Развитие на фармацията и поява на първата древноарабска болница през 709 година

От 709г.

За медицината в арабските халифати е характерно и развитието на болничното и аптечното дело. Първата болница е построена от Валид ибн Абдул Малик още през  709 г. По-късно се строят и по-големи болници (бимаристани) – стационарни и подвижни (придвижвани с товарни животни). В стационарните, които приличали донякъде на съвременните, работел значителен медицински персонал. Голямата болница в багдадския дворец Каср ул Кулд ал Мансора (от X в.) например се обслужвала от 80 души, сред които лекарят Гибатула. Той е автор на изключително ценна от историческа гледна точка фармакопея, наречена "Коментар на традициите на пророка". Тя изпълнявала роля и на учебник за древните фармаколози, тъй като след като завършвали обучението си практикуващите фармацевти полагали изпит.

Развитието на медицината и болничното лечение също напреднали. Здравеопазването в арабския халифат било безплатно, а на току що изписаните бедни пациенти били давани пари, за да посрещнат първите си нужди по укрепването на здравето им. Правени са и опити за създаване на специализирани здравни заведения, наподобяващи съвременни клиники. По тази тема през 1963 година е писал изследователят Хамдарт. Неговият труд се нарича "Arab contribution to medicine".

По-късно се появили и първите арабски аптеки, които били най-близки до съвременния вид, в който сме свикнали да ги възприемаме. Арабите въвели в медицинската практика много нови лекарствени средства, каквито са например рициновото масло (ползвало се слабително средство), мускусът (при заболявания на главния мозък и очите), амбрата (при гърчове, болести на сърцето и мозъчни разстройства), камфорът (при виене на свят,  холера, кръвотечения и др.), сандаловото дърво (при подагра и главоболие), пиротоксин (при артрити).

Организирали, одобрили се и се систематизирали някои важни мерки за контрол върху начините за приготовляването и отпускането на лечебните медикаментозни средства. Съществуването на наблюдатели върху работата на древноарабските болници и аптеките, а също на научните учреждения, занимаващи се с разработването на много въпроси (включително и медицински), дава основание на историците да приемат, че в халифатите са се наблюдавали първите наченки на държавна медицина.