Развитие на оториноларингологията до средата на 20 век

Историческите открития в областта медицината, касаещи третирането на заболяванията на ушите гърлото и носа през двадесети век способствали за оформянето на нова медицинска специалност – тази на оториноларингологията.

Във времето на този непрестанен технологичен напредък се „родил” първият слухов апарат на виенската компания „Alt”. Устройството, наречено микротелефон било създадено от усилвател и жичен микрофон, който бил с доста голям размер. За съжаление този факт притеснявал доста пациентите с нарушения в слуха.

Лекарят Полицер, който в началото на 20 век вече се е оттеглил от медицинската си практика, имал време да създаде някои от своите фантастични произведения, касаещи  историята на отология.

През 1901 г. било направено и друго съществено медицинско откритие от шотландският медик д-р Пери, който съумял да отвори вътрешния ушния канал на пациент с болест на Мениери и извършил невротомия на VIII черепномозъчен нерв. В следоперативния период пациентите имали обща лицева парализа, но въпреки това огромно усложнение, хирурзите Ланои и Жаболе приложили тази процедура и във Франция през същата година.

Девет години по-късно, Бонди описал на хирургична техника за третирането на апикален холестеатом, която съхранявала целостта на слуховите костици в средното ухо и предпазвала от перфорация горната част от тъпанчевата мембрана - pars flacida. В същата година, Робърт Барани успешно направил трепанация на задния полукръгъл канал, без да отваря кухината в горната челюст, която се съединява с носа. През 1911 г. в „Bahia Medical School” е създаден първият оториноларингологичен стол, а Едуардо Родригес де Мораес станал първият притежател на такова оборудване в Бразилия.

През 1912 г. д-р Киш описал първата в историята на медицината тимпанопластика в своята статия, публикувана в "Proceedings of Royal Society". През 1913 г. Дженкинс извършил трепанация на хоризонталния полукръгъл канал, в опит да „пресуши” течността в лабиринта и през 1914 г. Барани получил Нобелова награда за своята работата, посветена на изучаването на патологията и физиологията на вестибуларния апарат.

През 1920 година, д-р Джилис станал първият медик, който използвал хрущял, за да направи оперативно ремоделиране на рамката на ухото при преустройство на ушната мида. През 1921 г. шведският медик на Карл Найлен въвел в употреба монокулярен микроскоп, който се оказал незаменим при извършването на фините ушни операции. През същата година Лермойез публикувал своето проучване, посветено на хроничния отит. Година по-късно Флетчър и Уигъл провели аудиометрични скринингови изследвания при пациенти, проверяващи степента на загуба на слуха, а Шут Мейерс, използвайки експеримента на дьо Боа-Реймънд били първите медици, които изследвали състоянието нистагъм.

В същата година, бразилецът Марио де Отони Резенде публикувал важна за оториноларингологията монография, касаеща неврофизиологията и патологията на вестибуларния апарат. През 1926 г., на френският хирург Жорж Портман извършил операция на пациент, засегнат от болестта на Мениер, усъвършенствана от д-р Уилям Хаус. През следващата година, Сесил Алпорт описала историята на семейство с глухота и бъбречни заболявания, наименувайки болестта като синдром на Алпорт. През 1929 г.

През 1932 г. Белънс и Дюел въвели в употреба техниката по декомпресия на лицевия нерв чрез отварянето на канала на темпоралната кост. През 1933 г. Марио де Отони Резенде и Омеро Кордиеро започнали да публикуват вестник „Otolaryngológicа de São Paulo”, който по-късно бил наименуван на „Revista Brasileira de Otorrinolaringologia”.

През 1940 г. Бьотхер въвел в употреба електрическата медицинска бормашина, ползвана при някои ушни хирургични манипулации. Тази оперативна техника не било приета особено топло от някои оториноларинголози, когато била демонстрирана за първи път, защото медиците вярвали, че високият шум на инструмента може да стане причина за звукова травма.

От казаното до тук може да направим извод,че историческите открития в областта медицината в първата поовина на 20 век, касаещи третирането на заболяванията на ушите гърлото и носа през двадесети век способствали за развитието на оторинолорингологията.