Хомо неандерталенсис - примитивни, глупави хора или истината е по-различна

Хомо неандерталенсис (Homo neanderthalensis) са най-близките човешки роднини на съвременните хора, които са престанали да съществуват преди 40 000 години. Тяхното прозвище - неандерталци, често се използва с негативно значение в обществото и "вина" за това има френският палеонтолог Марселин Буле, който ги описва като груби, примитивни, глупави, пещерни хора. Чак към края на 50-те години на 20 в. изследванията върху техните вкаменелости показват по-различна картина.

Хомо неандерталенсис е обитавал Земята във времевия период преди 400 000-40 000 години. Учените се обединяват около мнението, че неговото съществуване може да се раздели на няколко етапа - преди 400 000-300 000 години е живял ранен Хомо неандерталенсис; преди около 130 000 г. - класически, а преди 45 000 г. късният неандерталец е обитавал Европа заедно с Хомо сапиенс.

Откриването на Хомо неандерталенсис

Връзки с други видове

Физически характеристики на неандерталците

Бит и култура

Въпроси, които все още са без отговори

Откриването на Хомо неандерталенсис

Първите фосилни останки, признати за човешки вкаменелости, принадлежат на неандерталец и са открити през 1856 г. Палеонтолозите мислели, че до този момент не са се сблъсквали с подобен екземпляр, който се отличава с овален череп, хлътнало, ниско чело, добре изразени вежди и здрави, дебели кости. Находката е намерена в пещерата Фелдхофер, в долината Неандер (Neander thal), Германия. Геологът Уилям Кинг кръщава първият изкопаем хоминин Хомо неандерталенсис ("човек от долината Неандер") едва през 1864 г. Години след откриването му учените установяват, че намерените през 1829 г. в Енгис, Белгия, и през 1848 г. в Гибралтар вкаменелости всъщност принадлежат на вида neanderthalensis. Те се явяват и първите човешки вкаменелости на ранни хора, откривани някога.

От тези фосилни открития насам в годините са направени още много, разкрити са кости на стотици неандерталци на различни места в Европа и Близкия изток. Останките са на деца, бебета, възрастни, починали до и около 40-годишна възраст. От тях няколко се смятат за ключови заради важни характеристики, които дават представа на учените какви са били неандерталците:

• Le Moustier - череп на юноша, възрастта му е определена на 45 000 г. Открит е във Франция, специфичното при него е, че характерните за неандерталците черти вече се забелязват при момчето, което дава информация на учените, че тези особености са генетични, а не развити през живота на индивида.
• Шанидар 1 - находката представлява горна челюст със зъби. Тя насочва вниманието към предните зъби, които са много износени, както и при други екземпляри от вида. Това състояние се забелязва и при млади индивиди. Предположението е, че неандерталците са си служили със зъбите като с менгеме - здраво държали с тях животински кожи или други предмети, докато работели.
• La Ferrassie 1 - череп на възрастен неандерталец, притежаващ характеристиките на т.нар. класически европейски представители на вида. Намерен е през 1909 г. във Франция и възрастта му е 50 000 г.
• Амуд 1 - вкаменелост череп на 45 000 г., находката е от Амуд, Израел, намерена от Хисаши Сузуки през 1961 г. Особеното при нея е, че обемът на черепа разкрива най-големия мозък сред изкопаемите човешки видове - 1740 куб. см. Също така индивидът е бил с ръст над 180 см. Вероятно заради студените европейски зими неандерталците са се преместили към Близкия изток. Поколенията на настанилите се там представители на вида не били с толкова здрави, масивни кости, както европейските представители.
• Маба - непълен череп, който е открит в Китай. Все още не е категорично определен към кой вид принадлежи, но в него се забелязват доста сходни с неандерталците черти. Датировката му сочи 120 000-140 000 години. Неговото намиране толкова далеч навежда учените на мисълта, че е възможно Хомо неандерталенсис да са достигнали по на изток, отколкото се смята. Палеоантрополозите се нуждаят от повече вкаменелости от Азия, за да се направят по-сигурни изводи.
• La Chapelle-aux-Saints - череп и скелет на мъж на 50 000 г., учените се натъкват на него през 1908 г. във Франция. Останките носят следи от големи наранявания, болести, счупване на бедро, което е зараснало, артрит на гърба, раменете, долната част на врата, бедрото. Учудващо за учените, индивидът е оцелял и е живял доста години, което е доказателство, че неандерталците са полагали грижи за възрастните и болните.
• Кебара 2 - части от скелет, открити в едноименната пещера в Израел през 1983 г. Вкаменелостите са на 60 000 г. и са били на възрастен мъж. Интересното при тяхното намиране е, че те умишлено са били погребани, но поради липсата на гробни дарове не може да се прецени дали става въпрос за ритуално поведение.
• Lagar Velho - в Португалия през 1998 г. палеоантрополози се натъкват на скелет на момче от вида Хомо сапиенс. Определят възрастта на фосилните кости на 24 000 г. Любопитното за учените е, че откривателите му (конкретно Ерик Тринкхаус) го представят като смесица между Хомо неандерталенсис и Хомо сапиенс. Това мнение е на база пропорциите на краката и коленете. Проблемът е, че тазът, главата и предмишниците са с характеристиките на съвременните хора. Затова по-вероятно е да става въпрос за климатична адаптация, отколкото за комбинация между неандерталец и Хомо сапиенс. За съжаление не могат да се правят сравнения с други индивиди от този период, тъй като учените нямат достатъчно информация за вариациите в детските популации.

Връзки с други видове

Учените разполагат с доказателства, че неандерталците не са наши преки предци, но те и Хомо сапиенс имат общ прародител, от когото са еволюирали преди 700 000-300 000 години. Както изследванията на вкаменелостите, така и генетичните проучвания показват тази връзка. Хомо неандерталенсис и съвременните хора произхождат от рода Хомо, живели са в едни и същи географски области в Западна Азия близо 30 000-50 000 г. Генетичните следи показват, че кръстосвайки се с неафрикански съвременни хора, те в крайна сметка се превръщат в отделни видове от родословното дърво.

Въпреки че неандерталците и представители на Хомо сапиенс са обитавали заедно Земята от един период нататък, в началото те не са си взаимодействали може би десетки хиляди години. Когато настъпва ледниковият период и климатът става много суров, съвременните хора навлизат в Европа. Някои учени имат теория, че е възможно тази експанзия от страна на Хомо сапиенс да е спряла разширението на неандерталците обратно в райони, в които преди са живели и предпочитали. Това може да е провокирало намаляването на Хомо неандерталенсис. Няколко хиляди години след преместването на съвременните хора на нашия континент неандерталците достигат точката на изчезване. Видът спира да съществува преди 40 000 години. Най-късно живелите неандерталци, тяхната последна популация вероятно, са обитавали Западна Европа и Близкия изток, където са открити техни фосилни останки.

Хомо неандерталенсис има връзка и с друг вид - Хомо хайделбергенсис. Намерени вкаменелости на последния в Европа съдържат характеристики, които са много близки до тези на ранните неандерталци, живели преди 300 000 години. Общото мнение е, че неандерталенсис е еволюирал от хайделбергенсис.

Учените имат подозрения, че е възможно неандерталците да са споделяли европейския регион и с още един човешки вид, който до този момент е обвит в мистерия. През 2008 г. в Денисовата пещера в Русия палеоантрополози откриват зъб и кост от пръст. Тяхната датировка показва, че притежателят им е живял преди 30 000-50 000 години. Учени успяват да извлекат и секвенират митохондриална ДНК (mtDNA) от костите. Става ясно, че този вид ДНК няма съвпадение както с mtDNA на съвременен човек, така и с mtDNA на неандерталците. Изследването на ядрената ДНК (nDNA) обаче дава повече информация на учените и става ясно, че т.нар. денисовци са генетично по-свързани с неандерталците, отколкото с представителите на Хомо сапиенс. Затова се предполага, че Хомо неандерталенсис и денисовците са имали общ прародител след момента, когато неандерталците и съвременните хора са се разделили в своя еволюционен път. Смята се, че този предшественик е излязъл извън Африка преди половин милион години с неандерталците, които са се насочили към Европа и Близкия изток, а денисовците тръгнали на изток. Не е установено все още към кой вид принадлежат те или изобщо са нов вид. Възможно е да се окаже, че са част от намерени и проучени вкаменелости, които обаче нямат ДНК записи за сравнение, например като Хомо хайделбергенсис или Хомо антесесор.

Физически характеристики на неандерталците

Характерното при неандерталците било отличителните им лица и набито телосложение, които са еволюционен отговор на студената и суха околна среда.

• На височина тези ранни хора имали среден ръст от 168 см, а теглото им било средно 65 кг (при мъжките индивиди). Женските били високи средно 155 см и тежали около 54 кг. Скелетната структура на представителите на този вид била по-здрава от тази на съвременните хора, както и телата им били по-мускулести.
• Размерът на мозъка им бил колкото на днешните хора, дори по-голям - среден обем 1500 куб.см. Характерното за хората, които обитават по-студен климат, е по-големият размер на мозъка в сравнение с тези, които живеят на по-топло.
• Черепът на неандерталците бил заоблен, в задната си част притежавал изпъкналост, т.нар. тилен кок. Също така имало вдлъбнатина (супраниална ямка), която спомагала за закрепването на силните мускули на врата. Дъгата над веждите била заоблена, дебела, а челото хлътнало и сравнително плоско. Очните гнезда могат да се опишат като големи и заоблени, носът бил много голям и широк.
• Челюстите и зъбите били по-големи и здрави спрямо тези на съвременните хора, няма издадена костна брадичка.
• Костите на горните и долните им крайници са масивни и с големи стави. Това е показател за силно мускулести ръце и крака. Пищялите и предмишниците са по-къси от тези на днешния човек, което е характерен белег при хора, живеещи в сурови, студени условия. Интересното е, че тазът при неандерталците е по-широк, отколкото при хората, което се е отразило леко на позата им.

Бит и култура

При неандерталците вече може да се говори за наличието на сложна култура. Тя обаче се е различавала от тази на техните съвременници, представители на Хомо сапиенс, които са живели по същото време. Учените не бързат да определят като символично поведението на неандерталците в областта на изкуството, тъй като намерените украшения и абстрактни предмети са много малко.

Изработване на символни предмети

Специалистите са разделени и по отношение на теориите защо Хомо неандерталенсис няма богат набор от пещерни рисунки, бижута и преносимо изкуство, с каквито са разполагали нашите преки прародители. Една част от учените са на мнение, че неандерталците не притежавали достатъчни когнитивни умения за създаването на подобни предмети, а търгували или копирали от своите съвременници. Други считат, че в основата може да лежат социални и демографски причини.

По отношение на бижута и украси са открити много малко предмети. По-известен е един декоративен елемент - висулка, намерена във Франция сред костни инструменти и други артефакти, принадлежащи на културата Шателперониан, смятана от повечето учени за неандерталска. Не се знае дали украшението не е изработено от представители на Хомо сапиенс, които по-късно са живели на същото място. По-категорично доказателство за символично изкуство, изработено от неандерталците, представляват два артефакта, открити в Испания. В скално убежище Антон са намерени перфорирани мидени черупки със следи от боядисани оранжеви пигменти. В пещерата Авионес археолози се натъкват на раковина с петна по нея от червени и черни бои, вероятно използвана за съд, в който са изсипвани. Възрастта на раковината е определена на 45 000-50 000 г., време, в което анатомично съвременните хора все още не са дошли в Европа. Този факт изключва копирането на предметите от тях.

Производство на каменни инструменти

Неандерталците разполагали с доста по-усъвършенствани каменни инструменти, които се причисляват към по-висок клас технология на изработване. Същата е прилагана и от Хомо сапиенс. Технологията е наречена от археолозите "мустерийска". В края на своето съществуване представителите на вида започват да изработват по-рафинирани сечива, подобни на инструментите с остриета на анатомично съвременните хора. Много специалисти са на мнение, че неандерталците са копирали сечивата или са се сдобили с тях посредством търговия.

Направа на убежища, облекло, използване на огъня

Неандерталците вече са притежавали достатъчно умения и способности да правят открити убежища, макар че са ползвали пещерите за тази цел. При тях се наблюдава контролирано използване на огъня за защита, готвене и топлина, оформяли са специално огнища за тези дейности. Относно облеклото, неандерталците оформяли животинските кожи и ги намятали върху тялото си. Липсват физически доказателства да са ги шиели.

Погребване на близки

Неандерталците често са погребвали своите близки, но не е ясно дали са влагали някакъв ритуален смисъл. На много малко места са откривани следи от гробни дарове.

Били ли са канибали неандерталците

Хомо неандерталенсис е живял в Европа и Близкия изток и по време на неговото съществуване климатът е претърпял доста изменения. Студените периоди се редували с по-топли, но преди 110 000 години имало рязък спад на температурите и преди 40 000 г. настъпили пълните ледникови условия. За да издържат и оцелеят в тази среда, неандерталците консумирали много месо, което се подкрепя от химическия анализ на фосилните им останки. Те допълвали своето хранене и с растения, но въпреки по-разнообразната диета, която имали, те страдали от дефицит на хранителни вещества. Това показват почти половината от изследваните скелети на представители на вида. Обитавалите крайбрежни райони (Гибралтар) са консумирали и морска храна - риби, делфини, мекотели, тюлени. Неандерталците са живели в много рискова среда. Освен със суровия климат те са се борили и за своето изхранване, убивайки големи животни. Изследвания на костите им показват, че много често те са ги чупили и имат сериозни наранявания, които днес може да се оприличат на подобни на професионалните родео ездачи.

Съществува теория, че неандерталците са били канибали и ако досега следите върху човешки кости невинаги са били категорични откъде произлизат, то през последните години учените се натъкват на доказателства, водещи до потвърждение на версията за консумиране на човешко месо от страна на някои от неандерталците. Такива са повече от 800 кости, открити в хърватската пещера Крапина, по които има белези от изрязване и от чупене с чук. Тези, които са богати на костен мозък, липсват, докато другите, които не съдържат много от веществото, са недокоснати. Следваща находка са неандерталски останки, намерени в Абри Мула, Франция, по които има следи от рязане. Те са характерни при клане и са идентични с тези, които са забелязани по кости от сърни, открити в същото убежище. За трето доказателство за канибализъм се считат кости от неандерталци, по които има умишлени счупвания заради костния мозък, порязвания и други признаци, типични при клане. Няма разлика между белезите, оставени при коленето на животните и на хората.

Въпроси, които все още са без отговори

За получаването на по-изчерпателна информация и за разкриването на тайните, които все още крият неандерталците, са нужни повече изследвания и намирането на нови вкаменелости. Въпросите, които чакат своите отговори, са:

• Ще помогнат ли по-подробни изследвания върху ДНК на неандерталците за разкриването на уникалното в съвременния човешки геном?
• Защо е изчезнал този вид, свързано ли е с промяната в климата или с появата на анатомично съвременните хора и конкуренцията с тях?
• Изработването на символични предмети или наличието на подобно поведение характерно за всички неандерталци ли е или само за определени техни популации? Ако е второто, защо само те са го проявявали?
• Каква е връзката между Хомо неандерталенсис и денисовците, които са съществували по времето на неандерталците в Азия?

Статията е част от историята на:

• История на неандерталеца