Първи резултати от генното инженерство

От 1981г.

Най-важните резултати от генното инженерство, са накъсаната структура на гените, доказателството за генетичните пренареждания в клетките на имунната система и изводът, че генетичният код не е универсален.

Всички тези нови резултати са посрещнати като стимул за преоценка на догмите на молекулярната биология. Понякога те се проявяват като съществени; друг път наблюдаваните явления се отнасят се отнасят само до част от живия свят.

Онова, което преобрази най-значително молекулярната биология, не са нейните нови резултати, а простата практика на генното инженерство, изолирането на гени и дешифрирането на техните последователности: именно тази практика позволява да бъдат характеризирани гените, включени в раковото превръщане. Същата тази технология позволява на молекулярните биолози и днес да изолират твърде многобройните белтъчни фактори, отговорни за транскрипционната регулация или за характеризирането на master genes, участващи в ембрионалното развитие.

През 1981 година Ралф Бринстър инжектира в зародиша на мишка, няколко часа след оплождането чужда ДНК, която се интегрира в хромозомите. След няколко клетъчни деления ин витро ембрионът е имплантиран в майка "носителка", която двадесетина дни по-късно ражда трансгенно мишле, способно да предава на потомството си чуждата ДНК. Този експеримент по трансгенеза при животно става възможен благодарение на създадените няколко години по-рано методи за манипулиране и отглеждане на зародиш ин витро.
От 60те години насам определен брой генетични заболявания или хромозомни аномалии могат да бъдат установени още преди раждането.

За тази цел зародишните клетки, намиращи се в амниотичната течност, се оставят да растат в култура. Там се търсят продуктите на въпросните гени или се наблюдават  хромозомите: това е класическа форма на принципа за пренаталната диагностика. Ако обаче търсенията генетичен дефект не е свързан с хромозомното нареждане, което е пряко видимо под микроскоп, или засяга ген, който не се експресира в клетките, намиращи се в амниотичната течност, а само в твърде специализираните тъкани на зародиша, предродовата диагностика става невъзможна.

Тази трудност изчезва с появата на новата молекулярна технология, въведена през 1976 от Юет Вай Кан от Калифорнийския университет в Сан Франциско.