Развитие на римската медицина след 295 г. пр.Хр

Около 295 г. пр.н.е. огромна чумна пандемия почти опустошила Рим. Жителите на империята, изпаднали в отчаяние, се обърнали за закрила към старогръцкия бог на медицината. Без съмнение, римляните са били осведомени за почитта на елините към медицинските светилища. Те се надявали, че при определени обстоятелства част от лечебната сила на тези храмове би могла бди и над римското население. Така се появил храмът на Асклепий, разположен на остров край река Тибър. Сградата не била в пределите на Рим. Този факт вероятно бил отражение на съществуващата римска предубеденост спрямо чуждите богове. Епидемията от чума скоро утихнала, а популярността към новия култ нараснала. Посвещаването на рилмяните вярата в лечебната сила на Асклепий е съществено събитие в древноримската история на медицината.

Преди пристигането на Аркагат, първият римски лекар, медицината в древната империя на римляните се уповавала най-вече на силата на природните лечебни средства. Най-ранните автори на трактати, посветени на земеделието, са Марк Порций Катон (наричан Катон Стари) и Колумела. Те са писали творбите си около втори век пр.н.е. и са посветили труда си на медицината, домашно приготвените лечебни средства, животновъдството и възпитанието на робите. Във времето на Катон, главата на семейството (pater familias) е носел отговорност за разпределянето на лекарствата. Считало се, че неговото познание за стопанството и неговите нужди му давало правото да се справи и с въпросите, касаещи здравеопазването.

Римската медицина разчитала на няколко изпитани лекарства. Според естественика Плиний Стари, римляните често използвали вълната като медицински консуматив, което отново потвърждавало религиозно-земеделския характер на народните средства за лечение. Например, току що остриганата вълна, която е потопена в смес от наситнено седефче и растителни масла, била изключително ефективна при третирането на синини и отоци. Също така, овнешката вълна, измита в студена вода и напоена с масло, се използвала за успокояването на болката при маточни възпаления. Друга рецепта включвала вълна, потопена в смес от масло, сяра, оцет, смола и сода. Така римлявине лекували успешно лумбагото.

Въпреки всичките си лечебни средства, вълната не била панацея, поне според Катон. Той лансирал често лечебното действие на зелето. Кантон не само препоръчвал яденето на зеле при появата на заболявания, той изтъквал целебните качества дори на урината от хора, консумирали зеле.