Проституцията в древен Рим

В началото на своя превод на творбата „Satyricon” от Петроний ученият  Файърбоу включва интересен раздел, касаещ древните проститутки, историята на проституцията и упадъка на древния Рим. Той обсъжда свободните нрави на римляните, за които свидетелстват историците и поетите, за римските мъже и адаптацията им към римските стандарти в проституцията, заимствани от Изтока и римските матрони, действащи като проститутки.

Пълният и нецензуриран превод на „Satyricon” от Петроний разказва за съществуването на два основни инстинкта в същността на всеки нормален индивид - волята за живот и волята за продължение на вида. Проституцията в древен Рим е следствие на този комплекс. Това е и сред основните причини „онази” професия да бъде определяна като „най-старата” (форми на проституция вероятно са се практикували още времето, разделящо варварството и цивилизацията).
Ако преди времето на Август Цезар, римляните са имали закони, предназначени за контрол на социалното зло, наречено проституция, то съвременните историци не разполагат с изчерпателна информация за тях. Въпреки това не са малко доказателствата, говорещи за историята на вакханалния култ, донесен в Рим от чужденци в началото на втори век пр.н.е. (един от източниците е част от летописа на Тит Ливий "История на Рим", обхващащ периода около 366-322 г.пр.Хр.) и комедиите на Плавт и Терънс, в които сводникът и блудницата са познати герои.