Развитие на микроскопията през 40-те години на 19 век, довело до откритието на болестта левкемия

От 1840г.

През 1837 година, въпреки възраженията (и скептицизма) на своите колеги, изследователят д-р Алфред Франсоа Доне дарява 20 микроскопа, предназначени за лекционната зала на Медицинския факултет в Париж. Лекарят ги закупува, за да могат неговите студенти по медицина да усвояват по-лесно и безпроблемно практическите знания, в които са включени микроскопски упражнения. Освен жеста на добра воля, Алфред Доне има за цел да превърне микроскопията в стандартна част от медицинската практика (той всячески се старае да реализира мечтата си, дори създава свой собствен сгъваем джобен микроскоп).

Когато през далечната 1839 година Луи Дегер представя своята новоразработена фотографска техника, д-р Доне открива възможност как да я модифицира, подобри и адаптира за целите на медицината. Така преподавателят успява да заснеме микроскопичните медицински образци, изследвани от него. Преподавателят представя достижението си по време на свои лекции, които започват да се радват на все по-голяма посещаемост и аудитория, желаеща да усъвършенства медицинските си познания. Въвеждането в употреба на тази модерна технология бива не само радушно приета, тя превръща д-р Доне в пионер в употребата на фотографските изображения за медицински цели. Допреди откритието му, лекарите са принудени да боравят с ръчно изготвени скици, пресъздаващи вида на биологичните структури (а тази техника няма как да бъде „в крак” с нововъведенията и научните открития от средата на 19 век).

Един от студентите на д-р Доне - Джон Хюз Бенет, посещава ентусиазирано краткия микроскопски курс на своя преподавател през 1841 г. Четири години по-късно, д-р Бенет, вдъхновен от ентусиазма на д-р Доне, провежда свое микроскопско изследване. То довежда до голямо медицинско откритие. Лекарят изследва кръвни клетки на свой пациент (с увеличен далак и черен дроб). В кръвта му Бенет се натъква на необикновено голям брой "безцветни кръвни телца" (бели кръвни клетки). Той нарича новооткритото заболяване левкоцитемия (това всъщност е болестта, което днес познаваме като левкемия).

Историята на медицината разкрива, че малко по-рано (през 1811 година), подобен медицински случай също описва симптоми, подобни на тези на „левкоцитемията”. Малкото запазени медицински доклади недвусмислено свидетелстват, че сгъстените и млечнобели на цвят кръвни проби на пациентите не са резултат от изобилието от бели кръвни клетки, а от насищането на кръвта с гной, от която се изолират мъртви левкоцити. До този момент лекарите нямат представа какво е мистериозното заболяване, срещу което се изправят. Към днешна дата: "Когато вземаме проби от пациенти, често се натъкваме на подобен белезникав слой" – твърди д-р Ким Кампен, който е учен, посветил кариерата си на изучаването на левкемията. Той работи в университетския медицински център „Гронинген” в Холандия и е автор на проучването „Leukemia Research” от 2012 година. Научният му труд разглежда историята на болестта.

Нека сега се върнем на работата на доктор Бенет. Той е лекарят, който доказва, че левкемията е системно заболяване, а не локализирана инфекция, макар да не е първият изследовател, създал микроскопски изображения на кръв от пациент, страдащ от болестта. Тази заслуга принадлежи на д-р Доне. През 1845 г. той публикува 80 снимки (част от тях може да се видят на изображението по-долу), създадени чрез дагеротип (фотографски прибор, подобен на камера обскура, в която призмата е заместена с едно или няколко събирателни стъкла) на кристали, клетки, мляко, гной, кръв, при които увеличението е около 400 пъти.

Някои от пробите, включени в неговата книга от 1844 година „Cours de Microscopie Complémentaire des Études Médicales”, Доне получава от свои колеги през 1839 г. Сред ценните изображения има проби, взети от пациентка, починала от коремен тумор.

Към днешна дата немалко историци твърдят, че откритието на заболяването левкемия принадлежи на д-р Рудолф Вирхов, наименувал болестта през 1847 г. Този факт не може да бъде отречен или потвърден със сигурност. Въпреки това, достижението на Доне и Бенет са неоспорими. Зад постиженията им стои много труд, съдействие, вдъхновение и желание да се спасят човешки животи. И ако може да се твърди, че напредъкът в медицинската наука е основан на сътрудничество и хуманност, то и д-р Бенет, и д-р Доне са изпълнили по подобаващ начин лекарския си дълг.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на микроскопа