Как полуевреинът Ото Варбург оцелява като учен в нацистка Германия

От 1933г. до 1945г.

Акценти

Ото Варбург е известен германски биохимик, допринесъл с изследванията си върху клетъчното дишане и клетъчния метаболизъм. Неговата работа по-късно оказва голямо въздействие върху изучаването и разбирането на раковите клетки и изобщо на зараждането на злокачествените заболявания. И до днес историците се питат как той с баба и дядо евреи успява да остане жив и да работи в Германия по време на управлението на нацистите.

Ценен заради страха от рака

Ото Варбург притежава някои черти, които се преследват от нацистите. Той е полуевреин и е заподозрян, че е хомосексуален. През 1935 г. току-що приетите Нюрнбергски закони класифицират изтъкнатия биохимик като "първа степен mischling" или мелез. Този етикет му пречи да кани свои колеги в престижния изследователски институт "Кайзер Вилхем" в берлинското предградие Далем, в който работи. Доказали се чуждестранни учени странят от него, страхувайки се да не загубят академичните си кариери. Други стоят настрана заради прекалено голямото му самочувствие и его.

Сам Апъл, професор към магистърската програма по научно писане в университета "Джон Хопкинс", изследва в книгата си "Ненаситни: Ото Варбург, нацистите и търсенето на връзката рак-диета" (Ravenous: Otto Warburg, the Nazis, and the Search for the Cancer-Diet Connection) живота на учения и сложния период в кариерата му по времето на Третия райх. Апъл описва историята на Варбург - един сложен характер, арогантен и противоречив учен, който въпреки обстоятелствата около произхода и сексуалната си ориентация, оцелява в Германия по време на Втората световна война.

Според автора, въпреки дискриминацията, която е демонстрирана спрямо биохимика, той успява да се съхрани заради изследванията си върху клетъчния метаболизъм. Варбург е наясно, че е твърде ценен за нацистите именно заради тях, защото според сведения самият Хитлер се страхува от рака и е обсебен от него до степен на хипохондрия след случай на премахване на доброкачествен полип на ларинкса.

Работата на учения е свързана с изучаване на клетките и как те подхранват своя растеж. При наблюдаване на ракови клетки от животни в лабораторията Варбург открива, че те консумират огромни количества глюкоза в сравнение със здравите клетки и ги разграждат чрез ферментация без кислород. Установеното от биохимика по-късно получава названието "ефект на Варбург" и се смята за отличителен белег на повечето видове рак, в това число и при хората. Обаче допуска една голяма грешка - според него раковите клетки ферментират глюкоза, защото не могат да използват кислород, но по-късни изследвания доказват, че това не е така. Независимо от това Варбург поставя основополагащото начало на разбирането на рака.

Труден характер, но гениален

В началото на миналия век Германия е незаобиколим фактор в научните среди. От 1901 г., когато са основани Нобеловите награди, до 1932 г. нейни представители печелят 31 приза, което е почти една трета от всички Нобелови награди. За сравнение на американски учени са присъдени пет през същия период. Този успех за германците до известна степен се дължи на еврейски изследователи. Когато нацистите идват на власт през 1933 г., голяма част от научните институти в страната се ръководят от нобелови лауреати с еврейски произход - Алберт Айнщайн е начело на престижен център по физика, Ото Майерхоф - на център за медицински изследвания, Фриц Хабер ръководи институт по химия, а Ото Варбург е директор на новооткрит институт за клетъчна физиология.

След идването на власт на нацистите всичко се променя. Айнщайн, който е в чужбина по време на обявяването на правомощията на Хитлер, дори не прави опит да се върне в Германия и до края на живота си живее извън страната. Хабер напуска поста си и заминава за Великобритания. За разлика от тях Ото Варбург остава през цялото време и оцелява. В сравнение с другите именити учени, които предпочитат да емигрират или с онези, които попадат под смъртоносните удари на нацистите, Варбург няма намерение да ходи някъде. Институтът, в който работи, току-що е отворил врати, проектиран е по неговите ексцентрични и взискателни изисквания, лабораторията му е снабдена с модерна техника и в нея работят обучени от самия него специалисти.

Изследванията на Варбург през 20-те и 30-те години на миналия век върху начина, по който живите организми преобразуват кислорода и глюкозата в енергия, го превръщат в един от големите учени в биохимията. Доказателство за това е, че за девет години той е номиниран за Нобелова награда цели 49 пъти и когато през 1931 г. най-накрая е удостоен с нея заради откритието му на ензим, който кара човешките клетки да разграждат глюкозните молекули с кислород, Варбург заявява: "Крайно време беше".

Два основни въпроса занимават съвременните историци - защо от над 100 учени, творящи в института "Кайзер Вилхелм" и пасващи на нацистката дефиниция за евреи, само Ото Варбург остава жив и работи до падането на хитлеристкия режим? Както и защо новаторските му открития за метаболизма на раковите клетки са почти забравени до края на 20 в.? В книгата на Сам Апъл биохимикът е представен като егоцентричен и дребнав човек, винаги убеден в своята непогрешимост и в своя блясък. Съвременниците му го описват и като очарователен, хумористичен и щедър наред с изявеното желание за полемика и неприемането на критики от негова страна. Може да се търси известно обяснение в тази негова неприятна страна на характера защо работата му върху рака е пренебрегвана от научните среди и дълги години след това стои в забвение. Откритието му за ферментацията на глюкозата в туморните клетки е подценявано и заради неговите погрешни твърдения относно причината за тази ферментация, дори когато вече има доказателства, които оборват учения.

>>> Ото Варбург и научните постижения в кариерата му

В края на 20-ти и в началото на 21 в. колебанията на учените в различните им търсения на механизма на рака и на лек за него показаха изследванията на Ото Варбург в нова светлина. Тъй като първоначалните обещания на генетичната революция, че онкогените ще сложат край на рака не бяха оправдани, се подновява интересът към проучването на механизмите, които туморните клетки прилагат, за да оцеляват и да се размножават.

Статията е част от историята на:

• История на Ото Варбург