Развитие на българските оториноларингологични лечебни заведения до средата на 20 век

От 1891г.

Лечебнитите заведения винаги са били съществен институционален елемент при обособяването на която и да е клинична специалност. Идеята за разкриването ушно-носно-гьрлено отделение в страната ни е почти "връстница" на Александровска болница.

През 1891 г. в България отваря врати първото очно отделение, а негов старши лекар бил виенчанинът д-р Леополд Кугел (стажувал е известно време в клиниката на Полицер във Виена). Д-р Кугел извършвал някои УНГ операции, каквито са например тонзилектомиите, аденотомиите, полипектомиите. Година по-късно в отделението е започнал работа д-р Тодор Гиргинов, завършил медцинското си образование във Виена, като за кратко време той успял да специализира и УНГ болести.

През 1895 г. д-р Л. Кугел се завърнал във Виена, а за старши лекар на Очното отделение бил назначен д-р Т. Гиргинов. Той разширил хирургичния обхват на оториноларингологията в страната ни, оперирайки фиброми на ларинкса, тумори на носната преграда, емпиемии на синусите, инцизии на ретроаурикуларната област и др. (По темата през 1997 г. е писал В. Павлов). Ако през 1892 г. от 554 операции само 7 са касаели УНГ-заболявания, то през 1908 г. съотношението било - 1592/266. Броят на прегледаните болни от УНГ-болести бил 5000 от общо 13 000 заболели.

Идеята за необходимостта от разделяне на очно-ушното отделение била споделена за пръв път в медицинските медии от д-р Cт. Белинов (през 1901). Тази реакция на д-р Ст. Белинов, Ив. Кипров и К. Пашев (в полза на идеята за обособяване на самостоятелно УНГ отделение) провокирала положителни реакции и активност сред обществеността. Така, през 1908 г. бил организиран кабинет по УНГ болести в Александровска болница.

През периода 1900-1907 г. трима лекари заминали, за да се специализират в областта на УНГ болестите: д-р Михайлов(1900), Ст. Белинов (1905) и д-р Ив. Кипров (1907). В заседанието си на 20 март 1909 година във ВМС били обсъдени двете кандидатури за старши лекар на новото Ушно-носно-гърлено отделение, а след проведен впоследствие конкурс бил назначен д-р Cт. Белинов. Така, за официална рождена дата на отделението бил приет пети юни 1909 г.

Практиката за разкриването на общи очно-ушни отделения, обаче, продължавало да бъде рутинна до 1943 г., а в някои случаи и след това. През периода 1907-1910 г. множество смесени отделения били разкрити в Русе, Варна, Пловдив и Видин, а по-късно и в останалите по-големи градове.

През 1907 г. Русенската болница разкрила третото си Очно-ушното отделение, включващо 30 легла. Негови и началници били Д. Семерджиев и Г. Мустаков (1931), който през 1946 г. оглавил новосформираното самостоятелното УНГ отделение.

В Пловдив смесено Очно-ушно-носно-гърлено отделение било открито през 1909 г., а негов ръководител бил д-р Колев, който владеел двете специалности. През 1931 г. на работа в отделението постъпил д-р М. Ботушаров, който през 1943 г. оглавил самостоятелно УНГ отделение.

Във Варна през 1945 г. се обособило самостоятелно УНГ отделение с 10 легла, ръководено от д-р Антал Варо, който благодарение на въвеждането на някои новаторски оперативни процедури допринесъл за развитието на оториноларигологията в страната ни в средата на 20 век.