Първи опити за разработване на противогрипна ваксина

От 1936г.

Грипът, наричан в по-минали времена инфлуенца, има многовековно присъствие на земното кълбо. Знае се, че това е една от най-широко разпространените вирусни инфекции, "щедро" предавана по въздушно-капков път. На практика, всеки от нас поне веднъж в живота си (а най-често – много повече от веднъж) се е сблъсквал отблизо с коварното състояние. Още по-лошото е, че грипният вирус има "лошия навик" непрекъснато да се видоизменя, което го превръща в голямо предизвикателство за имунната система. С многобройните си разновидности, той се оказал предизвикателство и за учените, които, веднъж открили го през 30-те години на 20-ти век, веднага започнали да търсят начин да го обезвредят. И най-важното – да създадат подходящо средство за превенция срещу него.

В този ред на мисли, смята се, че първите опити за разработване на противогрипна ваксина били осъществени на територията на Съветския съюз от известния руски вирусолог Анатолий Александрович Смородинцев.

През 1936г., ръководейки се от постулатите на Луи Пастьор, професорът успял да модифицира определен щам на инфекциозния агент, виновен за така упоритата инфлуенца. Чрез многократното култивиране на вируса в кокоши яйца Смородинцев намалил вирулентността му до безопасни нива. Получената версия не представлявала риск за организма, причинявала само едва доловима слаба температура, а пациентите били защитени от това да развият грипна инфекция. Малко по-късно процесът по атенюирането на патогенния микроорганизъм бил признат за "приемлив" и "омаломощеният" вирус започнал да се използва за масово производство на жива атенюирана ваксина срещу грип. Първоначално, новият препарат бил тестван на работници в големи предприятия на територията на Съветския съюз (идеята била чрез този род превенция да се намали отсъствието на служителите по болест, с което да се повлияе положително върху продуктивността).

Докладите, касаещи резултатите от тези тестове, не отразявали напълно реалността, но в крайна сметка било обявено, че противогрипният продукт се възприема добре от човешкия организъм, може да се характеризира като достатъчно ефикасен и, едновременно с това – безопасен.

Ваксината била широко употребявана в рамките на Съветския съюз почти до края на 20-ти век. Междувременно, учени от още няколко държави също щели да тестват опита, знанията и уменията си в приготвянето на подобен препарат.

И въпреки че и по отношение на този проблем науката отново взела нещата в свои ръце, непредвидимостта на грипния вирус продължила да създава немалко проблеми и затруднения пред работата на експертите.

Статията е част от историята на:

• История на ваксините