Проучвания върху специфични ревматични заболявания при децата от 1940 година

от 05 окт 2016г.

От 1940г.

Странно или не, интересът на специалистите към детските ревматични болести започнал да се увеличава рязко едва през 40-те години на 20-ти век. Именно тогава стартирали и първите по-сериозни проучвания по темата, като първоначално в "радарите" на експертите попаднал юношеският хроничен ревматоиден артрит. Постепенно списъкът със специфични състояния, съвсем логично, започнал да нараства.

От 60-те години стартирали редица важни изследвания върху т. нар. aнкилозиращ спондилит, наблюдаван при деца. Началото им било поставено през 1963, когато британският лекар Филип Якобс публикувал обширното си проучване "Ankylosing Spondylitis in Children and Adolescents".

Медикът "разследвал" медицинските случаи на трима пациенти с aнкилозиращ спондилит – две момичета и едно момче. В доклада се съобщава, че потърпевшите започнали да се оплакват от симптомите на заболяването, докато били съответно на 10, 11 и 15-годишна възраст. В своя научен труд, който безспорно е много ценен, Якобс обръща внимание на неоспоримия факт, че трябва още много да се направи от учените и лекарите, за да се преодолеят трудностите, свързани с ранното диагностициране на този здравословен проблем.

Десетилетие по-рано, през 50-те години на 20-ти век, в светлините на "прожекторите" попаднало и автоимунното заболяване системен лупус еритематодес. Днес се знае, че в 20% от случаите развитието на болестта започва в детска възраст, но по онова време подобна информация не е била известна на специалистите. При хлапета с поставена такава диагноза твърде често се е стигало до фатален край.

През същия период най-накрая заслужено внимание получил и ювенилният дерматомиозит, както и васкулитът при деца, които били проучени от голям брой специалисти от цял свят.

След Втората Световна война във фокуса на педиатрите се оказало и едно ново заболяване, което през 40-те години било бъркано с рядък синдром, познат под наименованието инфантилен полиартрит. Две десетилетия по-късно японският педиатър Томисаку Кавазаки се заел с нелеката задача да покаже, че става дума за съвсем различна и отделна диагноза. В периода от 1961-ва и 1967-ма той наблюдавал 50 деца с въпросното състояние. Първата му научна публикация по темата - "Acute febrile mucocutaneous syndrome with lymphoid involvement with specific desquamation of the fingers and toes in children", се появила в японската медицинска преса през 1967г., а през 1971г. докладът бил преведен на английски език. Новата болест била наречена болест на Кавазаки, по името на своя откривател. Към днешна дата, въпросното нарушение е познато в цял свят.

В крайна сметка, вече никой не се съмнявал, че и децата страдат от ревматични проблеми и, че детската ревматология заслужено трябва да бъде отделена като подспециалност на педиатрията.