Първи писмени сведения за дребната шарка от 17-ти век

От 1676г.

Дребната шарка, наричана още морбили или брусница, е остро инфекциозно заболяване, което в световен мащаб в миналото ежегодно е отнемало живота на милиони деца. С установяването на причинителя на болестта и след създаване на ефикасна ваксина срещу нея случаите с фатален край били ограничени, а заболеваемостта - рязко понижена.

Всъщност, британският лекар Томас Сиденхайм бил един от първите "изследователи" на коварното състояние. Макар че още древният персийски лекар Абу Бакр Мухаммад ибн Закария ал-Рази разграничил дребната от едрата шарка, Сиденхайм бил първият, който в детайли обърнал внимание на това разграничение и описал симптоматиката на брусницата в своя научен труд "Medical observations on the history and cure of acute diseases" от 1676г. Англичанинът успял да докаже още, че морбили и скарлатина са две съвсем различни здравословни нарушения. За съжаление, по онова време Томас Сиденхайм бил твърде ангажиран да "разследва" подаграта и проявленията й и не успял да достигне до по-сериозни заключения, касаещи произхода на брусницата и нейния причинител.

С въпросната мисия се захванал малко по-късно шотландският лекар Франсис Хоум. Твърди се, че през 1757-58г. след поредица от експерименти Хоум успял да докаже, че болестта се причинява от определен вид инфекциозен агент (какъв точно – щяло да стане десетилетия по-късно). Повтаряйки принципа на имунизиране срещу вариола, шотландецът взел кръвна проба от заразен пациент с морбили и я инжектирал подкожно в здрав индивид. Въпросният опит бил повторен от доктора още 10 или 12 пъти. Експериментът ясно демонстрирал присъствието на вируса на дребната шарка в кръвта на здравите индивиди.

Съвсем неочаквано пък през 1846г. на територията на Фарьорските острови, разположени между Исландия и Шотландия, избухнала епидемия от брусница – до този момент заболяването било съвсем непознато за тези географски ширини. За да "разследва" ситуацията, в местността бил изпратен датският лекар Питър Пейнъм. Датчанинът прекарал цели пет месеца на островите и събрал куп любопитни наблюдения.

Той установил, че ако в останалите части на света дребната шарка покосявала най-често деца, тук тя "уважавала" всички възрастови групи, без изключения. Пейнъм предположил, че изолираността на Фарьорските острови, която иначе дълго време ги предпазвала от брусница (а и от други заразни състояния), била причина за високата смъртност в хода на развитие на епидемията. Ето защо, според специалиста, много важно било в тези отдалечени региони на света от рано да се вземат профилактични мерки срещу разпространението на заразата. Например, ако преди години на островите не бил премахнат специален закон за въвеждане на карантина в случаи на заразни заболявания, то това щяло да спаси повече от 100 жители.

Пейнъм се възползвал от предимството на островната изолация, за да изучи и как точно се разпространява заразата. Датският медик забелязал, че обривът, характерен за дребната шарка, се появявал около 14 дни след като човек осъществи контакт със заразен. Нещо повече, датчанинът установил, че оцелелите развивали доживотен имунитет срещу заболяването. Заради своите наблюдения, свързани с отгатване на точния ден, в който ще проличи, че близките на болния са носители на заразата, датчанинът бил обявен от местните хора за оракул.

Макар и базиращи се предимно на предположения и полеви наблюдения, всички събрани сведения за дребната шарка до този момент щели да помогнат много на следващите "пълководци" в борбата срещу коварното заболяване, както и в усилията за създаване на подходяща ваксина срещу него.

Статията е част от историята на: