Първи писмени данни за полиомиелита от 1789г.

От 1789г.

Полиомелитът или детският паралич е заболяване, за което се знае, че е съществувало от дълбока древност. То съвсем не e било чуждо на древните египтяни, например. При археологически разкопки в египетски гробници били намерени скелети със специфичните за детския паралич костни деформации. В храма на Изида пък може да се види изображение на жрец (датирано от 1580–1350 пр. Хр.), единият крак на който е по-къс и по-тънък. Тази популярна рисунка се смята от специалистите за категорично косвено доказателство за полиомелит.

Някакси в продължение на хиляди години обаче болестта успяла да остане загърната в мистериозност и никой не знаел какво точно я причинява, нито как да я лекува, а нейни жертви ставали най-вече децата. Всъщност, за пионер в изучаването на състоянието се смята британският педиатър и хирург Майкъл Ъндъруд. Медикът бил много образован и заслужено уважаван от жените заради професионалната си акушерска дейност. Не е случайно, че той успял да спечели респекта дори на снахата на английския крал Джордж III.

Все пак, името на Ъндъруд останало в историята на медицината най-вече с обемен трактат, посветен на детските заболявания. Въпросният писмен документ имал забележителен брой издания – цели седем, и може би е една от най-добрите публикации в областта на педиатрията от онова време. В него докторът описал в подробности различни здравословни състояния, характерни за най-малките, и дори отделил доста страници, за да обърне специално внимание върху основните грижи за новородените. Във втората половина на трактата (той се състоял от две части) Майкъл описал заболяване, което нарекъл "немощ на долните крайници" и което вероятно било точно полиомелит. 

"В хода на моите наблюдения установих, че за това здравословно нарушение до този момент не е споменавал никой друг медик. То не е широко разпространено на територията на Англия и вярвам, че се случва по-рядко в Лондон, отколкото на други места. За съжаление, не съм достатъчно запознат с произхода му, за да бъда напълно удовлетворен, а от моите (и от чуждите) наблюдения не мога да кажа нищо нито за причинителя на болестта, нито за нейното огнище. Не съм имал и възможността да изследвам тялото на дете, починало от подобни оплаквания. Мога само да опиша все пак симптомите на състоянието и да спомена оскъдна информация за няколко опита да го лекувам. Надеждата ми е да накарам и други специалисти да му обърнат внимание". ("A Treatise on the Diseases of Children, with General Directions for the Management of Infants from Birt", 1789г.). Майкъл Ъндъруд подчертал в своя трактат, че заболяването прогресира до такава степен, че след няколко месеца "долните крайници не могат да поддържат тялото."

На практика, първото систематично изследване върху полиомелита било направено години по-късно – през 1840-та, от германския ортопед Якоб Хайне. Той, а впоследствие и неговият колега Карл Оскар Медин, наблюдавали много случаи на деца, покосени от болестта. Специалистите достигнали до заключението, че вероятно става въпрос за заразно заболяване. Не е случайно, че преди да получи официалното си наименование, детският паралич бил наричан именно болест на Хайне-Медин.

Ето така били направени първите стъпки в разбирането на произхода на детския паралич. А до измислянето на ефикасна ваксина срещу острото вирусно заболяване трябвало да мине още много време.

Статията е част от историята на:

• История на ваксините