Работата на д-р Бах като имунолог и откриването на седемте нозода

от 04 юли 2017г.

От 1913г. до 1919г.

През 1913 г. Бах случайно става директор на болницата Юнивърсити колидж, а по-късно също толкова случайно, хирург в Националната болница Темпърънс. Влошеното му здраве го принуждава да се откаже от този пост и след период на възстановяване той отваря частна практика и се превръща в изключително търсен консултант. Колкото по-зает става, толкова по не е доволен от резултатите, които постига с методите на ортодоксалната медицина. Бах има усещането, че единственото, което прави, е да облекчава симптомите на страдащите и все повече се уверява, че темпераментът на човек е също толкова важен, колкото и самата болест. Той започва да търси други методи на лечение и се увлича по имунологията. Скоро става асистент бактериолог в болницата Юнивърсити колидж. Работата му в тази област го превръща в пионер му донася слава в медицинските среди по света. В резултат на неговите проучвания на чревните бактерии той разработва поредица от нозоди или ваксини (основани на потенциално опасни и вредни материали, патологичен продукт на дадена болест), които му позволяват да облекчи много хора с хронични заболявания, на които по-рано не е било възможно да се помогне. Днес тези ваксини са известни като Нозодите на Бах.

Отново Бах е поразен от факта, че личните черти от характера да хората, които се нуждаят от точно определени нозоди обикновено са подобни и в последствие той успява да предпише правилния нозод на всеки пациент въз основа на темперамента му.

Бах е един невероятно упорит човек и неспирната му работа с пациенти и изследователската му дейност започват да си взимат своето от здравето му. През 1917 г. той припада след тежък кръвоизлив в стомаха и веднага бива опериран в собствената си болница. От далака му е премахнат злокачествен тумор и състоянието му е толкова тежко, че лекарите му дават само три месеца живот. Бах отчаяно иска да продължи работата си, която останала незавършена, поради което се връща на работа веднага щом може отново да ходи. В края на третия месец той с изненада открива, че се е възстановил напълно.

През 1918 г. той напуска болницата Юнивърсити колидж и отваря собствена лаборатория, за да продължи изследванията си. През 1919 г. той става патолог и бактериолог в лондонската Хомеопатична болница, където открива за първи път работата на Самюел Ханеман, бащата на хомеопатията. В най-великия му труд – "Органон" – Бах открива поразяваща прилика между идеите на Ханеман и своите собствени. Лекувай пациента, не заболяването – това е посланието, което нашепва всяка страница от книгата. Благодарение на идеите на Ханеман, Бах започва да приготвя нозодите по хомеопатичния му метод, като по този начин се елиминира нуждата от хиподермична медицинска игла за контрол на дозите. През следващите няколко години Бах продължава да изследва и усъвършенства нозодите си и публикува резултатите си в различни журнали и книги. Популярността му допринася още повече за натоварения му график.

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на: