Начало История на медицината „Първобитните“ неандерталци са се грижили за своите съплеменници с увреждания

„Първобитните“ неандерталци са се грижили за своите съплеменници с увреждания

От -32768г. до -32768г.

„Първобитните“ неандерталци са се грижили за своите съплеменници с увреждания - изображение

В днешното общество грижата за хора в неравностойно положение звучи абсолютно естествено. Дори и най-бедните семейства отделят време и средства, за да помагат на роднини или приятели, които имат нарушено зрение, слух, двигателни способности и т.н. Смята се обаче, че подобно състрадателно отношение към хората със специални нужди е сравнително нова практика. Само до преди няколкостотин години най-различни народи от целия свят предпочитат да пожертват родените с физически особености деца, тъй като не могат да си позволят да изхранват чифт неспособни на труд ръце.

В действителност много малко племена и народи се отървават от родените с физически особености бебета. Чувството за състрадание, развило се при хората на базата на стадния инстинкт, подтиква нашите прадеди да се грижат за своите близки в неравностойно положение от преди появата на съвременния човек. Доказателство за това е намерен скелет на 5 - 7-годишно момиче, което има родилен дефект на черепа, забавящ мозъчното развитие. Фактът, че детето, което принадлежи към вида Homo erectus, е достигнало до тази възраст, е изумителен. Това означава, че нашите примитивни прадеди са отделяли от ценното си време и ресурси, за да изхранват човек, който никога няма да е способен да допринася за благото на общността.

Някои учени са на мнение, че момичето-инвалид от вида Homo erectus не може да се счита за доказателство, че предците на човечеството са били способни да изпитват състрадание. Според тях те са отглеждали детето, защото са смятали, че е болно и ще се оправи с възрастта. Когато осъзнават, че дефектът няма да изчезне, момичето е оставено да умре. Тъй като скелетът е на повече от 300 000 години, доказателствата и за двете теории са прекалено оскъдни.

Твърдо доказателство за човешко състрадание е намерено през 50-те години в Иран. През 1957-ма година екип от археолози започват да изследват културен пласт в пещерата Шанидар. Оказва се, че пещерата е била населявана от неандерталци в продължение на десетки хиляди години. Неандерталците са отделен от съвременния човек биологичен вид, който обаче е достатъчно близък до нас, че да е възможно зачеването на хибридно бебе.

Черепът на Шанидар 1

Едно от намерените тела, датирано на 50 000 години, е наречено Шанидар 1. Останките са открити от американския археолог Ралф Солецки, който в началото не може да повярва в достоверността на откритието си. Ексхумираният скелет е на 40-годишен мъж, който е бил глух, сляп с едното око и е изгубил едната си ръка още през младините си. Според приетите тогава представи за неандерталската култура подобен индивид би трябвало да е умрял броени дни след загубата на крайника си.

Оказва се, че всички контузии по тялото на Шанидар 1 са зараснали. Това означава, че сакатият мъж с нарушено зрение и слух е бил обгрижван в продължение на години от своите близки. Това откритие променя драстично мнението на учените за нашите примитивни братовчеди. Те не само са били способни да изпитват състрадание и емпатия към останалите членове на общността, но и са били готови да отделят от улова си, за да изхранват пострадалия индивид.

Шанидар 1 със сигурност не е бил в състояние да ловува, тъй като би станал лесна плячка за дебнещите хищници. Най-вероятно той не е излизал от пещерата и в най-добрият случай е помагал в домакинската работа. Според Солецки 40-годишният неандерталец е имал подобна социална роля на „любимият стар дядо, който не може да се придвижва сам.“ С тази метафора археологът иска да подчертае, че близките на мъжа са се грижили за него, само защото са го обичали или поне са били силно привързани към него.

В същата пещера е намерен още един скелет, който потвърждава социалната привързаност на неандерталците. Върху останките от друг мъж, наречен Шанидар 4, са намерени следи от полен. Това означава, че поставеният в ембрионална поза покойник е бил покрит умишлено с диви цветя. Този жест може да се тълкува единствено като погребална церемония, при която до загиналия близък се полага нещо красиво, изразяващо привързаност към него.

Още доказателства, че неандерталците са се грижили един за друг, може да прочетете ТУК.

Редактор: Георги Динев

Статията е част от историята на:

Още по темата:

5.0, 3 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

Източник: www.ancient-origins.net

Снимки: www.ancient-origins.net

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ИсторияЛайфстайлЛюбопитно