Неандерталците ефективно лекували тежки травми и се грижели за болните

Палеоантрополозите разполагат с много доказателства, че Хомо неандерталенсис са полагали грижи за болните и ранените в своите общности. Няма съмнение, че членове на техните групи са оцелявали и живели дълго след тежки травми благодарение на здравното обгрижване и на познанията на неандерталците в тази сфера. За това свидетелстват фосилни останки, открити в Европа и Азия.

Специалистите възприемат очевидните следи по костите от счупвания и зараствания, както и доказателствата за продължили да живеят неандерталци, въпреки например липсата на зъби или крайник, като сигурен белег за сложно културно поведение от страна на тези хоминини.

Учени от Изследователски център PALAEO по човешка еволюция и палеоекология и катедра по археология, Университет на Йорк, Великобритания, разглеждат въпроса за неандерталското здравеопазване и защитават тезата, че то е било широко разпространено, ефективно по отношение на намаляването на риска от смъртност и добре подплатено откъм познания.

Доказателства за забележителното оцеляване на неандерталците

Какви практики са прилагали неандерталците в грижите за болните и ранените

На какви рискове е било подложено здравето на неандерталците

Доказателства за забележителното оцеляване на неандерталците

Здравните грижи, прилагани от неандерталците, могат да бъдат поставени на една сериозна основа и да се възприемат като практика с еволюционно значение, а не само като културна черта. Тяхното "здравеопазване" може да се смята за част от приспособенческите им умения, които са им помогнали да оцелеят в една сурова и уникална среда, заобиколени от големи хищници. Отделно съществуването на Хомо неандерталенсис пряко е зависело от масивните бозайници, които ползвали като основен източник на храна.

Още в средата на 19 в. са открити доказателства, че болни и ранени неандерталци са успели да доживеят до по-напреднала възраст, въпреки травмите и състоянията си. Вкаменелостите на Неандерталец 1, открити през 1856 г. в пещерата Фелдхофер, намираща се в германската долина Неандер, са първите подобни останки, които учудват учените. Частичният скелет на индивида свидетелства за тежка фрактура на лявата ръка, заздравяло нараняване на челната кост, продължителен проблем с възпаление на параназалните синуси и метастатично заболяване.

Разкривайки множеството находки на представители на вида, палеоантрополозите установяват, че при тях нараняванията и тежките травми често са се срещали и дори един индивид може да е претърпял няколко контузии и възстановявания. Именно това кара специалистите да правят извода, че неандерталците са умеели да полагат грижи за техни болни или ранени членове на групата, което включва осигуряване на храна, вода, защита и активно лечение.

От гледна точка на еволюцията обгрижването и ежедневното наблюдение излизат "скъпи", защото се влагат големи усилия, за да се помогне на някого да оцелее, въпреки че той дълго време или изобщо няма да е в състояние да допринася за благополучието на групата. Неандерталците са съжителствали в групи от около 10-15 души и отпадането дори на един възрастен от цялостната грижа за прехраната сериозно разклаща съществуването на индивидите. Затова може да се заключи, че мотивите да помагаш на някого да оздравее са били алтруистични или с цел да се запазят по-възрастните, които могат да предадат своя опит и познания. Емблематичен пример за това е т.нар. Шанидар 1, фосилни останки на възрастен индивид, които доказват, че той е оцелял поне десетилетие с липсващ горен крайник, повреден крак, предполагаема слепота на едното око и глухота на едното ухо.

Какви практики са прилагали неандерталците в грижите за болните и ранените

По вида и състоянието на намерените вкаменелости на неандерталци личи едно забележително компетентно познаване на здравни практики и лечебни растения. Например останките на т.нар. La Chapelle aux Saints I, които показват, че индивидът е имал няколко инвалидизиращи състояния, в това число тежък остеоартрит, свидетелстват, че грижите за него са включвали поддържане на добра хигиена, контролиране на треската и нееднократно прилагане на различни манипулации. Неандерталците, страдащи от системни заболявания, както La Chapelle aux Saints I, вероятно са редовно хидратирани, за да се намалят пораженията от високата температура. Индивидите пък с тежки фрактури и рани получавали адекватно хранене и почивка. Например фрактура на големия трохантер (костна издатина на горния край на бедрена кост) е силно болезнена и не позволява на човека да се движи. Такава е открита при друг екземпляр на Хомо неандерталенсис - La Ferrassie 1. Забележителното е, че процентите на заздравяване са високи и почти липсват инфекции, което води до извода, че неандерталците са имали някаква форма на лечение на рани. Тя може да е включвала конкретни средства за намаляване на кръвозагубата и използването на определени превръзки. Например инуитите хващали леминги (дребен бозайник) най-вече заради кожата им, която ползвали за превръзки на циреи и рани. Вероятно неандерталците също са прилагали подобни методи. Археолозите и палеоантрополозите са открили следи от лечебни растения, топола, която е известна със салициловата си киселина и с използването си като болкоуспокояващо, също и минералното багрило охра, прилагано като антисептик при рани.

Останки от растения оцеляват много трудно и рядко са намирани сред вкаменелостите на нашите предци. Но все пак учените успяват чрез усъвършенствани микроскопски и биомолекулярни техники и анализи на стабилни изотопи да разгадаят и да получат доказателства какви растения са ползвали неандерталците. По този начин установяват съединения от лайка и бял равнец в проба от зъбен камък, взета от неандерталски зъб от Ел Сидрон (El Sidron), Испания. Откритието е направено от Карън Харди от Университета в Глазгоу. Двете растения не се славят толкова с хранителни вещества, горчиви са на вкус (заради съединението фенилтиокарбамид), но са популярни със своите лечебни свойства. Установено е, че Хомо неандерталенсис са притежавали гена за възприятие на горчивия вкус TAS2R38 и затова се счита, че използването на билките е било умишлено с цел лечение.

На какви рискове е било подложено здравето на неандерталците

Неандерталците са живели в Европа и Западна Евразия 300 000-400 000 г. пр.н.е. и са изчезнали около 40 000 г. пр.н.е. Техният прародител е Хомо хайделбергенсис, който също е обитавал тези райони. Така че неандерталците не са първите хоминини, които успешно навлизат в Западна Евразия, но пък са "колонизирали" най-северните области.

Околната среда била по-студена, по-суха, с открояващи се сезони. В такива условия оцеляването все повече зависело от уменията на вида да се справя с климатичните предизвикателства. Неговото съществуване се влияело от контролирането и избягването на сериозните рискове, които произтичали от подобна среда. Освен това ресурсите също били променливи, на моменти имало недостиг, трудно се откривали. Рискът от смърт произтичал от няколко източника:

• Променливите ресурси можели да окажат влияние върху ефективната репродукция. По време на бременност и кърмене женският индивид се нуждае от питателна и редовна храна, а студът няма как да предложи богата прехрана. По-скоро има висок риск от потенциален глад.
• Отделно суровите условия застрашавали оцеляването на бебетата.
• Неандерталците били силно зависими от месото, което било жизненоважно за тяхното устояване на трудните условия. Колкото по-далече от екватора се намира местообитанието, толкова повече се увеличавала и зависимостта от животинска храна, толкова по-голям ставал средният размер на животните, убивани за прехрана. Това от своя страна провокира нарастването на опасността от наранявания и смърт по време на лов или в борбата за оцеляване с другите хищници.
• Хомо неандерталенсис е трябвало да бъдат много мобилни, защото животните, които са ловували (козирог, северен елен, дива коза, бизони, коне, мамути, вълнист носорог), били разпространени на широка територия. Това е още една причина за висока опасност от травми - придвижването през труден терен. Представителите на този вид гонели и хващали плячката си по много рисков метод - от близко разстояние, с копия, чиито върхове били каменни или дървени. Техниката на движение представлявала тласкане и хвърляне. Това повтарящо се движение се отразявало в аномалии на раменната кост. За това състояние свидетелстват вкаменелости на неандерталец, открити в Турвил-ла-Ривиер (Tourville-la-Riviere), Франция.
• Друга опасност, застрашаваща здравето и живота на неандерталците освен прекия досег с плячката, били хищниците, които се явявали техни конкуренти. Това били пещерната мечка, петнистите хиени и пещерните лъвове. Техните нападения можели да причинят смърт и тежки травми.
• Неандерталците сформирали малки групи, около 10-15 души, в които живеели предимно индивиди, свързани с роднинска връзка. Сношенията между полубратя и сестри били често явление, което допълнително носело риск за евентуалното поколение. Последиците от подобно поведение, изразяващи се в чести случаи на патологии, също водят до осигуряване на здравни грижи. Не е известно дали вследствие практикуването на канибализъм Хомо неандерталенсис не са добавили към генетичния и болестния си товар т.нар. прионни болести. Това са заболявания, при които нормалният прионов протеин става анормален, натрупва се в мозъка и провокира мозъчно увреждане. Често прионовите болести са причинени от консумацията на заразено месо или излагане на заразена тъкан.

За неандерталците осигуряването на здравни грижи и подкрепа на болните и ранените може да е било от огромно значение за оцеляването. Изправени пред сурови природни условия, заобиколени от големи и опасни животни, които ловували за храна, както и от силни хищници, представителите на този вид са били хора, борещи се с конкретни предизвикателства, свързани с начина им на живот.

Статията е част от историята на:

• История на неандерталеца