Развитие на руската медицина до 1092 година

От 1092г.

Благодарение на развитата търговия и връзките с чуждите страни в Русия започват да се появяват и чуждестранни лекари. Те лекували най-вече първенците и болярите. Хората, за които се грижели традиционните лечители, "магьосниците" и "бабите" често разчитали на практики като лечебното баене. През този период широко използвали лекарства, включващи в състава си роза, корени от лечебна дилянка, женско биле и листа от алое.

Историята свидетелства, че в Русия от миналото е процъфтявало развитието на хирургията. Необходимостта от хирургични манипулации била осезаема поради честите войни, които страната водела. При лечението на рани се използвало кипнало вино, брезова вода и разтвори на различни соли. Древните хроники и летописи предоставят ценна за историците информация, разказваща за вида и разпространението на инфекциозните заболявания в Русия. Документите насърчавали медиците и фармацевтите активно да разработват различни мерки за борба с тях. За необходимостта от разделянето на заразните пациенти от здравите хора се споменава в „Сборника на Святослав” (от XI век). По време на чумна епидемия от 1092 година жителите на Полоцк прибегнали към крути мерки за защита на домовете си, за да се избегне контакт с болните, които се движили свободно по улиците и площадите на града.

Въпреки факта, че руският народ е бил под игото на татарите (от края на XIII век до началото на XIV век), икономиката се е възстановила сравнително бързо, а по-нататъшното историческо развитие на медицината и фармакологията в Русия е обвързано с освобождението от чуждото владичество и създаването на единна руска държава.