълъг период от време.

Чесънът е една от малкото билки, използвана във всички 3 големи лечебни системи на света Аюрведа, традиционната китайска медицина и традиционната европейска медицина. Ако направим малък преглед на многото приложения, приписвани на чесъна във всички тези лечебни системи, ще се натъкнем на някои забележителни прилики. Така например, той е смятан за защитно растение срещу зли влияния сред индусите, скандинавците, гърците, българите и германците. До ден днешен той се купувал в навечерието на някои европейски празници като гаранция за финансов успех през останалата част от годината.

Статията е част от историята на: