Първата класификация на кръвните групи – 14 ноември, 1901 г.

От 14.1901г.

В своята 17-та по ред публикация, която излиза от печат на 14 ноември 1901 г., Карл Ландщайнер класифицира кръвните групи спрямо техните аглутинационни свойства. По това време той работи към Катедрата по патоанатомия във Виенския университет.

Ландщайнер извършвa кръстосани тестове на серуми и еритроцити на 6 учени – на петима негови колеги и самия себе си.

Той откривa, че нито един от серумите не си взаимодейства със съответните му червени кръвни клетки, но серумът на д-р Плечинг реагира с еритроцитите на д-р Стурли, както серумът на д-р Стурли реагира с еритроцитите на д-р Плечинг. Това означава, че при взаимодействието участват поне два вида антитела, които Ландщайн наименова анти-А и анти-В. Съответно д-р Стурли е носител на антигена А, но в плазмата му има анти-Б антитела, а в еритроцитите на д-р Плечинг има антигена В и анти-А антитела в серума. Клетките на Ландщайнер не съдържат нито антиген А, нито В, но за сметка на това и двата вида антитела – тази кръвна група днес се нарича О. Четвъртата и най-рядка кръвна група АВ, при която в еритроцитите се съдържат и двата вида антигени, а серумът не съдържа нито анти-А, нито анти-B антитела, е описана една година по-късно от Стурли, който е ученик на Ландщайнер, и Декастело.

В статията си Ландщайн отбелязва, че серумите на колегите му не реагират със собствените им еритроцити – наблюдение, което може да се възприеме като първото описание на автотолерантността. Той също така споменава, че получил подобни резултати и при пациенти, болни от хемофилия, както и при още десет здрави доброволци.
Ландщайнер открива, че реакцията, наречена аглутинация, може да бъде предизвикана и с дехидратирани еритроцити. Той повтаря опитите си след 14 дни сушене на пробите и резултатите му помагат да осъзнае значението на неговите наблюдения за съдебната медицина. Ученият е поразен, когато открива изключително малко различни аглутинини в своите опитни субекти. Въпреки това отхвърля тезата на Филип Айзенберг, според която аглутинините се създават в следствие на резорбция на частици от еритроцитите. При по-ранни експерименти на Ландщайнер с животни, той ги инжектира с добити от тях суспендирани еритроцити, но не успява да създаде автоаглутинини.
Ландщайнер е привърженик на теорията, че аглутинините възникват в резултат на физическото разпадане на тъканите на органите, но той не може да разбере дали те са феномен на автоимунизацията, предизвикан от резорбцията на частици от червените кръвни клетки, или са свързани със заболяване, от което хората са се възстановили. Днес, 100 години по-късно, точната причина, която отключва производството на антигени А и В у хората, все още не е открита.

Публикацията му завършва с изречението, че наблюденията му могат да обяснят различните клинични последствия след преливането на кръв на пациенти.

Препоръката на Ландщайнер да се използват кръвните групи при случаите на неустановено бащинство, направена една година по-късно, предполага, че той е смятал, че класификацията А-В е генетична, но не задълбочава своите размисли по въпроса. През 1902 г. четирите кръвни групи вече са установени и добре описани в монографията на Ландщайнер, посветена на хемаглутинацията и хемолизата. През 1910 г. фон Дунгерн и Хирцфелд доказват чрез изследвания на семейства, че аглутиногените А и В се унаследяват по модела на Мендел, което предполага наличието на два гена А и В с рецесивен алел.

Днес, 100 години след описанието на двете кръвни групи (антигени А и В), са известни 270 детерминанти на кръвните групи. 227 от тях изграждат 26 системи. Почти всички гени на 26-те системи са клонирани и секвенирани и е установено местонахождението им в съответните хромозоми. Известни са молекулярните основи на повечето полиморфизми на кръвните групи. Но все още се знае твърде малко за функцията на антигените и физиологичната роля на полиморфизмите, които е доказано, че оказват влияние върху имунната реакция към алогенната трансфузия. Повечето антигени на кръвните клетки се намират върху интегрални мембранни полипептиди и гликопротеини. Протеините, носещи антигените, имат разнообразие от биологични функции, като започнем от адхезивни свойства и участието им в сърповидноклетъчната анемия, до допълнителни и ензимни или транспортни функции. Гените, отговорни за полиморфизмите на кръвната група АВО, не кодират пряко антигена, а създават гликозил трансферази, които регулират добавянето на монозахариди към олигозахаридния субстрат. Антителата на антигените А и В, описани от Ландщайнер, се откриват при възрастни, които нямат съответните антигени в кръвните си клетки. Повечето антитела срещу другите кръвни групи се индуцират чрез имунизация с антиген-положителни еритроцити след експозиция чрез трансфузия или бременност.

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

• История на Карл Ландщайнер