Първият случай на коремен тиф в Англия

От 1612г.

Коремният тиф и, като цяло – т. нар. паратифни заболявания, били познати на хората още от древността. В продължение на векове те безнаказано отнемали човешки живот и било наистина трудно да бъдат отличени едно от друго. Едва в края на 18-ти и началото на 19-ти век лекарите започнали да разграничават въпросните състояния и да търсят подходящи начини да ги третират.

Всъщност, първият регистриран случай на коремен тиф е датиран от 1612г. в Англия. По това време коварната болест отнела живота на 18-годишния принц Хенри от Уелс – най-големият син на крал Джеймс I.

Момчето боледувало мъчително в продължение на няколко месеца - от октомври до декември, като междувременно ималo няколко, макар и кратки, периода на подобрение. Въпреки че много медици (най-вече - кралският лекар) наблюдавали отблизо състоянието му, никой от тях не могъл да каже със сигурност какво точно мъчи Хенри. След като изчерпали всички възможни предположения, специалистите дори споделили хипотезата, че кралският син може да е бил отровен. След смъртта на принца, тялото му било подложено на аутопсия, а направените заключения били подробно описани и събрани в специален документ.  

Любопитното е, че два века по-късно британският лекар Норман Мур се заел да докаже, че Херман в действителност е станал жертва на коремен тиф. Специалистът формулирал тезата си на база вече съществуващата документация по случая, както и на модерните схващания за заболяването. През 1882-ра година Мур публикувал просторен материал по темата – "Болестта и смъртта на принц Хенри от Уелс през 1612г." ("The Illness and Death of Henry Prince of Wales in 1612"), където изложил всички известни факти за трагичния момент от историята на британското кралско семейство.

Норман Мур превел от френски език записките на кралския лекар Маюрен, занимавал се със здравословните "драми" на принца. Маюрен бил съобщил, че проблемите на момчето започнали още, когато то навършило 18 години. Между странните симптоми, които французинът наблюдавал при своя пациент, били честото кървене от носа, свръхактивността на младежа и склонността му да преяжда с определен вид плодове (най-често – с пъпеши). Хенри тенденциозно изморявал тялото си с активна физическа дейност, играел тенис, ловувал в най-горещите дни или яздел с часове, а за да се охлади, обичал да плува в реката на пълен стомах.

В крайна сметка на 10 октомври 1612 г. кралският син не се почувствал никак добре и бил посъветван да прекара следващите дни в почивка, в леглото си. Както по-късно отбелязал Мур, оплакванията на младежа били характерни за пациентите с коремен тиф – повишена температура, гадене, отмалялост, болки в стомаха. Основният метод, с който лекарите се опитали да му помогнат, бил прилагане на клизма с цел изчистване от евентуални отровни субстанции. Въпреки че Хенри проявил борбеност, спортувал от време на време и излизал на разходка, болестта надделяла и през декември победила, отнемайки младия му живот.

Външните проявления на състоянието, както и фактите, документирани след направената аутопсия, не оставили място за съмнение в Мур. Британецът бил сигурен, че това е "работа" на коремния тиф – твърдение, което в крайна сметка било допълнително доказано.

Така, коремният тиф попаднал под светлините на прожекторите, но трябвало да мине още време преди учените да открият неговия причинител.  

Статията е част от историята на:

• История на ваксините